Отново нещо старо ще публикувам. Поводът е венцехваленето на един отишъл си бивш легионер, навлязъл в политиката в първите „следреволюционни“ години. Повод е и традиционният ажиотаж около фашисткия луковмарш. Повод е и едно поклонение пред един мемориал на жертви, но и на палачи, отворил отново една неспираща дискусия. Темата за Народния съд я дъвчем около тридесет години. Никак не приемам политическата разправа от всякакъв вид и произход, но да видим фактите, пък всеки сам да прецени. Само без креслива патетика и слюнкоотделяща злоба!
Не се препоръчва за хора със слаби нерви, неустоима симпатия към „невинните“ жертви и патологичен антикомунизъм. Игнорантите така или иначе няма да четат.
Международен контекст:
– Още в началото на Втората световна война държавите от антихитлеристката коалиция започват да разсъждават върху въпроса за наказване на виновниците. Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл дори пледира за незабавно обесване на лицата, виновни за тази война и ненужността на съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита.
– На 30 октомври 1943 г., Декларацията за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил, налага друга гледна точка – предаване навоеннопрестъпниците в ръцете на правосъдието.
– Впоследствие съюзниците подписват Споразумение за съдебно дирене и наказване на главните военни престъпници, приемат Устав на Международния военен трибунал и регламент за работата му.
– Особено настоятелен да бъдат осъдени отговорните за присъединяване към Тристранния пакт е Чърчил. На Кримската конференция, «тримата големи» се съгласяват, че за тази цел трябва да бъдат формирани политически съдилища.
– На 20 декември 1945 г. Контролният съвет на победителките утвърждава Закон № 10 за наказване на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления против мира и против хуманността, извън кръга на главните военни престъпници.
Действия в изпълнение на приетите решения в Европа:
– СССР, Великобритания, САЩ и Франция учредяват специален Межждународен военен трибунал (Нюрнбергски съд), за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството. Подсъдими са 24 военнопрестъпници, на смърт са осъдени 14 (11 са обесени, Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова, а Айхман е хванат от „Мосад” през 1960 г. в Аржентина и обесен в Израел през 1962 г.). Наред с това, Нюрнбергският военен трибунал обявява за престъпни и цели организации: ръководния състав на Националсоциалистическата партия (около 600 000 души); Гестапо и СД (не се посочва числеността им); СС (близо 580 000). Т.е. присъдата в Нюрнберг засяга непосредствено повече от един милион лица, които получават наказания от други съдилища.
– В самата Германия, непосредствено след завършването на войната, пред американски военни съдилища (Нюрнберг, Дахау, Дармщат, Лудвигсбург и др.) са изправени военни на по-ниски нива, ръководители на военната индустрия, медици, съдии, дипломати, служители в концлагери, екзекутори на американски военопленници и други нацисти. Издадени са 1914 присъди, от които 324 смъртни, с доживотна присъда са 247 и 946 души с различни срокове затвор (около 400 души са оправдани). Британски военни съдилища повдигат 1085 обвинения (вкл. срещу фелдмаршал Кесерлинг, фелдмаршал Фон Манщайн и генерал Фон Фалкенхорст, срещу производителите на отровния газ Циклон-Б и др.), от които 240 завършват са смъртни присъди. Френските окупационни съдилища осъждат 2107 лица, от които 104 на смърт, а военните съдилища във Франция и Френска Северна Африка наказват не по-малко от 1918 германци. В ГДР са осъдени 12 147 военни престъпници на различни наказания, а в ГФР са проведени 84 463 съдебни процеса и са осъдени 6432 лица, някои от които на смърт или доживотен затвор. Съдебни процеси против нацистки военнопрестъпници се провеждат дълги години след войната. Пред германския съд през 2014-2016 г. са изправени укрилите се нацисти Хуберт Цафке, Оскар Грьонинг, Джон (Иван) Демянюк, Ласло Кастар и др., виновни за избиването на хиляди хора.
– Във всяка европейска страна са учредени национални и военни съдилища за наказание на нацистки престъпници и техни сътрудници. Общо подсъдими са били над 650 000 души, със смъртна и изпълнена присъда са 26 230, затвор на различни срокове – 165 000. От граждански права са лишени 138 000, от право да заемат държавна работа – 92 000, от достъп до военна служба – 95 000, от гражданство – 60 000, наложени са глоби на около 30 000 души. Тук не са включени данни за Югославия, Гърция, Румъния и Чехословакия, където подсъдими са били не по-малко от един милион души. Или общо около 2 милиона граждани на европейски страни са съдени и наказани, освен присъдите на Нюрнбергския трибунал, в т.ч.:
– Франция: около 9 000 са жертви на «гражданско отмъщение»; 127 000 саизправени пред съд, от които 97 000 са осъдени, вкл. 11 000 – на смърт; около 20 000 проститутки, съжителствали с немски офицери, са разкарвани, обругавани и пребивани с камъни по улиците;
– Холандия: 200 са осъдените на смърт сътрудници на агресора (38 изпълнени присъди); 419 – пратени в затвор; над 370 000 – с отнети или ограничени граждански и политически права;- Норвегия: 45 осъдени на смърт; 18 000 изпратени в затвора; 28 000 с наложени глоби и/или отнети граждански права;
– Белгия: предявени са обвинения срещу 57 052 лица, от които 4170 са осъдени на смърт (230 изпълнени присъди); 48 800 – пратени в затвора (1839 доживотно) и 20 000 – лишени от граждански права и политически права;- Полша: осъдени са 5 350 заловени германци и 11 000 полски колаборационисти;
– Италия: 45 000 са жертви на «масови отмъщения» от различен характер (дучето Мусолини – обесване с главата надолу);
– Люксембург (даже!): 4-ма са осъдени на смърт и 4 000 – на различни срокове затвор.
– В Унгария са осъдени 26 000 души; в Дания – 15 000; и т.н., и т.н.
Съдебни процеси срещу немски, италиански и японски военнопрестъпници и техните съюзници се провеждат и в държави от Далечния изток и колониалните владения на страните-победителки.
Народният съд у нас – защо и как:
– Във Втората световна война България е съюзник на Хитлер и обявява война на САЩ и Великобритания, в която е победена. В подписаното с тях примирие, те включват изискването да бъде учреден Народен съд.
– В периода 1940-1944 г. в България са арестувани около 65 000 участници в Съпротивата, от които са осъдени на смърт и разстреляни 12 461 човека; доживотна присъда са получили 1 933-ма; за различен срок са пратени в затвора или интернирани в лагери 31 250 души; убити са без съд и присъда 20 000 ятаци и са изгорени 2 139 къщи; раздадени са близо 200 млн. лв. за партизански и яташки глави.- В манифест на Отечествения фронт от лятото на 1944 г., както и в Програмата на ОФ от 17 септември, се съдържат текстове за наказване на виновниците за вкарването на България във война и издевателствата срещу противниците на тази политика и мирното население.
Сред подписалите има малко комунисти, но стоят също подписите на Никола Петков, Григор Чешмеджиев, проф. Петко Стоянов, проф. Венелин Ганев, Иван Пастухов, д-р Никола Сакаров, Димо Казасов, Кръстю Пастухов, Янко Сакъзов, Коста Лулчев, Константин Бозвелиев, Стоян Омарчевски, Димитър Драгиев – все социалдемократи или земеделци. В правителството на ОФ след излизането на България от войната, също има едва 4-ма комунисти.
– Народният съд е създаден в съответствие с чл. 5 на Парижкия мирен договор и под контрола на Съюзната комисия, на базата на наредба-закон, утвърдена с указ от Регентския съвет («В името на негово величество царя ние, регентите на България постановяваме… да се одобри Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея». Следват подписите на регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Решението получава подкрепа и от Г.М. Димитров (Гемето).
– Съдебните процеси у нас обхващат около 12 500 души. Осъдени са 10 920 души (по други данни – 11 122), от тях на смърт – 2 618 (2 730 ) като са изпълнени 1 046 смъртни присъди. Другите подсъдими са пратени в затвор или оправдани. Двата военни състава на Народния съд осъждат на смърт 35 военни за убийства на пленени партизани, ятаци и мирни граждани и опожаряване на къщи. 38 са осъдени на доживотен затвор и 74 на различни срокове лишаване от свобода. Всички издадени присъди са одобрени от Съюзната контролна комисия, в която влизат представители на СССР, САЩ, Великобритания и Франция.
– Съденето на виновниците за въвличане на България във войната и на извършилите военни престъпления е потвърдено в споразумение между 4-те държави-победителки на 8 август 1945 г. в Лондон, както и впоследствие – в Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946) и Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949).
Такива са били реалностите на онази епоха – повече кървава, отколкото героична. Имало е в българското общество силни настроения да бъдат наказани виновниците за поредната национална катастрофа. Безспорно е имало и чувство на мъст. Не всички присъди на Народния съд могат да бъдат оправдани – например на правителството на Муравиев или на известния предимно като бохем принц Кирил. Имало е и неустоим външен натиск, а условията на победителите обикновено са тежки, както показва историята. Но България не е в това отношение «бялата врана» на следвоенна Европа, а този неин акт не е непременно комунистическа характеристика. В международен план никой досега не е отричал легитимноста на Народния съд и не го е отличавал от другите подобни съдилища по онова време.
Това говорят фактите!
Източник - Фейсбук