АНАЛИЗИ > СТАТИИ
След разговора Путин-Байдън къде остана Донбас?

Зорница Илиева - 10 декември 2021

Срещата, макар и on-line, между Путин и Байдън, без да се нарича историческа, продължава да бъде тема № 1 на международната сцена. Анализите преди провеждането й, както и тези след приключването й,  са толкова разнопосочни и подлежащи на доуточняване, че не дават ясна картина за бъдещето на отношенията между две от основните  геополитически сили. Повечето мнения са в стил „събраха се да разговарят за прекратяване на военни действия, които никой не е предвиждал да осъществи”. Час преди самия разговор с Байдън Путин каза, че отива на една „протоколна среща”, а Байдън уверяваше, че „не признава червени линии на никой”. Заплахите, че „Русия ще плати неимоверно висока цена, ако нахлуе  в Украйна” не са само думи на американския президент, но и на цялото му обкръжение в лицето на държавния секретар Блинкен, съветника по сигурността Съливан , а най-вече на Виктория Нюланд, която минава за особево високо ценен познавач на Русия и Украйна. От резиденцията си в Сочи, Бочаров Ручей,  и от „бункер” в подземие на Белия дом двамата президенти разговаряха сами 2 часа и с приветливи изражения на лицата си. Руски камери показаха как Путин често мести краката си, а Байдън е вдигнал две ръце да приветства руския президент, но после никой не е имал достъп до стаите на разговора. Казват, че те са били така осигурени, че начин за подслушване не е бил възможен. Американските медии ползваха кадри от руските, но веднага реагираха негативно на начина, по който Джо Байдън поздрави руския си колега. Толкова дълго са нагнетявани антируските настроения в САЩ, че дори едно нормално протоколно приветствие се приема едва ли не като липса на  самочувствие. Явно във Вашингтон някои наистина си въобразяват, че с руснаците трябва да се говори само силово и от позицията на единствен хегемон. Защото Русия е „регионална сила”, както казваше Барак Обама и няма нужда дори от снизходително поведение.. Времената обаче са различни, а Джо Байдън все пак е от старата гвардия. Тя добре познава дипломатическите правила и въпреки редица свои непремерени изказвания, Байдън определено е наясно с новите ветрове в геополитиката. Както и с тревожни ситуации във вътрешен план в собствената си държава. Не че и Путин няма своите проблеми в огромната си страна. Но да отговориш на събрали се журналисти на поляната пред Белия дом, когато веднага заминаваш за Мисури без специална пресконференция, че са разговаряли за „вашите лъжи”, това не е нищо друго освен трезв поглед върху ситуацията. А припомнянето по време на разговора, че Русия и САЩ са били съюзници-победители по време на Втората световна война не е нищо друго освен повод за разведряване на обстановката и съответно признание,че онези победни времена, отричани на Москва от някои, могат да бъдат и пример с днешна дата. Друг въпрос е дали „дълбоката държава”, която наистина дърпа конците и на президента е стигнала до такива прозрения. Но е факт, че във Вашингтон на високо ниво са си дали сметка, че преекспонирането на антируските настроения, внушавани чрез медиите, както и политики основани само на санкции всъщност пречат за решаване на истинските проблеми между двете страни. Дори и това да не се признава открито. Светът е във вихъра на такива кризи и вируси, че нито една страна сама няма как да се справи с предизвикателства, които несъмнено ще потопят всички. А какво мисли в тази връзка руската „дълбока държава” предстои скоро да се разбере.

Всъщност основен въпрос е дали Путин и Байдън се разбраха и дали са стъкмили своята Ялта, която този път се явява в намален размер.  Естествено поради стратегията на Вашингтон да се държат Русия и Китай далеч една от друга като държави. Темата бързо се измести в посока кой спечели от тази среща и кой постигна повече. Въпреки че по установена традиция резултати и подробности не бяха посочени. Изредиха се най-общо позициите, които всяка страна е защитавала. Киев реши, че са особено удовлетворени от разговора между Путин и Байдън. За тях щом са се занимавали с Украйна двамата големи, значи украинците са много, ама много важни. А това, че не те, а други решават съдбата на страната остава на заден план. Някои в Киев все пак промърмориха, че „едните ни взеха територии, а другите превзеха икономиката ни и сега какво?” Ами на последък Русия изнася дори краставици за Украйна т.е. търговията си върви. Както между впрочем в определени насоки и между Вашингтон и Москва. Байдън реши да се обади по телефон на Зеленски чак в четвъртък за да го запознае за някои договорки с Путин. Сигнално отвсякъде. Американският президент преди и след разговора с Путин предпочете да запознае Берлин, Париж, Лондон и Рим за позициите си и това е съвсем в унисон с политиките на Вашинттон напоследък да се държи здрава връзка с европейските съюзници. Даже бе обявено, че там ще останат и ще се инсталират нови оръжейни системи. Всеки се окопава със стари и нови „приятелски и съюзнически страни”. Путин пътува до Индия, разговаря по телефон с президента на ЮАР, очаква да го посети бразилският президент Болсонаро т.е. укрепва БРИКС, а със Си Дзинпин контактите са повече от друг път, с повече уверения за стратегическо партньорство и разбирателство. Общите военни учения между Китай и Русия, а впоследствие и с Иран, са силен дразнител за САЩ и това сигурно е била една от темите за размяна на мнения между Путин и Байдън.

И все пак искането на Путин да се дадат „писмени гаранции НАТО да не се разширява повече на Изток и да не се инсталират оръжейни системи в страни по границата с Русия” е онова, което най-често се коментира на Запад. Самочувствието на Путин е безспорно, както и убедеността му, че с Русия вече ще се разговаря по друг начин. Байдън, разбира се, няма как да даде такива гаранции, защото на практика това не зависи само от него. Но тонът е различен и се обещава да се „помисли” по темата. Той знае, както и елитите във Вашинтон, че Русия няма никакво намерение да напада Украйна, но, казват, че е настоявал руснаците да оттеглят войските си по границата. Независимо, че те са на руска територия и няма как разместването им в собствена територия да служи за претенции на друга страна. Да, ама самото им поставяне точно на това място си е също сигнал и предупреждение, че при каквито и да било необмислени действия от страна на Украйна, особено относно Донбас, ще получат сериозен ответ. Спор няма, че Киев самостоятелно няма как да вземе такова решение за пряко военно нападение над Донбас и Луганск, но възпиращи сигнали от Москва може и да отрезвят позагубили трезв поглед управляващи в Украйна. Не е въпрос само за газ и ”Северен поток-2” т.е. за възможност да се поддържа някак украинската икономика, а за нещо, което ние българите добре знаем. Защото Украйна за Русия е нещо като нашия  т.н. „македонски въпрос” и решаването му не е лесно. Особено когато се намесват чужди сили с техни си стратегически интереси. И в тази връзка е важно, например, какво мислят в Донбас и Луганск за разговорите Путин/Байдън и какво искат гражданите на тези региони. Процъфтяващи, между другото, по време на СССР. За тях на Запад не се говори. Там само Киев е предпочитана тема и то защото по този начин се „притиска” или поставя в „изолация” Москва. За да си „промени поведението” т.е. политиките.

Лидерът на самопровъзгласилилата се република Донбас, Денис Пишулин, вече бил заявил, че „ние никога повече няма да се върнем в състава на Украйна”. Той е убеден, че след „преврата през 2014 г. Украйна се превърна в нещо друго, в друго образувание, което не позволява съществуване като единно държавно образувание”. Затова връщането под контрол на Киев е невъзможно. Още повече поради нежеланието на Киев да спазва Минските споразумения. Там няма никакъв напредък, видно е Киев отказва пряк контакт с Донбас и Луганск. Споразумение има само относно размяна на пленници, но и това е доста относително като изпълнение. Последно се разменяни през 2019 г., когато Киев е върнал обратно при себе си 76 бойци, а Донбас 123-ма. Какво остава за спиране на обстрел, включително с турски „Байрактар”, политически разговори или икономически връзки… Москва винаги е настоявала за преки преговори между Киев и Донбас, а от своя страна уреди въпроса за връщане на онези моряци при Керченския проток, които бяха задържани за нарушение на руската морска граница. Както и освободи някои журналисти, които „случайно” попадат в неблагоприятна ситуация на руска територия. Като онзи Кирил Вишински или ценен свидетел за катастрофата с малазийския самолет, Владимир Цемаха. Призивите за преговори с републиките се посрещат в Киев с „не разговаряме с терористи”. Както се казва, ситуацията е в тупик. Но расте неприязненото отношение на местните жители, повечето руски граждани или просто рускоговорящи, към Киев. Стига се до ненавист. Трудно се прощават разрушения, стотици убити, сриване на цели региони до ниво нула. Дори и в Киев да дойде „някое съюзно за нас нормално правителство”, казват в Донбас. Растели, казват анализатори като украинеца Юрий Кот, проруските настроения. Дори имало позиции, че „на нас много ни се иска да се присъединим към Русия по примера на Крим”. Посочват се за желани такива градове като  Харков, Одеса, Херсон, Николаев, Днепър. Настроения, които нарастват с липсата на нормално отопление поради газовата криза и повишаващите се цени на енергийните доставки. Спирането на газови доставки, първо в бюджетните учреждения, води и до негативи, които формират друго обществено мнение. Растат симпатии към Москва. А това е неприемливо не само за Киев. Още при посещениеито на Виктория Нюланд в Москва се появиха информации, че САЩ са склонни да се разговаря за признаване на особен статут на Донбас и Луганск, но само в състава на Украйна. На този етап това сигурно устройва  Москва. Влиянието й върху тези райони би се запазило, а това означава и че ще има влияние върху политики на Киев. Но в  Киев има и мнения, че въпросът за Донбас и Луганск може да се реши по примера на войната между Армения и Азербайджан, където част от Нагорни Карабах бе върнат на Баку след успешни военни операции.  Включително с участие в бойните действия на турските безпилотни самолети „Байрактар”. Затова се и внасят в Украйна, нали? Какво ще решат в Киев е в пряка зависимост от разговорите на Путин с Байдън. А информация в подробности все още няма. Надеждата е, че след като бе обявено, че ще се създадат доста на брой работни груги от двете страни, които на техническо ниво да съгласуват позиции ще доведе до събития, които да са приемливи и за населението. Независимо дали става дума за жители на Донбас и Луганск или за украинците и руското общество. То на този етап более за Украйна и подкрепя действията на Москва относно политиките към Киев. А това няма как да не се отчита във Вашингтон. Остава София да внимава с оценките си относно случващото се между двете геополитически сили, защото изказвания на наши атлантици, че „САЩ водят по точки в дипломатическия двубой с Русия” не носят дивиденти за външната ни политика. Това си е голяма игра и е редно да си припомняме по-често за нашето „когато атовете се ритат, страдат магаретата”. Исторически доказано.