АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Русия не е бензиностанция с ракета отгоре

Иван Ангелов - 11 април 2022

На 7 Април 2022 г. гледах по една от руските телевизии заседание на Руската ДУМА (парламента на Русия). Най-силно ме впечатли словото на министър-председателя на Руската Федерация Михаил Мишустин. Той направи спокоен, задълбочен, всеобхватен анализ на текущата ситуация. Личеше си и загрижеността му от дивата ярост, координираните масови лъжи и политическия бяс с които Америка и НАТО се отнасят към Русия. Накрая очерта главните задачи пред руската държава в това сложно време. Време на тотална безкрупулна война на Запада срещу Русия.

Напоследък все по-често си спомням една мисъл на виден социал-демократ от средата на XIX век: „Наблюдавайте какво говорят за вас враговете ви! Ако ви хвалят, значи сте тръгнали по грешен път. Ако ви ругаят, значи сте на прав път. И колкото по-яростно ви ругаят, толкова по-правилен е избраният от вас път“. Изключителна мъдрост! Тя се потвърждава за пореден път и от настоящите факти. Значи ръководството на Русия е на прав път! Браво! Продължавайте по този път!

Руският премиер можеше в словото си да напомни на сегашните западни лидери, че ако се върнем с векове назад ще установим, че всеки, който е вдигнал ръка със злоба срещу Русия, си е счупвал главата. Няма изключение. Който е искал да погребе Русия е погребвал първо себе си! Последните исторически факти са Наполеон в 1812 г. и Хитлер в 1945 г.

Историята е велик учител. Може би най-великият. Руският премиер обаче се въздържа от това напомняне. Макар че някои хора от ръководството на Европейския съюз и на някои западноевропейски правителства, с омразата си към Русия все повече ми напомнят за миналото. Но нека знаят, че и тях ги чака същото. Историята не прощава никому. И най-малко на тези, които се подиграват с историческите уроци. Жалко, че с авантюристичното си поведение съсипват Европа, като я превръщат в прислужник на най-паразитния и най-реакционния капитал на Америка – този на оръжейната индустрия. И почернят бъдещето на 500 милиона граждани на Европа.

На 8 април тази година войнствената Урсула Фон дер Лайен на посещение в Киев, обяви помпозно светлото европейско бъдеще на Украйна и предстоящото разпадане на Русия. Тя за първи път призна открито от такова високо равнище каква е истинската цел на сегашната тотална война на НАТО срещу Русия. Тази дама е войнствена от много години. Помня как федералният канцлер г-жа Меркел й направи остра забележка преди 7-8 години, когато Урсула, тогава военен министър на Германия, направи непредизвикано много злобно изказване срещу Русия. Изглежда че тя отдавна ненавижда Русия. Може би има нещо наследствено за тази омраза от Втората Световна Война! Може би е забравила историческия урок за германския народ от Втората Световна Война. Не зная. Наблюдавам я внимателно от дълго време и нейната арогантна войнственост ме впечатлява.

Тези дни бяха съобщени резултатите от изборите в Сърбия и Унгария, завършили с големи победи на Президента Вучич в Сърбия и на Виктор Орбан с неговата четвърта уникална поредна победа. Стана ми тъжно, като сравнявах тези политици с нашето момче, попаднало по някаква случайност или по нечие недоглеждане на министър-председателския пост в България. Питам се: защо проклетата съдба ни подхвърля все недоразумения за тези важни държавни постове? А за да бъда още по-точен – защо моят народ избира все такива полуграмотни хора-авантюристи за най-важните ни държавни постове? И след това всички дълго им сърбаме попарата.

Моят приятел Боян Чуков, в свой анализ на 9 Април в сайта Епицентър нарича Кирил Петков – „не българин, а евроатлантик“. Съгласен съм с него. Но като икономист съм свикнал да изразявам мислите си с числа, за по-голяма точност. В този случай бих добавил, че „г-н Петков е може би 95% евроатлантик и само 5% българин“. Той е израснал в чужбина. Не познава България и манталитета на българите. Не разбира, че има трайни стратегически български интереси, които не могат да бъдат жертвани с лека ръка в името на въображаеми далечни цели или дори заради дребни текущи бизнес интереси.

Величието се засегнало, че на 3 Март на Шипка го замервали със снежни топки и поиска уволнението на ръководителя на Охранителната служба. Президентът правилно отказа. Петков трябва да е доволен, че недоволните от него хора на Шипка не са използвали по-твърди предмети. Още повече, че там сигурно е имало такива. Защото, ако той продължи да ни управлява, както през току що изминалите 100 дни и това може да се случи. Макар че не му го пожелавам. Все по-тежките проблеми на България не се разрешават по този начин, а пред изборната урна.

Така че „грешката му с гражданството“ миналата година може и да не е била случайна! Може би дълбоко вътрешно в себе си той не се е чувствал българин. Затова и сега, на високия държавен пост с лекота предпочита да обслужва чужди интереси, а не българските. Изгледа, че чуждите са му по-близки от българските. С лекота разменя несъпоставими ценности: националното достоинство с надежди за текущи бизнес сделки. А тези бизнес сделки са съмнителни, защото Македония отдавна предпочита да развива активни търговско-икономически отношения с Гърция и Сърбия, та дори и с Албания, а не с България. Тези икономически отношения зависят от много фактори и в нашия случай членството в ЕС не е решаващо.

Ако нашият премиер беше наистина добър микро- и макро-икономист, би трябвало да разбира тези зависимости. И да знае на какво може да се разчита. В случая със Северна Македония, той може дори да не познава българските интереси. Не съм сигурен и дали познава добре наличния потенциал от българска и македонска страна за развитие на активни търговско-икономически и инвестиционни отношения. А също и възможностите за разширяването им в средносрочен и дългосрочен план. Без това всякакви приказки за бурно развитие на икономическите ни отношения със Северна Македония, след присъединяването й към Европейския съюз, са на вятъра. А не забравяйте, че македонската икономика е миниатюрна. Ето вижте повече от скромните числа (таблица 1.)

Таблица 1. Някои данни за Северна Македония

ПоказателиДанни
1.Население в края на 2020 г.-млн.2,8
2.Износ – млрд. евро5,8
3.Внос –млрд. евро7,6
4.Търговски баланс – млрд. евро+1,8
5.Преки инвестиции – млн. евро206
6.Брутен външен дълг –млрд. евро8,6
7.Стокообмен с България-млн. евро736,3
8. Внос от България – млн. евро435,7
9.Износ за България – млн.евро300,6
10.Инвестиции в България- млн. евро6,9

                Източник: Статистически годишник на Северна Македония.

Пояснения: Всички данни са за 2020 г., с изключение на ред 1. – брутният външен дълг (ред 6.) е 80,2% от БВП.

Със или без членство в ЕС, Северна Македония няма сериозен потенциал за активно икономическо развитие и за рязко разширение на стопанските връзки със съседите си. Числата в таблица 1. не само говорят, а крещят за това. В мои статии по тази тема преди около година го доказах. Затова и не ги защитавам. А нашият премиер ги пренебрегва с лекота.

Без да държи сметка, че темата Македония е една от най-чувствителните в нашата история, че тя е една от най-обединяващите в българското общество и между политическите партии. Че за Македония са дали живота си десятки, а може би и стотици хиляди българи. Че в България сега живеят стотици хиляди потомци на македонски българи, прогонени от там или принудени с насилие да я напуснат и да намерят спокойствие тук.

Все пак, аз съм до някъде задължен на г-н Кирил Петков. Защото крайно неуместното повтаряне на чутото от него напоследък тъпоумно изказване, някъде из западните политически коридори, сравняващо подигравателно Русия с бензинова станция, ми помогна в избора на заглавието на настоящия анализ.

Каква е истината за Русия? Тя наистина ли е държава, която може да произвежда и изнася само нефт и газ? И почти нищо друго! Ще се спра само на някои научни и икономически аспекти, за да илюстрирам примитивизма на хората, които, пленени от омраза към Русия, губят самообладание и психическо равновесие, само като си помислят за тази страна. Жалко че и нашият министър-председател принадлежи към тази група примитивни фанатици – русомразци! Напоследък той дори обяснява и масовата корупция у нас и в страните от Западните балкани с намесата на Русия. Това е повече от несериозно за един премиер!

По стара традиция Русия полага големи усилия за развитие на науката и изследванията. Тя е между първите четири страни в света (Китай, САЩ, Япония и Русия) по мащабите на научните си изследвания, а също и по броя на учените и изследователите си. Има около 4 хиляди институции, които провеждат научни изследвания. В тях работят около 722 хиляди учени и изследователи. Преобладават държавните изслесователски институции. През последните 20 години расте броят и делът на университетите, които се занимават и с изследователска дейност.

Расте размерът и делът на разходите за научни изследвания като процент от БВП. Преобладаващата част се финансира от държавата. Около 30% от общите разходи са за фундаментални изследвания. Около 40% от изследванията са насочени за ускоряване на икономическото и технологичното развитие.

Какво е състоянието на руската икономика? В 2020 г. Русия беше на шесто място в света и второ в Европа по обем на БВП по паритетни стандарти или 4097 трилиона щатски долара. А по номинален БВП (1,7 трил. дол) или на 11-то място в света по общ обем на БВП. Русия заема 13-то място в света по общия си износ, 21-во място по общия си внос и 43-то по обща конкурентоспособност.

И всичко това след тотално разоряване на материалния и човешкия й капитал от Хитлеристка Германия през Втората световна война и допълнителното вътрешно социално-икономическо блокиране при разгромяващото управление на екипа на Елцин, под флага на неолиберализма, с активната помощ на шепа продажни вътрешни слуги – слепи западни поклонници и на стотиците американски и други западни съветници – от най-високо равнище, през всички министерства до още по-ниските управленски нива. Най-видният между американските съветници по икономическите реформи в Русия тогава беше проф. Джефри Сакс. Междувременно той се вразуми малко и сега е активен критик на политиката на американските правителства.

Нека надникнем малко в недрата на руската икономика. Ще започна с нейната отраслова структура (виж таблица 2.).

Таблица 2. Отраслова структура на руската икономика

Отрасли%
1.Селско и горско стопанство4,5
2.Риболов и рибовъдство0,3
3.Добивни отрасли9,4
4.Преработваща промишленост13,7
5.Производство и разпределение на електричество, газ и вода3,1
6.Строителство6,2
7.Търговия15,9
8.Хотели и ресторанти0,8
9.Транспорт и съобщения7,8
10.Финансова дейност4,4
11.Образование2,6
12.Здравеопазване и социални услуги3,8
13. Други отрасли27,6

Източник: Статистически годишник на Руската федерация.

Пяснения: Всички данни са за 2020 г. В последния ред „Други отрасли“ влизат отраслите на отбраната, на националната сигурност и други дейности. Измерването е направено по Брутна добавена стойност.

Разпределението на дейностите е типично за една сравнително високо и комплексно развита икономика. Това не е структура на монокултурна икономика. По нея може да се съди за обема и структурата на производствения потенциал на Русия.

Любопитно е да получим представа и за най-големите търговски партньори на Русия (виж таблица 3.).

Таблица 3. Най-големи търговски партньори на Русия

Износ –млрд. дол.Внос – млрд. дол.
1.Китай – 57,31. Китай – 54,1
2.Нидерпандия – 44,82. Германия – 25,1
3.Германия – 28,03. Беларус – 13,7
4. Беларус – 21,74. САЩ – 13,4
5. Турция – 21,15. Италия – 10,9
6. Южна Корея – 16,46. Япония – 9,0
7. Италия – 14,37. Франция – 8,6
8. Казахстан – 14,38. Южна Корея – 8,0
9. Великобритания – 13,39. Казахстан – 5,7
10. САЩ – 13,210. Полша – 5,1

                Източник: Статистика на Световната търговска организция (СТО).

Пояснение: Числата по страни показват размерите на износа и вноса по страни в щатски долари през 2020 г. Дадени са само първите 10 търговски партньори. Пълно изброяване не е нужно, а и не е възможно, защото Русия има търговско-икономически отношения с повече от 100 страни по света.

Европейският износ за Русия през 2021 г. е бил 89,0 млрд. евро, въпреки санкциите. Русия внася от Западна Европа главно машини, химически продукти и продукти на преработващата промишленост, а изнася нефт, природен газ, жито, метали, дървесина, химически торове и др.

Важно е да имаме представа и за най-търгуваните стоки от Русия (виж таблица 4.)

Таблица 4. Най-търгувани 10 вида стоки от Русия

Износ – млрд. дол.Внос – млрд.дол.
1.Нефт и твърди горива – 211,71. Индустриални машини – 43,3
2. Items nesoi – 55,62. Електрически машини – 29,8
3. Метали – 18,23. Трансп. средства и рез. Части – 23,9
4. Скъпоц. камъни и метали – 15,34. Лекарства – 14,1
5. Машини – 9,05. Пластмаси – 9,8
6. Дървесина – 8,66. Прецизни инструменти – 7,3
7. Химически торове – 8,47. Метални стоки – 6,5
8. Зърно – 7,98. Самолети – 5,3
9. Алуминий – 5,89. Плодове и ядки – 5,1
10. Електрически машини – 5,610. Метали – 5,0

Източник: Статистика на СТО.

Пояснение: Числата по продукти показват размерите на износа и вноса по съответните продукти в млрд. долара през 2020 г. Посочени са само първите 10 вида продукти, подредени в низходящ ред според обема на търгуваните стоки.

През 2020 г. Русия е най-големият износител на пшеница в света (за 10,1 млрд.дол.), полуобработени метали (4,5 млрд. дол), замразена риба (2,6 млрд. дол.),  суров никел (2,3 млрд. дол), чугун (1,34 млрд. дол) и т.н.

Наред с Русия ето и другите износители на пшеница (виж таблица 5.).

Таблица 5. Главни световни износители на пшеница-млн. тн.

ДържавиИзнос
1.Русия37,3
2.САЩ26,1
3.Канада26,1
4.Франция19,8
5.Украйна18,1
6.Австралия10,4
7.Аржентина10,2
8.Германия9,3
9.Индия7,0
10.Казахстан5,2

                Източник: Статистика на СТО

Пояснение: Наред с показаните 10 държави, има и други държави, които изнасят по-малки количества пшеница през 2020 г, между които е и България.

Можете ли да си представите последствията за света, ако по някакви причини Русия престане да изнася пшеница през няколко години? Това ще доведе до рязко повишение на цените на пшеницата и на всички хлебни продукти на световните пазари, до последната селска сергия. А за слабо развитите държави би причинило масов глад и смъртта на стотици хиляди, а може би и милиони хора.

Русия е известна като  един от най-големите производители в света на важни суровини и материали, без които не могат да се произвеждат някои от най-сложните граждански и военни машини в най-развитите страни, защото Русия е:

                -втори в света производител и износител на кобалт – 6000 тн.

                -втори в света доставчик на ванадий – 18000 МТ.

                -шести в света износител на злато – 4,4% от световните доставки.

                -десети в света доставчик на олово.

                -осигурява 10% от световните доставки на никел.

                -осигурява 12,3% от световните доставки на платина.

                -заема четвърто място в света по износ на волфрам.

                -осигурява 3,5% от световното търсене на мед.

                -осигурява значителни количества манган, цинк и други метали.

осигурява други особено важни редки метали и неметални продукти от специално стратегическо значение, за които не се публикуват подробни данни по понятни причини.

Всяко съществено намаление на производството или износа от Русия на който и да е от тези метали би предизвикало повишение на неговата цена на световните пазари или дори още по-голям хаос в производството и търговията.

Аз мислех, че ако не друго, нашият премиер е поне добър икономист. Затова посрещнах неговото назначение с надежда и одобрение. Той обаче побърза да ме разочарова. Трудно е да се изрече по-голяма глупост от сравняването на руската икономика с бензиностанция. Дори и на шега. Ако Кирил Петков прочете и поразмисли над изложените до тук факти, би трябвало да се срамува, че е произнесъл тези думи! И ако Виктор Орбан започва петия си мандат като министър-председател на Унгария, нашето момче едва ли ще изкара и една година ако продължава да управлява така безотговорно, както до сега!

Особено ако след всичко това добавим и хаоса, който е забъркал със Северна Македония, примесен с някои негови лъжи. Въпреки многобройните факти, въпреки специалното решение на Народното събрание и единодушното становище на Консултативния Съвет за Национална Сигурност при Президента, той е обещал на Урсула Фон дер Лайен, а може би и на други високопоставени лица във Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж и Скопие, снемане на нашето вето по преговорите на Северна Македония за ЕС до юни тази година. Тя е съобщила за това на нашите депутати при срещите с парламентарните ни групи в София на 8 Април.

Освен това, нашият премиер излъга всички ни, че в Смесената Българо-Македонска комисия по история и образование „имало огромен прогрес към сближаване на мненията“. Трима мои приятели, членове на тази Комисия ми казаха, че това не е вярно. Те ми казаха, че в комисията няма доверие между нас и македонските колеги. Че между нас има напрежение“. То беше потвърдено с публично изявление и от Съпредседателя на Комисията от наша страна – проф. Ангел Димитров. Аз вярвам повече на тези достойни колеги – учени, а не на премиера, който вече няколко пъти ни лъже!

Финалът на настоящото ми изложение е още по-тъжен и тревожен. Преди няколко дни Премиерът и финансовият министър очевидно се бяха договорили да изгонят руската посланичка в София – г-жа Митрофанова. Дали е по тяхна инициатива или по нечие внушение, не зная. Въпросът обаче е толкова важен, че едва ли биха се решили сами, без някой да им е помогнал!

Вътрешната съпротива в правителството очевидно не им позволи да извършат такава авантюра. Тези момчета изглежда нямат представа в какъв свят живеем. Те изглежда не могат да си представят какво означава да скъсаш дипломатическите ни отношения с една велика държава, на чиято покровителска политика през последните 150 години – от освобождението ни от турско робство до сега, ние дължим съществуването си като народ и държава на картата на Европа. На това те дължат дори сегашното си пребиваване на високи държавни постове. Защото без дългогодишната подкрепа на Русия сега нямаше да има държава на Балканите, наричаща се България, а може би някакъв турски вилает в Румелия, и нямаше да има министерски постове за тези момчета.

Ние щяхме да сме първата европейска държава скъсала дипломатическите си отношения с Русия! Америка не си позволява такава авантюра, а нашите две момчета бяха готови по своя инициатива или по нечия поръчка да го направят. И да се прочуят по света.

Днес, 10 Април гледах допитване в интернет какво мислят българите по изгонването на руската посланичка, на фона на бясната, налудничава антируска кампания в европейските и сервилните български медии.

Резултатът е следният: за изгонване – 8%; против изгонване – 92%; без мнение – 0.

И накрая. По време на Втората Световна Война, когато се водеше свирепа война за унищожаване на Съветския съюз, въпреки огромния натиск на Хитлер върху Цар Борис III, нито български войски бяха изпратени да воюват на Източния фронт срещу Съветския съюз, нито бяха прекъснати дипломатическите ни отношения с тази държава! При мнгократно по-тежки условия, тогавашните български управници устояха на натиска на Хитлер. А сега двама случайно попаднали на високи правителствени постове с такава лекота бяха решили (и все още не са се отказали) да изгонят руската посланичка и да прекъснат дипломатическите ни отношения с Руската Федерация!

КАКЪВ ПОЗОР БИ БИЛО ТОВА ЗА БЪЛГАРИЯ!!!!

11 Април 2022 г.

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход…