АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Защо отличните мениджъри трудно стават добри държавници?

Боян Дуранкев - 11 ноември 2021

Целта на тази статия е да подложи на съмнение някои популярни догми, които се лансират както от неикономисти (на които е простено, те са лаици), така и от „професионални политици“ (които стават по този начин заплаха за развитието).

В масовото съзнание продължава да битуват няколко „непреходни истини“ (синтезирам ги до най-популярните четири), които описват отличния държавник, който ще „оправи страната“, „ще изчегърта негодниците“ и „ще продължи промяната“:

  1. Хубаво ще е той да е завършил в чужбина (Харвард, например), а не в някое провинциално филиалче на университет (в Хасково, например, с извинение).
  2. Добре ще е да е работил и натрупал опит в частния бизнес, още по-добре ще е ако е обиколил професионално поне 5-10 чужди („западни“!) компании, където се е изградил като „отличен мениджър“, тип „Лидер“. „Отличният мениджър в частния бизнес става и за добър държавник“, твърди митологията.
  3. За предпочитане е да е по-млад, умен и „успял“ (забогатял), понеже „богатият по-трудно се корумпира“.
  4. В главата на бъдещият държавник не трябва да битуват никакви идеологии, той трябва да се стреми с „десни решения да постига леви цели“, например. Бъдещият държавник трябва да спре незабавно всички „харчове“ и да настоява за „балансиран бюджет“, но без да пипа данъците, като увеличава растежа и доходите.

Този пластмасов модел на сегашния „отличен мениджър“, който е опечен за „добър държавник“ е точно толкова популярен, колкото и (още по-точно) неверен.

1.

Ще пренебрегнем обстоятелственото изследване на първото твърдение, но е факт че българските висши училища законово са равни на другите европейски висши училища; факт е че в някои от нашите университети обучението е нива над някои други европейски и американски университети; факт е че елитни университети „виждат магистърските програми като до голяма степен нерегламентирани парични крави за доене, които помагат да се постигне най-добри резултати, и показа как дори училища като Харвард предлагат ефективно хищнически програми[1]. Цитираното твърдение не е в противоречие с един друг отвратителен факт – качеството на образованието в България запада от година на година, училищата (и висшите!) често гледат на питомците си като на източник на приходи, особено при импотентен (съзнателно, предполагам!) държавен контрол.

Впрочем, който смята че е най-важно къде и какво си завършил, нека препрочете биографиите на Хенри Форд и Стив Джобс, например. И много поздрави на хартиените дипломи!

2.

За да илюстрираме непригодността на второто твърдение ще се наложи да разгледаме един елементарен абстрактен пример, който се решава от типичен „отличен мениджър“, на който му стигат знанията от втори клас и сметалката на Excel.

Нека си представим абстрактната международната корпорация „Голям бизнес“, базирана в България, която произвежда различни продуктови линии, но в портфейла си притежава три основни продукти: бира, безалкохолни напитки и нектари. Пред нашият „отличен мениджър“ стои простата задача, а именно: да оптимизира производството за следващата година (2022 г., например), като ефективността му ще се оценява на основата на най-важните показатели, характерни за всяка фирма: прираст на печалбата, прираст на продажбите и прираст на пазарния дял.

Таблица 1

Разходи на 1000 лв. продажби според различните влагани суровини

  Вариант A – без заменки Вариант B – с частични заменки Вариант C – с пълни заменки
Бира 600 400 200
Безалкохолни напитки 800 450 50
Нектари 900 450

„Отличният мениджър“, както и вие, ще предложите „оптимизация на икономическата структура“, базираща се върху интересите на „свещената частна собственост“, която да включва както увеличаване на пазарния дял на финансово „изгодните“ продукти – Вариант С на бирата (най-рентабилна) и на Вариант С на безалкохолните напитки, но също (и най-вероятно) „снемане от производство“ на нискорентабилните нектари. На маркетингов език това означава да се увеличи брандирането на бирата и безалкохолните напитки по варианти С – бира, например от царевица и есенни листа и безалкохолни напитки „с вкус на…“, в които не се слагат никакви „скъпи“ плодове.

Да не пропуснем, че като гарнитура „отличният мениджър“ вероятно ще предложи инвестициите да се насочат не към разширяване на производството, а към поглъщане на някои средни и малки конкуренти, като по този начин допълнително се разшири пазарният дял на корпорацията. Бизнесът е война, нали знаете?!

За своите „лидерски“ и „мъдри“ действия „отличният мениджър“ ще получи тлъст бонус от компанията, издигане на по-високо управленско ниво и бурни овации на общото събрание на акционерите.

Сега нека да застанем на позициите на „добрия държавник“, който мисли за добруването на своя народ. И нека да разгледаме същата задача. „Добрият държавник“ няма начин да не се зарадва, че през 2022 г. международната корпорация „Голям бизнес“ ще внесе в бюджета по-високи данъци (при неизменни данъчни ставки, но поради по-висока печалба и по-висок оборот), но ако е далновиден и интелигентен, със сигурност ще надникне зад финансовите показатели, т.е. в натуралните показатели.

Таблица 2

Съдържание на продуктите на международната корпорация „Голям бизнес“

  Вариант A Вариант B Вариант C
Бира Хмел Хмел и царевица Царевица и есенни листа
Безалкохолни напитки 10% плод 5% плод 0% плод, само „плодов“ аромат
Нектари 100% плод 50% плод Спиране от производство

Напомням, че примерът е наистина абстрактен, но интелигентните хора ще ме разберат. Тук вече се разкрива какво точно се крие зад „прираста на печалбата“, „прираста на продажбите“, „прираста на пазарния дял“, „прираста на данъците“, а именно: същественото влошаване на качеството на произвежданите продукти чрез намаляване на разходите за вложените суровини и материали.

Естествено, „добрият държавник“ ще обърне внимание че преди бирата се е правила от хмел, а сега – предимно от царевица и окапали есенни листа; че безалкохолните напитки преди са били с „плодови съставки“, а сега е ароматизирана бистра водица; че търсените и обичаните нектари са снети от производството. Финансовата логика на „отличния мениджър“ е безупречна; социалната логика на „добрия държавник“ обаче също е без укори! Единият гледа „сметката“, другият – ползите за хората и жизнения им стандарт!

Но! Сега наистина едно голямо „НО!“… Но центърът на икономическите решения е в международната корпорация „Голям бизнес“, в частност – при „отличния мениджър“, защитаващ правата и свободите на „свещената частна собственост“ – те си гонят финансовите интереси; на „добрия държавник“ не му остава нищо друго, освен да „призовава“ за промяна на структурата на производството, да „подканя“… и дотук! Ако се напъне да вкарва закони, които да ограничават „свободата на свещената частна собственост“, то ще се сблъска не само с лобисти, но и с поне 20 корпоративни суперадвокати и 10 годишно „правораздаване“ преди обявяване на победата на международната корпорация.

И така, сега да заострим вашето внимание: „Отличният мениджър“ е привикнал да решава стратегически финансови задачи, насочени към търсенето на печалби и високи пазарни дялове; обратно, „Добрият държавник“ е обучен (в много европейски страни има даже специални висши училища за държавници) да решава стратегически социологически задачи, които – напълно естествено – имат и финансово изражение, но преди всичко – социално! Нещо повече, може да се каже че „Отличните мениджъри“ (поради частните интереси, които защитават) и „Добрите държавници“ (поради общите интереси, които са призвани да отстояват) стоят от двете различни страни на барикадата. С други думи, малцина „Отлични мениджъри“ ще могат да израснат до „Добри държавници“; по същия начин, виртуоз на цигулката трудно може да стане виртуоз като диригент на оркестър – просто функциите и целите им са различни.

И сега нещо като десерт. Възможно ли, е все пак, „Добрият държавник“ да защити по някакъв начин интересите на обществото? Естествено че отговорът е „да“. Най-хеви вариант е държавата да създаде (акционерни, например) предприятия[2], което да запълнят празната ниша с висококачествена бира, реално „плодови“ безалкохолни напитки и чудесни нектари, същевременно субсидирайки специални кооперативи и стопани за производството на хмел и плодове. Разбира се, че в този случай сектата на „пазарниците“ ще обвини държавата за създаване на нещо като „планова икономика“, но има ли лошо в това да задоволиш търсенето и да повишаваш жизнения стандарт?! Впрочем, държавните субсидии има за цел да коригират пазарните провали и да решават проблеми, които пазарът изостря, но не решава.

Хайде да го кажем на научен език: постигането на финансовия оптимум на подсистемите на икономиката не води до оптимум на цялата социално-икономическа система. Който разбрал, разбрал!

3.

Ако в България е „за предпочитане“ държавникът да е млад, умен и красив, в далече не всички страни възрастта е пречка. Е, в Австрия Канцлерът Себастиан Курц е направо младеж (34 г.); социалдемократката Сана Мирела Марин – независимо от крехката си възраст – 35 г.) е трета година министър-председател на Финландия; Джасинда Ардерн – лидер на Лейбъристката партия и Министър-председател на Нова Зеландия от 26 октомври 2017 г. й съперничи (сега е на 41 г.) и т.н. Но едва ли някой ще упрекне Елизабет II, че 95 години са пречка за успешна и полезна дейност, че папа Франциск не става за благородната си дейност та тези години (84) или че Джо Байдън взема неуместни решения поради възрастта си (78). Елементарно погледнато, възрастта не е пречка за добри решения от качествени личности.

Що се отнася до баснята че „богатият по-трудно се корумпира“, то тя е наистина плоска басня, равна на една друга – „Работете усилено – дори работа, която мразите – и ще станете много богат“.

4.

В България намира почва хипотезата, че бъдещият държавник не трябва да има нищо общо с никакви идеологии, той трябва да се стреми с „десни решения да постига леви цели“.

Самият факт, че влизат в употреба понятия като „десни“ и „леви“, е доказателство че има ясно идеологическо съдържание; обаче идеята че е възможно с „десни решения да се постигат леви цели“ спада 100% към безсмислиците.

Интересите на капитала („бизнеса“, както меко се казва на лицемерен език) не могат да съвпадат с интересите на наемната работна сила. Капиталът (под 20% от гражданите са бизнесмени) настоява за ниски или нулеви данъци, ниска работна заплата, увеличено време за труд; обратно, другата част от гражданите (около 80% от всички) разбира че без все по-високи заплати няма по-висок жизнен стандарт, че по-високите данъци означават повече инвестиции във вътрешната и външната сигурност, в инфраструктурата, в здравеопазването, образованието  и културата.

Всъщност идеята че е възможно с „десни решения да се постигат леви цели“ вероятно се базира на принципа на разтягането на икономиката – на безкрайния икономически растеж; но както видяхме в т. 2, частният икономически растеж не може да предизвика необходимия социално-икономически оптимум. включително и при безкраен (на практика – невъзможен) икономически растеж.

Единственото изключение, което не отрича горния принцип, е при намаляване на дела на корупционните разходи в държавния бюджет и еврофондовете. Ако те се намалят (при капиталистически тип пазарна икономика се предполага че са постоянна „съпътстваща щета“), например, от 30% на 10%, то в рамките на периода на намалението ще може държавата да насочи освободения ресурс за реализирането на различни икономически или социални цели. Но когато те достигнат пределната минимална ставка, „притокът“ към бюджета ще остане константен.

Заключение.

Нито една от горните митологеми сама по себе си и като комбинация от всички не е вярна. За да има позитивно социално-икономическо развитие, е необходим оптимум в рамките на системата, което означава създаването на насочващ „национален план“, който да елиминира тесните частни финансови интереси, като ги насърчава към производството на нужните и качествените блага за хората.

 

[1] Jordan Weissmann. Master’s Degrees Are the Second Biggest Scam in Higher Education. July 16, 2021. https://slate.com/business/2021/07/masters-degrees-debt-loans-worth-it.html

[2] Стиглиц, Джоузеф, Икономика на държавния сектор. Университетско издателство „Стопанство”, С., 1996.

Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия,…