АНАЛИЗИ > СТАТИИ
И У НАС, И ПО СВЕТА ВСЕ ПОВЕЧЕ ГОВОРЯТ ЗА ФАШИЗЪМ И СЕ ОБВИНЯВАТ ВЪВ ФАШИЗЪМ

17 юни 2022

За наратива фашизъм, неговите форми и дефиниция

Думата „фашизъм“ става все по-популярна  днес след повече от седем десетилетия от победата над фашизма в Европа с края на Втората световна война. Ако влезем в интернет ще видим, че в англоезичното пространство на Гугъл думата „фашизъм“ се среща 131 милиона пъти, в руското – 4 млн. 700 000 пъти, в българското – 269 000 пъти. Това огромно количество употреби на тази дума не е случайно. „Фашизъм“ е наратив, който през последните години се употребява непрекъснато в най-различни контексти, за противополжни хора и явления и твърде често се използва дори като негативен епитет за заклеймяване и дискредетиране на някоя държава, партия, организация политик или просто човек, който не харесваш. Той се използва толкова често и широко, че изглежда  трудно да се дефинира.

Вижте само някои от примерите за това. С разпада на държавния социализъм в Източна Европа антикомунистите популяризираха теорията за тоталитаризма, според която фашизмът и комунизмът са еднотипни явления и в СССР и в другите бивши социалистически държави са живяли при система, която е така престъпна както фашизмът, докато поддръжниците на държавния социализъм критично отхвърлят такава идентификация и се позовават на западни признания, че идеята за тоталитаризма е остатък от идейно оръжие от времето на студената война. В една от най-авторитетните западни енциклопедии на политическата мисъл за термина тоталитаризъм се казва: „Конфузната история на идеята за тоталитаризма, както се вижда, показва, че това не е просто спорно понятие като „свобода“ или „демокрация“, нито ценностно натоварена нормативна идея като всички значими политически идеи, а е термин, чиито първични значения и употреба са изключително идеологически. …. Той остава обаче ключ за характера на идеологията на студената война и така за социологията на следвоенната епоха.“[1]

В момента войната в Украйна, противопоставяща Русия и евроатлантическия Запад води до това, че личности, свързани с всяка от двете страни отправят обвинения срещу другата във фашизъм. В Русия се говори за бандеровщината и проявите на фашизъм в Украйна. В същото време официалната германска агенция Дойче веле излезе със статия „Режимът на Путин става все по-фашистки“.[2] У нас проф. Калин Янакиев от СУ публикува статия в Портал Култура, препечатана от там в „Медиапул“ и „Дневник“, озаглавена „Путинизмът – фашизмът на ХХI век“.[3] А известният американски историк, специалист по съвременна история на Централна и Източна Европа, професор в Йелския университет Тимоти Снайдер публикува в „Ню Йорк Таймс“ на 19 май 1922 г. статия със заглавие „Трябва да го кажем. Русия е фашистка държава“.[4] Беларуската писателка и дисидентка Светлана Алексиевич, нобелов лауреат за литература от 2015 г.  от своя страна твърди: „ Имаме работа с руски фашизъм и той се създава пред очите ни.“[5] От другата страна към Запада обаче се отправят същите обвинения. Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев заяви: „Ситуацията във възка със специалната военна операция на Русия в Украйна показва, че неолиберализмът на колективния Запад пред нашите очи се трансформира в идеология на неолиберален фашизъм, насочена преди всичко към изкореняване на Руския свят“.[6]

В условия на изострящи се противоречия и поляризация на обществата виждаме, че терминът „фашизъм“ се превръща в инструмент за заклеймяване на една политическа сила срещу друга политическа сили и лидери в различните страни. В САЩ противниците на републиканския президент Тръмп го обвиняваха във фашизъм. Проф. Тимоти Снайдер, който обвинява сега Русия във фашизъм, обвиняваше преди това в „Ню Йорк Таймс“ Тръмп във фашизъм. На неговите страници на 9 януари 2021 г. той написа: „Също като историческите фашистки лидери Тръмп представяше себе си като единствениият източник на истина. Неговата употреба на термина „фалшиви новини“ подражава на националисткото заклеймяване Lügenpresse (“лъжлива преса“); подобно на нацистите той говори за репортерите като „врагове на народа“. Като Адолф Хитлер той дойде на власт, когато конвенционалната преса губи позиции; финансовата криза от 2008 г. направи с американските вестници същото, което Голямата депресия направи с германските. Нацистите мислеха, че те могат да използват радиото, за да заместят стария плурализъм на вестниците; Тръмп се опита да направи същото чрез Туитър“.[7]

У нас депутатът от „Продължаваме промяната“ Христо Петров нарече представителите на партия „Възраждане“ „шепа нещастни фашисти“. От своя страна лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов говори, че държавата се управлява от „фашистка сган“ и нарече „фашистка измет“ протестиращите пред Народното събрание в подкрепа на сваления от длъжността председател на Народното събрание представител на „Продължаваме промяната“ Никола Минчев. Подобни обвинения виждаме от страна на една комунистическа партия към БСП. На сайта „Комунисти“ на Съюза на комунистите в България има статия със заглавие „Днешният социалистически фашизъм е по-опасен от германския“, в която се казва, че „лъжесоциалистите от Българската социалистическа партия…поставят за своя задача съхраняването на капитализма и целта им е свалянето на ГЕРБ от властта и провеждането на друг тип капиталистическа диктатура, базирана на откровено фашизоидни разбирания – ксенофобия, омраза към малцинствата, силна капиталистическа държавност, вождизъм и омраза към всичко социалистическо и комунистическо, което в техните болни глави се родее с термина „джендъризъм“!“[8]

Виждаме от колко различни посоки, колко различни неща се наричат фашистки и очевидно това не е строга дефиниция за нещо, а термин използван активно за стигматизация на политически противници, на коренно различни неща от съвсем различни хора. Същевременно проблемът за същността на фашизма се усложнява и от това, че се говори за множество различни негови форми. Когато става дума за теоретически изследвания, монографии и статии откриваме, че фашизмът има твърде много лица. Исторически той е бил свързван преди всичко с Италия на Мусолини, но това е тесният му смисъл. В широкия смисъл включва и франкизма, и нацизма, и режима във Виши във Франция, и основаната през 1924 г. в САЩ „Фашистка лига в Северна Америка“,  появилата се през 1932 г. във Великобритания партия „Британски съюз на фашистите“, както и проявленията му чрез партии и организации в десетки други държави. У нас през 1930-те години се създават също политически движения и партии, свързвани с фашизма – Българска националсоциалистическа работическа партия, създадена през 1932 г., Националсоциалистическо дижение, създадено през 1932 г., Съюзът на българските национални легиони, създаден през 1932 г., Съюзът на ратниците за напредъка на българщината, създаден през 1936 г.

Всички те имат общи неща, но се и различават по едни или други характеристики. Немският фашизъм например е расов, особено по отношение на евреите, но и на ромите, донякъде на славяните и пр., за разлика от този на Мусолини, който през първите 12 години на своето управление не приема антисемитизма и едва през 1938 г. прокарва антисемитско законодателство. В Испания също няма антиеврейски расизъм и Франко дори приема на територията на страната избягали еврейски бежанци от окупираните от хитлерова Германия територии. Хърватският фашизъм също е бил расов, но при него се говори за превъзходството на хърватите над сърбите и фашистката държава на Анте Павелич ликвидира около 250 000 сърби.

В същото време имаме множество други политически форми и организации, за които се употребява терминът фашизъм. Съществуват много изследвания, в които се говори за либерален фашизъм. Американски изследователи говорят за християнски фашизъм или  „христофашизъм“, имайки предвид идеологията и практиките на някои християнски организации в САЩ, но и в много други страни – например усташите в Хърватско, чиято идеология е смесица на римокатолицизъм, хърватски национализъм и италиански фашизъм и идеята за расово чистата хърватска нация, която се прочиства от сърбите. През последните десетилетия с възхода на ислямския екстремизъм се публикуват книги и статии за ислямския фашизъм. След края на Втората световна война изследователите на фашизма са приели различни термини, за да опишат определени съвременни политически партии и лидери, които не са явно фашистки или неофашистки, но които демонстрират някои характеристики на исторически фашистки движения и режими. Сред поставените етикети са „квазифашист“, „протофашист“, „полуфашист“ и т.н.[9] 

През последните години има редица изследвания за новите версии на фашизъм, проявяващи се при едни или други партии и движения в света, които се характеризират като неофашизъм. В Енциклопедия Британика като пример в това отношение се дават Националният фронт във Франция и партията на Жириновски в Русия, в неофашизъм се обвиняват Милошевич в Сърбия, редица от привържениците на Тръмп. При всички тях една от отличителните черти е крайният национализъм. Изтъква се, че емигрантските вълни от началото на 21 век и притокът на мюсюлмански имигранти в Европа водят во възход на десни и неофашистки партии и организации. Като примери се дават Националния фронт във Франция, Алтернатива за Германия във ФРГ,  победата и президенстването на Тръмп в 2017-2021 г. в САЩ, който насърчаваше враждебността към мюсюлманските и мексикански имигранти и се зарече да депортира всичките 11 милиона имигранти без документи в САЩ.

Когато се търси дефиниция на фашизма обикновено се формулират някакви общи характеристики – например, че това е крайно дясно политическо учение, което е свързано с авторитарен режим, тотално господство на държавата, омраза към всички версии на марксизма и комунизма.

Различните изследователи внасят своите културни и идеологически нагласи в интерпретациите на едни или други неща, хора, действия като фашизъм. По същество можем да говорим за различни идеологически интерпретации на фашизма -либерални, консервативни и марксистки дефиниции.

Либералите гледат на фашизма като крайно дясно и консервативно политическо учение или политически режим,  характеризиращ се с авторитарност, национализъм и расизъм в управлението, обвързан със съответната корпоративна власт.

Светски ориентираните либерали подчертават религиозните корени на фашизма. Римокатолическите и протестантски ориентирани автори изтъкват неговия светски произход.

За консерваторите фашизмът е тоталитаризъм, маскиран като “държава-бавачка”. Социалните консерватори сочат „социалистическите“ и популистки аспекти на този феномен.

Но и либералите, и консерваторите не търсят връзки между същността на капитализма и фашизма. Свързаните с марксизма автори развиват в една или друга степен идеята за фашизма като израз на криза на капитализма. Класическо в това отношение е определението на Георги Димитров: „Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал. Той е организация за терористична разправа с работническата класа и с революционната част на селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи“.

Логиката на тази дефиниция е свързана също с факта, че фашизмът не е някакво случайно явление, изключение в историята на капитализма, а е израз на неговата същност, което може да се проявява в множество исторически модели. При това условията на криза и засилването на мощта на капитала, особено мощта на финансовия капитал го правят възможен отново и отново в най-различни, променящи се форми и с различни лица и самоопределения.


[1] Totalitarianism, In: The Blackwell Encyclopedia of Political Thought, Ed. By D. Miller, Oxford-Cambridge, 1991, pp. 524-526.

[2] „Режимът на Путин става все по-фашистки“, https://www.dw.com/bg/%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8/a-61776434, 12.05.2022

[3] Янакиев, Калин. Путинизмът – фашизъм на ХХI век, https://kultura.bg/web/%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d1%84%d0%b0%d1%88%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%85%d1%96-%d0%b2%d0%b5%d0%ba/, 27.03.2022

[4] Snyder, Timothy. We Should Say It. Russia Is Fascist, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2022/05/19/opinion/russia-fascism-ukraine-putin.html, May 19, 2022

[5] „Комунизмът не е мъртъв. Червеният човек отново променя формите си“, https://www.dnevnik.bg/knigi/2022/06/16/4358573_komunizmut_ne_e_murtuv_cherveniiat_chovek_otnovo/, 16.06.2022

[6] Патрушев заявил о превращении неолиберализма коллективного Запада в неолиберальный фашизм, https://www.m24.ru/news/politika/17052022/462174, 17 мая 2022

[7] Snyder, Timothy. The American Abyss, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2021/01/09/magazine/trump-coup.html, January 9, 2021

[8] Днешният социалистически фашизъм е по-опасен от германския, https://komunistibg.wordpress.com/2019/06/17/1-470/, 17.06.2019

[9] Soucy, Robert. Fascism, In: Britannica, https://www.britannica.com/topic/fascism, June 13, 2022