Насоченост: политикономисти, финансисти, специалисти по международни отношения.
Ключова дума: клиринг. За неспециалистите само ще си позволя да припомня, че клирингът е търговско съглашение за погасяване на взаимните задължения само във валутите на договарящите се страни, без преводи на чуждестранни платежни средства. Разбира се, клирингът има много по-богати форми на проява (виж с. 21-31 от книгата).
Авторката, Вера Асенова е доктор по политически науки от Централноевропейския университет, Будапеща (2014), магистър по международни отношения и европейски науки пак там и бакалавър по международни икономически отношения от УНСС, София. Работила е като гост-изследовател в Щатския университет на Калифорния, Бъркли, в Института за хуманитарни и социални науки, Виена, в Свободния университет, Берлин, както и в Центъра за изследване на несъвършенствата на демокрациите към Централноевропейския университет.
Интересът на авторката към икономическите отношения (1) „Германия – България“ и (2) „СССР – България“, особено що се отнася до финансовата стана, не е случаен. Както е известно, бъдещето е проекция („посявка“, „наследство“) на миналото, особено що се отнася до малки и слаби страни като България. Разбира се, за Великите сили това правило не важи, както поучаваше Вили Бранд: „Тези, които се придържат към миналото, няма да могат да се справят с бъдещето“. Вярно е че не може да планираме бъдещето по миналото, но поне може да се поучим от това минало. Това е основанието да се ровим като къртици в историята, размишлявайки върху това, какви са били ефектите за България от участие в една или друга сформирана коалиция.
Рецензираната монография разглежда двустранните клирингови режими, развити от Германия през 30-те и от Съветския съюз в началото на 50-те години на XX век с България. Тя търси отговор на въпроса как се осигурява продължително функциониране на режима във време на драстична промяна на регионална хегемонна сила?
Основната хипотеза е, че сътрудничеството на малките държави е от решаващо значение за континуитета и стабилността на международните режими. Освен това „лоялността“ на малките държави легитимира режима като цяло и по-конкретно – позицията на доминиращата държава като глобален или регионален лидер. В международна система, основана на правно равенство между държавите, малките икономики са привлекателни за силните държави, защото техните пазари лесно се овладяват, докато тяхното приятелство се приема за влияние върху цяла чужда държава. За да постигнат тази позиция на позитивен авторитет, големите държави са готови да пренебрегнат известни възможности за икономическа експлоатация и да ограничат собствената си сила.
Освен това, авторката смело диалогизира с основните допускания на теориите на зависимостта (Dependency theories), че малките държави са неизменно подчинени на големите, като демонстрира, че ограниченият им избор не е наложен толкова от чуждата „Велика в момента“ държава, колкото от вътрешната им икономическа структура. Тя се влияе от особеностите на режима на международни търговски отношения. За да се докажат тези хипотези, изследването е подложило под лупа двустранните клирингови режими, развити от две различни регионални сили и използвани за постигане на две много различни цели – режимите на нацистка Германия и на режима на „реалния социализъм“ в Съветския съюз.
Изследването е композирано в пет части: „Граници на свободата за България в международните търговски режими на Германия (1932-1939) и на СССР (1949-1956)“; „Търговията с Германия -икономическа експлоатация или взаимна изгода?“; „Българо-германските отношения -външни източници на вътрешни институции“; „Ефекти на клиринговия режим върху вътрешните структури: държавен корпоратизъм в България“; „Преходът от германска към съветска йерархия (1944-1956)“. Както се вижда, това изследване е уникално за нашата академична общност, което го прави изключително ценно.
Приемам като много задълбочена онази част от изследването, където се очертават: същността на клиринга; неговите политически, икономически и социални измерения и влияния, принципите на неговото формиране.
И така, какви са основните заключения по повод на клиринговите отношения на България с Третия райх и после – със СССР?
По време на Третия райх едноличният „управител“ Хитлер, „не се опитва да модернизира или индустриализира региона на Източна Европа. Частична модернизация в аграрния сектор действително се извършва в рамките на германска търговска доминация в силно недоразвитата икономика на България. Тази индустриализация обаче е ограничена до селскостопанския сектор и само там, където не влиза в конкуренция с германските индустрии за производство на хранителни продукти“ (с. 32). Международното разделение на труда е в съответствие с германските интереси -индустриално ядро в Третия райх и селскостопанска периферия в Югоизточна Европа, която изнася хранителни продукти и е лишена от възможност да разработва свои индустрии. Клиринговият блок, в центъра на който стои Германия, като цяло постига автаркия.
Повечето аргументи в полза на германската експанзия на изток и изграждането на „стопанство на голямо пространство“, твърди авторката, са базирани на икономически мотиви и търсят оправдание в историческата позиция на германското лидерство, а дори и отговорност спрямо региона на Източна Европа. Те почиват върху виждането, че голямата индустрия се нуждае от големи пазари, които не са ограничени от национални граници. Клиринговата система е представена като извънредна временна мярка, наложена от обстоятелствата на Голямата депресия. Представяйки всяка стъпка от политиката си като неизбежна предвид обстоятелствата, германската бюрокрация постепенно трансформира себе си и бюрокрациите на партньорските страни в административно управлявани икономики, като в същото време уверява, че контролът е временен.
Любопитен детайл. Обменните стойности на източноевропейските валути са фиксирани първо към райхсмарката, а след това към конвертируемата рубла, която де юре съхранява официално златно покритие през целия период, без да има клауза за конвертируемост. Цените на стоките, е които може да се търгува, са фиксирани в случая на Германия за една година, а в социалистическия блок – за период от пет години.
Обратно на „първоначалните фактори за търговски обмен“, които са с Германия, „следвоенният Съветски съюз не страда от недостиг на суровини и базира икономическата си сфера на сътрудничество между автаркични държави в един политически блок. Широкомащабни програми за индустриализация се прилагат в аграрните страни независимо от сравнителните им предимства.“ (с. 34). Суровините за индустриализацията в социалистическия блок са гарантирани от Съветския съюз, който след това купува по-голямата част от индустриалната продукция. Системата, измислена от Сталин, е комбинация от самодостатъчност, която е крайната цел на индустриализацията в отделните страни, и двустранни споразумения помежду им.
Начинът, по който Съветският съюз упражнява практически контрол върху Източна Европа, не е чрез икономическа политика, както прави Райхът, а посредством установяване на политически монопол на комунистическите партийни системи.
Читателят ще намери много интересна обосновка на мотивите, които налагат две много различни социално-икономически системи (Германия и СССР) да предпочетат един тип клирингова система (с незначителни отклонения). Ще добавя още нещо, което не трябва да се пропуска: в края на 30-те години на ХХ век Германия е сравнително високоразвита страна, докато след 1945 г. СССР, макар и спечелили войната, са с разрушена именно от войната икономика, както и страните от Източна Европа.
И да се върнем към България. България възприема политика на ранна интеграция е германската икономика е подписването на общо клирингово споразумение през пролетта на 1932 г. между Българската народна банка (БНБ) и Райхсбанк – това са времената, когато България е затънала в тежка криза – „повсеместна, дълбока и трайна“. Доказва се, че към 1938 г., когато Германия става търговски хегемон в региона (с. 75), България е най-интегрираната с Германия страна. Най-бързо растящият експортен сектор в Европа – този на България, е свързан с един-единствен купувач по-дълго време, отколкото при която и да било друга европейска страна. триален сектор (Никова, 1996:417). Търговията с Германия през 1942 г. е вече 72% от общата стойност на търговията и достига 83% през 1943 г. Тютюнът е основната износна стока – толкова е била „развита“ България в онези времена. По време на войната България има непрекъснат положителен търговски баланс с Германия, която често не доставя обещаните промишлени и селскостопански стоки.
Със сигурност политиката, която някои наричат концентриран израз на икономиката, е влияела силно върху икономическото развитие на България. Правилно се оценява че Германия, както и по-късно СССР, засилват политическия натиск, но в различни посоки. Според Германия, България е трябвало да спада към страните с аграрно развитие, според СССР, България е трябвало да развива преимуществено средства за производство и много по-късно да се фокусира върху предметите за потребление. И в единия, и в другия случай, интеграцията между България и съответните „Велики сили“ е имала характер на интеграция и специализация. При първия случай обаче е бил силно развит държавния корпоративизъм, докато във втория случай България се е придържала към принципите на сближаване на социално-икономическото развитие на страните-членки в Съвета за икономическа взаимопомощ. Пъти ум ще спомена, че особено високо стойностно е изследването на прехода от германска към съветска йерархия, представено в пета глава.
Ще си позволя да цитирам две важни заключения от книгата:
1. Докато за Германия двустранният клиринг осигурява евтини суровини и ресурси, за СССР той носи икономически негативи, с които се купува легитимност и влияние.
2. 3а малкия търговски партньор България двустранният търговски режим предлага протекционистка „защита“ на българския износ от конкуренцията на световния пазар за период от повече от 60 години, поради което тя активно подкрепя неговото продължаване.
И още нещо за неспециалистите. Икономическата история на България през XX век е белязана от бързия икономически растеж от 2,7% за периода 1913-1950 г., което е двойно повече от средните за Европа 1,3%, както и от растежа от 7,2%. Всеки сам може да заключи за ползите от интеграцията на България с двете различни Велики сили…
Към несъмнените достойнства на книгата ще припиша огромната литература, която е проучена добросъвестно и оценена достатъчно критично и точно. Но едно изключително качество, което притежава точно това изследване, за разлика от много други подобни, е пълното изчистване на идеологическо влияние и (уж) академични сухота и клишета, което вдига високо ценността на книгата.
