АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Конференция с последици за Близкия изток

Зорница Илиева - 01 септември 2021

Преди дни в Багдад завърши конференция на върха на лидери от Близкия изток, някои от които да първи път от много години седнаха на една маса за преговори. Като вечните съперници за влияние в региона Иран и Саудитска Арабия (СА). Присъствието на френския президент Макрон, единствен от Европа, може да се тълкува и като заявка за възстановяване ролята на Париж в размирния Близкоизточен регион. Предстоят избори следващата година в страната на Волтер и Русо. Впечатляващи успехи във външен план са добре дошли не само за растеж в имиджово отношение, но и за придобивки за френската икономика. Защото организаторите на конференцията се надяват, че тя ще допринесе за възстановяването на Ирак, за инвестиции в страната, където външни сили и различни групировки продължават да разтърсват страната. Без много очаквания, както бе обявено, но с надежда, че сядането на една маса ще бъде достатъчно като постижение, тази  конференция има възможност да се превърне в крайъгълен камък в разрешаването на някои проблеми между участниците. В Багдад са президентът на Египет Абдел Фатах ал-Сиси, кралят на Йордания Абдула, който след това отиде в Москва за среща с Путин, емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад ал-Тани, премиерите на Кувейт и ОАЕ, както и външният министър на Турция Чавушоол. Иран и СА са представени също от външните си министри.  Мотото е „помощ и подкрепа за Ирак”. Но  към президента на Ирак, Салих, има въпрос защо е заявил, че без  да се реши сирийския въпрос не може да има решение в региона. Този въпрос и кралят на Йордания Абдула ІІ  наскоро също го постави при срещите си във Вашингтон. А Египет от своя страна заяви, че желае завръщане на Сирия в Арабската лига. Ето едно от последствията от тази конференция – изход за сирийския проблем. Салих е потвърдил тази своя позиция и е допълнил, че е много трудно да се осигури бъдеще за Ирак, ако няма такова за Сирия. Посочил е като пример лагера „Ел Хол” в Сирия, който за Багдад е проблем. Този въпрос с лагера Ирак  настоява да се реши, а той е свързан със съдбата на Сирия. Иракският президент е съобщил, че наскоро е разговарял продължително с Башар Асад и са постигнали общо съгласие за политическо решение. Уверил, че след този разговор е убеден, че в резултат на разменени становища  с Асад ще има нови инициативи и движения. В скоро време щял да запознае колегите с подробностите от диалога му със сирийския президент.

От своа страна Макрон е заявил, че самото провеждане на конференцията в Багдад е победа за Ирак. Предвижданите за октомври избори в превърнатата в разруха страна също могат да се отчетат като победа. Макрон е съобщил, че за изборите ще има наблюдатели от ООН и ЕС. Но Франция не иска да се меси във вътрешните работи на Ирак, казва френският президент. Нейните въоръжени сили ще останат в Ирак и след окончателното изтегляне на американските войски. Докато правителството в Багдад иска това, подчертава Макрон. Заедно с другите участници в конфаренцията той е убеден в стратегическата роля на Ирак в региона и заедно с другите е обещал подкрепа и помощ.

В това отношение най-конкретен е Чавушоолу, турският външен министър. Той е припомнил, че още през 2018г. на конференция в Кувейт Турция е заявила, че е готова да реализира някои стратегически инфраструктурни проекти. Между тези проекти е откриване на нов граничен пункт Авакьой/Фишхабер. Предлага се изграждане на магистрала и ж.п. връзка Фишхабер/Багдад, изграждане на път между Багдад и Басра, създаване на икономически зони в Мосул /стар мерак на Анкара/, разширяване на пристанището Басра-Фав, ВиК и напоителни проекти. Както се вижда, доста амбизиозна програма и сериозни инвестиции. Въпрос за реализиране на стратегическо влияние и присъствие в Ирак. Меката сила на Турция определено носи дивиденти във външен план.

Любопитно е изказването на министъра на енергетиката на ОАЕ, който е посочил, че тази конференция е „важна крачка по пътя за връщане на Ирак в регионалните и международни кръгове”. Като отчита стратегическото място на Ирак в Близкия изток, той е обещал подкрепата на ОАЕ за Багдад. В същия дух звучат думите на външния министър на СА, Фейсал Бин Фархан Ал Сауд, че страната му ще подкрепя Ирак „на всяко ниво” и ще продължи усилията си за засилване на просперитета на Ирак. Според него тази конференция е проведена в период, когато има нужда от координация в региона. Който знае, той е разбрал. Афганистан е голям урок. Според премиера на Кувейт Ирак е в основата на икономиката в региона като цяло. „Без да има бъдеще за Ирак, няма да има и за региона”, казва влиятелният кувейтски политик. Още повече, че между Кувейт и Ирак има подписани доста договори и споразумения, което е доказателство за подкрепа и съвместни действия.

Египетският президент Сиси бил „щастлив да участва в тази конференция и ще подкрепя и в бъдеще Ирак” Той е отбелязал, че отхвърля нападенията над Ирак и че тази конференция е била удобен момент за справяне с трудностите при сътрудничество. Декларирал е, че Египет ще участва във възстановяването на Ирак.

В разпространеното след конференцията за сътрудничество  комюнике се казва, че е съгласувана подкрепа на дейности за икономически реформи и че участващите страни са декларирали подкрепа на усилията за възстановяване на Ирак и за връщане на бежанците по домовете им. Външният министър на Ирак, Фуат Хюсейн, е съобщил,че в близко време ще има нова среща с ръководители от други страни, с които Багдад има добри отношения. Такива, каквито има с всички свои съседи. След тях дали са САЩ? За него тази конференция е голям успех и защото от 1980г това е първата конференция, на която Багдад е домакин.

Независимо, че конференцията в Багдад е насочена предимно към възстановяването на Ирак след военната намеса там на САЩ и НАТО с т.н. „коалиция на желаещите”, тя показва и нови насоки за координация и излизане от вълните на т.н. „Арабска пролет”, най-вече за решаване на сирийсия казус. Извество е, че по същото време зам. шеф на Държавния департамент, Джое Хууд, с делегация е на посещение в Камъшлъ, Сирия с цел засилване на диалога с ПКК и Сирийския кюрдски национален съвет, който е близък до Барзани, лидер на Иракски Кюрдистан. Анкара няма как да не настръхне при сигнали за засилване на проекти за бъдеще на ПКК и Сирийския кюрдски национален съвет, който се противопоставя на Дамаск. Информациите, че тази американска делегация ще разговаря и с гражданските събрания в Рака и Деризор дават основание за изводи, че докато някои апелират за сътрудничество и координация за изход от близкоизточните кризи, други създават нови огнища за напражение. Тези огнища разпарчетосват Сирия и парират усилия за намиране на политическо решение за нормализиране на ситуацията в разрушената от десетилетна война страна. Да не говорим за бежанските вълни, които парализираха не само Брюксел. България явно като щраус си е зарила главата в пясъка,защото си има толкова вътрешни проблеми, че не остават сили  за дейност в защита на сигурност и анализи, външнополитически, за случващото се по света. Поне така изглежда на пръв поглед. Усилията на някои медии не са национална политика. А в дълбочна все още не е известно къде сме ние в условията на променящия се дневен ред на международната сцена и при нарастващите сигнали за нов ред в геополитиката.