АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Ердоган в капан или игра ва-банк?

Зорница Илиева - 26 октомври 2021

Няма информации, че Ердоган се е отказал от решението си да бъдат обявени за „нежелани” посланиците в Анкара на 10 страни- Германия, САЩ, Дания, Финландия, Франция, Нидерландия, Швеция, Канада, Норвегия и Нова Зеландия. Това е най-голямата дипломатическа криза в Турция и то със страни, в които се изнасят най-много турски стоки. Политическата буря е в кърпа вързана. Ердоган не отстъпва, въпреки предупреждeнията на някои министри от правителството му, че ще има сериозни последствия. Най-малкото, защото практиката е за реципрочност. Но ситуацията не е много ясна. Турски медии твърдят, че съответните посланици все още не са информирани да напуснат страната. Но опозицията е настръхнала и не пропуска случая не само да атакува управлeнието на Ердоган, но и да твърди, че „Ердоган заведе страната в бездната”. Думите са на лидера на най-голямата опозиционна партия Народно-републиканската, НРП, Кемал Калъчдароолу. Написал ги е на личната си страница в туитър. Там подчертава, че „решението на Ердоган е в пряка връзка с обстановката в икономиката” и според него това не е нищо друго, освен отвличане на внимание. Но да обявиш за персона нон-грата едновременно 10 посланици в столицата си и то заради „опитват се да ни настройват” като „поставят Турция на колене”, според думи на вътрешния министър Сюлейман Сойлу, е най-малкото необичайно като реакция. Поне за Ердоган, който е известен с гъвкавата си политика и често „обръщане на палачинката” между Запада и Изтока с цел постигане на отстъпки или омиротворяване след напрежение. Ако Сойлу казва, че „те не могат да търпят Турция да стои изправена, да укрепва и се обогатява”, то Калъчдароолу убедено призовава „да се обърне и да види масата на хората”. Факт е, че турската лира пада главоломно и вече гони 10 лири за долар, инфлацията препуска, потреблението катастрофално пада, безработицата расте  и поредното уволнение на шефа на Централната банка няма начин да доведе до стабилизиране на положението. Всъщност защо този път Ердоган реагира толкова крайно на заявени искания на „нежеланите” посланици да бъде освободен Осман Кавала, обвинен за съдействие при протестите от 2013г и участие в опита за преврат? Вече 4 години Кавала е в затвор. Преди това в затвор бе и отец Брайън, който след настояване по телефон на президента Тръмп все пак бе освободен, а Ердоган посети Вашингтон. После канцлерът Меркал се застъпи „ с молба за освобождаване на Денис Юсел” и отстъпка отново бе направена. Естествено с условие, за което гласно не се споменава. Днес Ердоган е убеден, че няма как съдебната система на Турция да работи „с инструкциите на други столици”.

Въпросът, който най-често се задава в Анкара тези дни е дали настъпва ера на мразовити отношения със Запада. Редица турски наблюдатели смятат, „икономиката наистина е сбъркана, но позицията към Запада все пак е умерена”. Други пък твърдят, че това е „нов уклон към авторитаризъм”. Един вид изход от неблагоприятна ситуация, определяна като „капан за Ердоган”. Опозиционните партии се надпреварват да се изказват в типичния турски стил със „сухият и чист патронаж вече не е достатъчен” т.е. след 20 години управление започва път надолу. От Добрата партия с популярния лидер Мерал Акшенер в прав текст заявяват, че „не може да се скрие политическата некомпетентност с изяви във външната политика, със скандали като прогонване на 10 посланици едновременно”. Били гледали този филми в миналото. Настояват държавата да се върне към „реалния дневен ред спешно”. Ако има последици от тази изява на Ердоган, който не иска „да приветства тези 10 посланика”, на този етап тя е във вътрешен план. Опозицията се обединява в критиките към управляващите и на висок глас отстоява позиции за предсрочни избори с мисълта за поставяне на край на почти 20-годишното господство на турската политическа сцена на Ердоган и неговата ПСР. Отговорът е, че целите на Ердогановата ПСР е не 2023г, когато се навършват 100г от провъзгласяването на Турската република, но и 2053 и 2073г. Турският президент вече е подготвил сериозна програма за грандиозни тържества за 100-годишнината през 2023г и не показва притеснения, че може да загуби изборите в тази година. Ако играе ва-банк, трябва да си е направил добре сметката, защото целокупният Запад подкрепя опозицията и това не е тайна в Турция. Независимо, че в ПСР са на мнение,  че Кавала, заради който е решението за обявяване за персона нон-грата на 10 посланика, е „турският корен на Сорос”. Допълнението е, че „дори да са заедно, те няма да попречат на Ердоган и ПСР да маршируват”. Въпрос на самочувствие или надскачане? Предстои да се проследи развитието на ситуацията. Ердоган често е правил обратни завои, но сега е притиснат от много страни. На обвинения, че президентската система не е подходящата за Турция”, тактично споменато и при неотдавнашната среща на Ердоган с Меркел, от ПСР отговарят, че „при президентската система се взимат бързи решения, действа се на момента, а ако бяхме парламентарна република, досега щяха 50 пъти да ни сритат правителството”. „Те искат старата Турция” е мотото в интервютата на министри от правителството на Ердоган.

В същото време обществото е като на тенис-мач. Обръща глава ту на ляво, ту на дясно и няма доверие на гръмки изказвания. Трапезите наистина са поизпразнени. Това е една от причините Ердоган да предприема действия във външен план. А опозицията да се среща с посланиците на страните, които са споменати от Ердоган като намесващи се във вътрешни дела. Абдула Гюл, експрезидент, публикува снимка с посланика на Финландия, който е един от призоваващите за освобождение на Кавала. Проф.Давутоолу, експремиер, лидер на Партия на Бъдещето, казва, че „Ердоган тъпче закона и руши репутацията на Турция”. И всички подчертават как президентът Байдън е критикувал оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, как е признал арменския геноцид и е пропуснал да се срещне с Ердоган в Ню Йорк при срещите му там на сесията на Общото събрание на ООН. Тогава Ердоган не скри неудовлетворението си с „не мога да кажа, че започнахме добре с Байдън”.

Получава се нещо познато. И в Чехия, и в Унгария, и в Словакия, даже на Балканите, Западът призовава и подкрепя опозиционните партии  да се обединят, макар и да имат различни идеологии. Това се счита за начин за постигане на успех при избори. Обикновено е възможност за сваляне от власт на дългогодишни управленци, които водят т.н. суверенна, независима или не винаги съгласувана политика с големите играчи.. Дали ще проработи този сценарий в Турция? Там и този филм са го гледали преди години. Но в случая с Анкара нешата винаги са по-различни. Въпреки, че и в Турция в големите градове на местните избори спечелиха кандидати от опозицията, както и в Унгария. Но фронтовете, на които играе Ердоган извън страната са повече, отколкото амбициите и възможностите му за възраждане в стил империя. Още повече, че вътрешната обстановка вече е различна и не в негова полза. Затова се пазари, например, със САЩ  чрез заплахи или използва ласкави слова за Путин, за да получи облекчения в Сирия или газа. От Байдън Ердоган иска премахване на санкциите, доставка на самолетите F-35, за което предварително е платил 1.4 млрд дол или поне 40 бр. F-16 за обновяване на ВВС и т.н. Всичко за около 7 млрд. Казват, че ако остане „не” за F-35,а Байдън се съгласи за другите искания, това би означавало, че САЩ имат намерение да задържат Турция в своята орбита. За срещата в Сочи между Путин и Ердоган в крайна сметка се разбра, че „нещата определено не бяха в негова полза”. Поне така пишат някои анализатори. Анкара е била „помолена” да напусне Северна Сирия, по-точно Идлиб, защото и без това не изпълни поети ангажименти да въведе там ред. Оказва се, че имало проблеми и с доставките на газ, а за нова партида С-400 Путин не е отронил нито дума. Башар Асад успя да укрепи собствените сили и воюва в тази част на страната си с волята на собственик, докато Турция е възприемана като окупатор. Няма как руснаците да не са информирали Ердоган, че в Идлиб контролът ще се осъществява от Асад. Отново капан? Разкъсването между желание за членство в СС на ООН, заплахи за използване на тежко въоръжение в Идлиб, Северна Сирия, неразбориите в отношенията с Гърция за Източното Средиземноморие  и призиви САЩ да се оттеглят от Сирия и Ирак, защото подкрепата им за кюрдите е просто „обида” за Анкара са все брънки от политика, която не донесе на този етап дивиденти на Турция. Иначе в Анкара се говори за мир и желание само страни от регионите да бъдат играчи на терен. Означава и че все още стремежът за водеща рола като регионален играч не е изоставена от Ердоган. Надеждите са, че на срещата на Г-20 в Рим на 30-31 октомври при разговори със силните на деня ще се проясни ситуацията за Ердоган. Но тези надежди може и да не се оправдаят. Затова се казва, че мъглата вътре и извън страната е по-гъста от друг път. Но Ердоган е опитно политическо животно, както го нарекоха преди години, може да поднесе и изненади. Ако са останали зайчета в ръкава. И ако геополитическите играчи не се разберат зад гърба му. Той умее да лавира.