АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Голямата промяна

Никола Стоянов - 01 май 2022

Свидетели сме как старият световен ред си отива и на негово място идва новият. Такава глобална промяна се случва веднъж на 100 години, когато икономическият модел, който подкрепя старата система се е изчерпал. Подобна социално-икономическа промяна се предхожда от технологична революция, със съпътстващите я депресии и надпревара във въоръжаването. Старата структура се разпада, когато технологиите, които се използват в нея вече не водят до икономически растеж. Появяват се предпоставки, които водят до нов световен ред, обоснован от технологичното развитие, които дават тласък на растежа. Светът вече е навлязал в четвъртата индустриална революция, с възникването и разпространението на новите цифрови технологии.

Старите управляващи елити, ревностно пазят статуквото, като пречат на въвеждането на новите технологии в управлението и икономиката. Те се противопоставят на зараждащата се нова управляваща класа, като се опитват да запазят господството си. Поради тази причина, такава глобална трансформация на световния икономически ред, винаги става с катаклизми и войни. Старите управляващи елити не могат да предотвратят промяната, могат само да забавят набиращите скорост процеси на трансформация, защото тя се подчинява на обективни закони, които не са подвластни на субектите, които стоят на върха на системите за управление. От няколко години наблюдаваме точно такива процеси, които водят към промяна на глобалната икономическа структура. Това в световната история вече се е случвало, когато в навечерието на Първата световна война, Британската империя, в желанието си да запази световната си хегемония създаде предпоставките за тази война. Тогава с помощта на ресурсите на Руската империя се роди новият геополитически субект Германия, който я постави в икономически неизгодна позиция и войната беше неизбежна. Войната завърши с разпадането на четири империи, а Британската, тръгна по наклона на графиката за жизнения цикъл на империите, по който връщане назад няма, за да се стигне и до нейния логичен край, след две десетилетия.

По-голямото събитие като резултат от социално-икономическото развитие, мотивирано от световната война е разпада на колониалната световна икономическа система, която вече не осигурява икономически растеж. В момента се намираме в подобна ситуация. Неоибералната икономическа система, която по своята същност е глобалистка, със своите йерархични структури вече не може да осигурява непрекъснат иновационен процес, за да се поддържа растеж на световната икономика, тъй като е редуцирана ефективността й. Това дава възможност на икономики, които не се придържат строго към този икономически модел да формират нов световен икономически ред, с много по-гъвкава структура на управление, производствени процеси, интегрирани и взаимодействащи си в една равнина, където държавата е обединител на интересите на различни социални групи, за повишаване на общественото благосъстояние. Най-забележителен пример, създал такава икономическа структура е Китай, който за последните 30 години успя да постигне постоянно висок темп на растежа на икономиката, изпреварващ темпа на растеж на американската икономика с три пъти.

Другата много съществената разлика между либералната и азиатската (ако мога така да я нарека) икономика е ролята на банките в нейната структурна архитектура и процеса на функциониране. Всички банки в Китай са държавна собственост и работят като единна система за развитие, отпускайки финансови средства за разширяване на производството и внедряването на нови технологии. Поради тази причина само 20% от паричните потоци в САЩ достигат реалния сектор, докато в Китай почти 90% (почти всички юани, създадени от Централната банка на КНР) се влагат за разширяване на производството и гарантират висок икономически растеж. По такъв начин банковата система на Китай само подпомага индустриално доминираната китайска икономика, за разлика от американската, където банките изцяло диктуват икономическите процеси. По подобен начин са структурирани и другите големи икономики в Азия. В Индия също се дава приоритет на обществените интереси над частните, за да се реши въпросът с бедността.

От тази гледна точка, новият световен икономически ред е социално ориентиран, като контрапункт на класическия капитализъм, основан изключително на частния интерес. От друга страна, той не се отказва от пазарните механизми, които му осигуряват ресурси за технологично развитие, за да поддържа висок икономически растеж. Икономиките на Япония и Южна Корея макар и със своя специфика имат подобна система на икономическо управление, която се основава на същите принципи за консолидация на обществото около повишаване на общественото благосъстояние. Вече става съвсем осезаемо, че центърът на световната икономика се измества в Азия. Китай, Индия, Япония, Южна Корея и страните от Индокитай произвеждат повече стоки, отколкото САЩ и ЕС.

През последните 15 години американската криптоплутокрация се опитва да запази световната си хегемония с поредица от предизвикани сътресения по периферията на конкурентите, като основната цел е възпирането възхода на Китай, но е ограничена поради несъвършенствата на вече остарялата система за управление. С финансовата криза от 2008 г се сложи край на стария технологичен ред и започна пренасочването на капитали за развитието на нанотехнологии, биоинженерство, и информационно-комуникационни технологии за изграждане на новия технологичен ред. Подходът на Китай и Западът към разпределението на паричните потоци, отпуснати от правителствата за справяне с кризата беше коренно различен.

Докато САЩ и ЕС тези пари ги влагаха за покриване на дефицита и във финансови балони, то Китай инвестира огромна маса от финансови средства за развитие на технологии и повишаване на икономическия растеж. Има трайна тенденция за непрекъснато повишаване на дела на азиатската икономика към световния Брутен вътрешен продукт (БВП). Прогнозите за икономическия растеж към 2030 г са за тотален превес на азиатските над евроатлантическата икономика. Всъщност, имаме само две западни страни в първата десетка на света и то едната е на десето място.

Глобализацията като идеологически проект, която беше евфемизма на американската световна хегемония не се състоя. Тя се оказа твърде амбициозна идеология и програма за стабилен световен ред, и устойчиво развитие, контролирани само от един център. Процесът на глобализация винаги е бил дискусионен за източниците на нейното възникване. Така или иначе природата на глобализацията е многопластова, като се обяснява с информационно-технологични, екологически, икономически, финансови, културни и политически процеси. Някои от тях са естествен резултат от технологичното развитие, други са продукт на целенасочена дейност на държавни и недържавни играчи, с точно определени геополитически и икономически интереси. Глобализацията като социално, информационно, технологично, екологическо и икономическо взаимодействие ще продължи да съществува, но при съвсем други условия и концепции.

Легитимирането на трайна световна хегемония ще останат в миналото, като спомен за безуспешния опит на англосаксонския елит да овладее целия свят. Глобализмът като идеология на едрия капитал – мултинационални компании, транснационални компании, корпорации и всякакви други форми на икономически конгломерати, които са носители на старата световна икономическа система все повече се задъхва и не осигурява икономически растеж. Нещо повече, неолиберализмът като синоним на глобализма е ориентиран изключително към печалбата, което доведе до влошаване на благосъстоянието на населението при една силно редуцира средната класа. Американската културна експанзия начерта ценностната рамка на новата интернационализация като еманация на „меката сила“, която трябваше да осигури трайно влияние в света.

Въпреки агресивната медийна политика и лъскавата холивудска продукция за популяризирането на американския начин на живот и либералните ценности, изковани от американската културна матрица, опозицията на националните култури се оказа толкова силна, че не се получи очаквания ефект. Повечето държави показаха завидна резистентност на безпрецедентната културна инвазия, провеждана повсеместно с всички инструменти от когнитивния домейн на съвременната война. Без съмнение американското културно влияние остави трайни следи на много места по света, но не успя да победи традиционните национални култури, плод на хилядолетна история. Потвърди се тезата на Хънтингтън, че „цивилизациите са много устойчиви и трябва да минат стотици, а понякога и хиляда години, за да се променят“ , а ние знаем, че „цивилизацията е широкото понятие на културата“. Високата динамика на световните процеси като функция на информационните технологии може да са подвели някои стратези за скоростта на културната трансформация, когато са проектирали света на Pax Americana. Така или иначе, налагането на американските национални ценности, претендиращи да имат моралното право да ръководят развитието на човешката цивилизация не се състоя, защото беше неоправдано амбициозно, да се търси създаването на свят с универсална култура, в който живеят цивилизационно несъвместими общности.

Войната в Украйна е следствие на тази глобална трансформация. Тя е първата, но няма да бъде последната през преходния период, който ще продължи не по-малко от 5-6 година, а може и повече. Предстоят още редица други катаклизми в икономическата, финансовата, социалната и политическата сфера, които коренно ще променят социално-икономическата система и системата за международна сигурност. Войната в Украйна е война за новия световен ред. Това е прокси война между САЩ и Русия, а още и между евроатлантическата общност и евразийската общност. С нея се отваря нова страница от двестагодишното съперничество между англосаксонците и Русия. Тази война е сблъсък, който ще реши съдбата на старата социално-икономическа система. Залогът в нея е много голям и за двете страни. Който изгуби войната, губи всичко! В нея се защитават жизненоважни интереси, за които не могат да се правят компромис. Русия няма бъдеще в еднополярния свят, както и САЩ нямат бъдеще в многополюсния. В свят доминиран от САЩ, с всичките му политически, военни и финансови инструменти, Русия постепенно, но трайно ще бъде маргинализирана и превърната в суровинен придатък на Запада. От друга страна, ако САЩ престанат да бъдат световен хегемон няма да имат безпрепятствен достъп до всички ресурси, във всяка една точка на света. Когато и доларът изгуби статута си на световна резервна валута им се отнема основната мощ за контрол на целия свят. Това ще доведе до влошаването на стандарта на живот на американските граждани, който до сега се поддържаше с ресурси, изпомпвани от целя свят, посредством фиатни пари. Това би довело до изостряне на вътрешните противоречия, които се задълбочават с всяка изминала година. Разслоението и разделението в американското общество е много голямо и там тлеят загаснали пожари.

Достатъчно е само да си припомним какво се случи по време на движението „Black lifes matter, когато страната беше залята от безпрецедентни бунтове, довели до редица изтъпления и мародерства. В САЩ над 40 милиона души са крайно бедни и живеят с купони за храна. Освен това, на най-ниските стъпала на социалната стълбичка стоят и 25% работещи бедни. Здравно неосигурените в САЩ са около 30 млн души. Въпреки огромната сума от над един трилион долара, отпусната през последните 58 години за интегрирането на афроамериканците, само 20-25% са интегрирани. Останалите продължават да живеят в гетата и да генерират неграмотност, нищета и престъпност. Латиноамериканците са вече 62 млн и осигуряват половината прираст на населението през последните години. Делът на бялото население е паднал на 57%, което е най-ниското ниво в цялата американска история. Въпреки ожесточението, с което се води войната, тя е с предизвестен край за предстоящата промяна на световния ред, ако се запази здравия разум, разбира се. Защото, ако до началото на тази война опасността от ядрен конфликт беше имагинерна, сега вече не изглежда толкова фантастична. Поради тези причини вероятността войната да прерасне в термоядрена става все по-голяма. Трансформацията на социално-икономическия модел идва в момент, когато САЩ са загубили голяма част от способността си да контролират света, докато държавите, основно членки на БРИКС се намират в подем, който им дава самочувствието да оспорят стария световен ред.

В резултат на няколкото войни, които САЩ води през последните 30 г. външният дълг на страната нарасна, до над 30 трилиона. Сума, която практически не може да се върне и ще тежи на американската икономика. Американските бази, разположени, основно в „Римленда“ на Никълъс Спайкмън за контрол на Евразия, вече не образуват плътен кордон, след изтеглянето на армията на САЩ от Централна Азия. Появи се една голяма празнина от Индия до Турция, в която няма американско присъствие. Очевидно е, че САЩ вече не могат да проектират сериозна военна сила в Централна Азия и Близкия Изток, което дава възможност на страните от региона на по-самостоятелна политика. Съществува известна възможност САЩ да се завърнат в Узбекистан, за да могат да контролират региона, с оглед геостратегическото място на страната, но това носи по-големи рискове за нея, отколкото ползи. Узбекистан не би могъл сам да се защити от радикалните ислямисти, които стоят на афганистанската граница, без участието на Русия и онези 158 000 души узбекистанци, на които беше разрешено пребиваване в Русия могат винаги да бъдат върнати, ако страната смени геополитическия курс. Китай също няма да остане много доволен, от трайно американско присъствие в „задния му двор“ и може да реши да предприеме болезнени икономически действия, ако партньорите пренебрегнат стратегическите му интереси, като лиши Узбекистан от най-големия му външнотърговски пазар.

Наред с кинетичната война в Украйна се водят още няколко други войни. Особен интерес представлява финансовата война. Трите големи претендента за многополюсния свят – Китай, Русия и Индия започват разплащане на търговските сделки с националната си валута. Обмисля се създаването на алтернативна на долара резервна валута. Целта е да се ерозира долара, който е най-ефективният инструмент на американската хегемония. Отдавана е известно, че американската хегемония се крепи на три основни стълба: 1. На световната финансова система – МВФ, СБ и SWIFT; 2. Военната мощ и проекцията на военна мощ; 3. Петродолара и контрола на петролните (енергийните) доставки. Страните, които застанаха твърдо зад Русия след интервенцията ѝ в Украйна са от БРИКС и Иран, Венецуела, Куба, Северна Кория, и Саудитска Арабия. Сред тези страни се намират доставчиците на 90% от петрола и 50% от металите в света, някои от тях редки и стратегически суровини за няколко високотехнологични индустрии. Саудитска Арабия и Китай започват да търгуват петрола с юани. Финализира се сделката между тези две страни за 10$ милиарда за строеж на нефтопреработвателен завод в Китай, който ще работи с руски петрол. Русия пуска в експлоатация Система за предаване на финансови съобщения (СПФС), която е еквивалент на SWIFT и по която ще стават разплащанията на руските сделки. Санкциите са само от страна на Колективния запад. Американската геостратегия винаги е гледала на Украйна като на свлачище, което да прекъсне връзката на Русия с Европа, за да се предотврати създаването на геополитически субект, който няма аналог в света. Отдалечаването на Русия от Европа с войната в Украйна, е постигната стогодишна цел на САЩ, която ги отърва от най-големия им кошмар. Това окончателно преориентира икономиката на Русия към Азия и Латинска Америка, където живеят 2/3 от населението на Земята. След искането на Русия страните, които са подкрепили санкциите срещу нея да заплащат енергийните суровини в рубли, доларът поевтиня, тъй като е обвързан с петрола. Европейският съюз се оказа най-голямата жертва на икономическата война, която излезе извън рамките на конфликта и зае глобални размери.

Прекъсването на икономическите връзки с Русия ще създаде тежка криза за общността. Русия забрани износа на зърно и минерални торове, което ще доведе до ценова криза заради намалените хранителни доставки. Тя има дял от 21% от общия износ на зърно в света, което трудно би могло да се компенсира. Някои от най-големите производители на торове планират повишаване на продукцията, но цените ще са толкова високи, че много от зърнопроизводителите няма да могат да си ги позволят. Това ще се отрази изключително тежко не само на най-бедните страни, които разчитат основно на руското и украинското зърно, но и на някои страни от ЕС, които не разполагат с достатъчни количества. Недостигът на зърно за страните от ЕС е 6-7 млн тона на година. Цените на храните са най-високите за всички времена и се очаква да нарастнат още за тези, които ще търсят алтернатива на украинската пшеница. Тази година е провалена за украинската зърнена реколта. Украйна няма да може да пожъне есенниците и няма да може да засее пролетниците, най-малко на половината от територията си. Под въпрос е износа на украинско зърно от миналогодишната реколта, тъй като всички украински пристанища са блокирани.

Опитите на Германия да ѝ окаже помощ може да се провалят заради разлика в ж.п. стандарта, което ще задълбочи продоволствената криза в света. Това значи глад за много страни. Глад застрашава около 10 млн души от Азия, Африка и Европа, което е сериозна предпоставка за нова масова мигрантска вълна към Европа, която се очаква да бъде между 7 и 9 млн души. Като добавим към тях още 5-6 млн украински бежанци, това ще създаде безпрецедентна логистична и хуманитарна криза. Концентрацията на толкова голям брой имигранти верояно ще доведе и до повишаване на криминогенната обстановка. На сериозно изпитание ще бъдат подложени социалните системи на редица европейски страни и повечето от тях няма да издържат. Социалната система е най-крехката система на една държава и ако тя рухне, рухва цялата държава. Обединените англосаксонски сили използваха ситуацията около войната в Украйна и антируската медийна реторика за тотално икономическо обезкървяване на ЕС. Докато подстрекаваха европейските страни стриктно да спазват санкциите, тяхната търговия с руски въглеводороди процъфтяваше. От началото на войната САЩ и Великобритания са закупили петрол от Русия за стотици милиони долара. През това време, с умели дипломатически хватки и клиширан дискурс за евроатлантическа солидарност, САЩ принудиха ЕС да въведе пълна забрана за доставка на телекомуникационно оборудване за Русия, докато американските производители на подобни продукти продължиха търговията с инфраструктурно оборудване, завземайки пазарния дял на водещите европейски производители – Nokia и Ericsson. Така ЕС се оказа в сандвич между американските санкции, в които самоубийствено участва и руските контрасанкции. Воден от нерационални и нелогични подбуди, ЕС си направи ритуално харакири.

Преди години Джорж Фридман беше казал, че „ЕС е шизофренично образувание, което няма бъдеще“ и сегашните европейски лидери постоянно го доказват . Последствията за Европа от тази война ще бъдат изключително тежки. Без руските ресурси, тя няма да може да се справи. Европа е бедна на ресурси, включително и на човешки. Единственият голям производител на желязна руда е Швеция. Запасите в останалите европейски страни са малки и не са достатъчни за тежката индустрия. Европа има скромни уранови залежи. Нито една страна от ЕС не е сред първите 8 в света. Запасите от петрол и газ са много скромни и не покриват потребностите на европейската индустрия. Европа е бедна и на редки метали, които се използват за направа на специални стомани и във високотехнологичните производства. От тях са открити малки количества на хром, молибден, волфрам, титан, ванадий и кобалт. Европейските запаси от цветни неблагородни метали са малки или изчерпани. Ценните метали злато и сребро вече са изчерпани. Климатът и почвите, особено в северната част на Европа са неблагоприятни за производство на храни. Европейският съюз се намира в тежка демографска катастрофа. Средният коефициент на фертилност за съюза е 1.53, което означава, че бялото население се стопява с много големи темпове. Европейците с азиатско и африканско потекло нямат такива проблеми. Възрастовата структура на европейското население също е притеснителна. При тези условия и с тези характеристики, перспективите за ЕС не са обнадеждаващи, за да не кажем, че са притеснителни. С тази демографска структура, ЕС след десетина години няма да може да поддържа сегашния икономически ръстеж.През преходния период на трансформацията ще се сложи началото на диференциацията и фрагментацията на света. Това е времето, когато ще започнат да се обособяват новите сфери на влияние. Консолидацията на цивилизационно (културно) обосновани съюзи ще очертае границите на новите сфери на влияние.

Създаването на AUKUS, който е англосаксонски, военнополитически съюз е крачка в тази посока. Единият фрагмент от света ще бъде с англосаксонско ядро, около което ще гравитира цялато евроатлантическо пространство. Все още не я ясна ориентацията на източноправославните страни от Югоизточна Европа. Другият геополитически център на глобалната власт ще бъде Евразия, с поделена лидерска позиция между Русия, Китай и Индия, които ще образуват един своеобразен триумвират. В перспектива Латинска Америка ще се опита окончателно да се еманципира от англосаксонското ядро и да проектира още един полюс на глобалната сила. Все още не я ясна съдбата на Африка. Тя няма капацитет да формира отделен полюс на силата, поради което много вероятно е да си остане суровинен донор на останалите глобални играчи.През преходния период е твърде вероятно да започне преформатиране на военно-политически, политически и икономически съюзи, които да са в синхрон с променената геополитическа среда. Споменахме вече за AUKUS. Това е времето, през което ще се създадат паралелни международни структури на Световната банка, Международния валутен фонд, Световния съд и редица други организации, които да са алтернатива на базирания на правилата на САЩ ред, например правилата на ООН. Вече са в екслоатация алтернативните системи на GPS и SWIFT, съответно ГЛОНАС и СПФС, което е ясен признак за края на глобализацията като идеология и политически проект.Скъса се бентът, вода е тръгнала и спиране няма.

Източник - Фейсбук