Та думата ми е за „диктатора“ Путин. Имам приятели, за които Русия е олицетворение на диктатура.
На 10 декември главният редактор на руското издание „Новая газета“ Дмитрий Муратов получи Нобелова награда за мир. Интересен вид диктатура ще да е тази, която съжителства с влиятелни организации за защита на правата на човека, по принцип настроени и действащи срещу властта. Интересна диктатура ще да е тази, която позволява да съществуват и да формират общественото мнение такива вестници като „Новая газета“ или Коммерсантъ, например. Особена порода диктатор ще да е този президент, който позволява на свой съветник (Сергей Глазьев) да критикува безмилостно икономическата политика на правителството или банковата система на страната и да ползва като своя трибуна влиятелни телевизии. Или президент, който да подкрепя, включително и финансово, организации като „Изборский клуб“ с такива критични спрямо президента и властта в Русия личности като Александър Проханов, Михаил Делягин, Александър Дугин, Леонид Ивашов и прочие и прочие.
Между другото днес, в своя статия, „Комерсантъ“ разказва как държавата в лицето на Прокуратурата се стреми да унищожи такава организация като „Мемориал“, главния пазител на паметта на съветските репресии, но в нейна защита се надига мощна интелектуална защита. Интересна диктатура ще е тази, която позволява да се случи такава защита. И между другото вестникът да спомене, че президентът Путин „Не може да влияе на решенията на съдилищата“. И това го казва „Коммерсантъ“!
На тези мои приятели, когато говорят за диктатурата в Русия и за демокрацията в България им задавам много прости въпроси: „Ще посочите ли една влиятелна българска медия, която през последното десетилетие да е била остро критична срещу икономическата или външнополитическата политика на България? Ще откриете ли група интелектуалци, които безпрепятствено формират обществено мнение в ущърб на официалната власт в България?“ Отговори не получавам.
