АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Демокрацията – „власт на народа” или на корпорациите?

Вихра Павлова - 06 август 2022
Снимка: Без лого

Нищетата, болестите, пандемиите – златна мина за Биг Фарма

С общ ръст на приходите от приблизително 16% през първото тримесечие на 2022 г. фармацевтичната индустрия продължи пълното си възстановяване от пандемията.

Дванадесет от 23-те най-големи фарма компании постигнаха двуцифрен ръст, като печалбата на всяка от първите пет надхвърля 50% увеличение на приходите в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. основно от продажби на продукти за COVID.

Нововъзникващите mRNA играчи Moderna и BioNTech надминаха големите си конкуренти във фармацевтиката, отбелязвайки над 200%тни печалби. А Vertex (22%), Bayer (14%) и Takeda (13%) се радват на удвоени приходи без дори да предлагат ваксина срещу COVID и ключови медикаменти за лечението му.

Четиринадесет от 20-те най-големи бележат увеличение на пазарната капитализация, водени от Bayer (28%), AbbVie (20%), AstraZeneca (19%) и Vertex (19%)…

„Войната в Украйна e златна мина за оръжейните корпорации”пише The Nation.

Raytheon и Lockheed Martin се радват на нови контракти за снабдяване с оръжия като Stinger и Javelin, каквито Вашингтон вече предостави на Украйна с хиляди. По-големият поток от печалби обаче ще дойде от гарантираните следконфликтни увеличения на разходите за национална сигурност в САЩ и в Европа, оправдани, поне отчасти, от руската „инвазия…..

За служители на Пентагона като заместник-министъра на отбраната Катлийн Хикс Украйна е обосновка и оправдание за предложеното от администрацията на Байдън рекордно увеличение на бюджет за национална сигурност от 813 милиарда долара… „В друга епоха тази бюджетна заявка за фискалната 2023 г. би била умопомрачителна!” – пишат авторите.Та тя е по-висока от разходите по време на върхови конфликти като тези в Корея и Виетнам и над 100 милиарда долара по-голяма, отколкото Пентагонът е получавал годишно в разгара на Студената война.”

Но и тя не е достатъчна! И републиканците в Конгреса, и значителен брой от демократите вече настояват за повече: за още 5% ръст на военните разходи извън инфлацията, което значи още 100 милиарда долара.

Само извеждането от експлоатация на някои по-стари кораби и заместването им с нови ще струва колосалните 28 милиарда долара през финансовата 2023 г.

Това планирано увеличение на средствата за корабостроене е част от предложен пул от 276 милиарда за закупуване на оръжия, както и по-нататъшни изследвания и разработки, включени в новия бюджет, където са петте най-големи оръжейни корпорации – Lockheed Martin, Boeing, Raytheon, General Dynamics и Northrop Grumman, които си поделят над от 150 милиарда долара в договори с Пентагона годишно. Цифра, която ще скочи до небето, ако администрацията и Конгресът постигнат своето.

Само Lockheed Martin, само през 2020 г. получи договори за 75 милиарда долара. Това е значително повече от целия бюджет на Държавния департамент – драматично доказателство за това колко изкривени са приоритетите на Вашингтон, въпреки обещанието на администрацията на Байдън „да постави дипломацията на първо място“.

„Безграничното печалбарство” на Биг Ойл

Във вторник British Petroleum (ВР) отчете печалба от 8,5 милиарда долара за второто си тримесечие – най-голямата печалба от 14 години – пише The Washington Post. Това я прави последният петролен гигант, който печели от по-високите цени на суровия петрол.

Само дни по-рано двете най-големи петролни компании в САЩ – ExxonMobil и Chevron – съобщиха, че печалбите им са се утроили през второто тримесечие, докато базираната в Лондон Shell и френската TotalEnergies също отчетоха хитови резултати. Печалбите за второто тримесечие на тези пет компании вече възлизат на над 55 милиарда долара, отбелязвайки зашеметяващ обрат от първите месеци на пандемията от коронавирус.

Неочакваните печалби идват, когато потребителите по света страдат под ударите на най-високата инфлация от десетилетия и кризата с разходите за живот, която е особено болезнена при бензинколонките. Цената на суровия петрол скочи над 120 долара за барел през март и отново през юни, преди да се понижи обратно и остава с 34 % по-висока в сравнение с преди година. Средната цена на бензина в Съединените щати скочи едновременно до над 5 долара за галон за първи път, съобщи AAA Gas Prices, въпреки че цените вече падат.

Президентът Байдън предупреди отрасъла, че обмисля всички възможности за ограничаване на печалбите му, но инструментите на Байдън са ограничени – няма достатъчно подкрепа от Конгреса, за да придвижи плана си за данък върху неочакваните печалби – това може да се промени, ако той обяви „извънредна климатична ситуация“, която администрацията се очертава да одобри.

Енергийните анализатори прогнозират, че ако цените на газа започнат да се изстрелват отново, Байдън може да използва президентските си правомощия, за да наложи повече правителствен контрол върху местните производители на петрол и газ. Разбира се, петролните гиганти отхвърлиха критиките, заявявайки, че единственият начин да се коригира дисбалансът на търсенето и предлагането на световните петролни пазари е да се повиши добива на петрол. 

Британският депутат и опозиционен министър на финансите Рейчъл Рийвс разкритикува печалбите на BP, туитвайки: „Хората са обезпокоени от покачването на цените на енергията през есента, но отново виждаме смайващи печалби за производителите на петрол и газ.“

Леви политици и групи за застъпничество както в Съединените щати, така и във Великобритания призоваха за допълнителни данъци върху неочакваните печалби на Биг Ойл.

Greenpeace U.K. туитира: „Има нещо особено неприлично и жестоко в това компании като Shell и BP да правят рекордни печалби, докато потребителите ще се борят за топлина тази зима.“

Член на палатата на представителите Роза Л. ДеЛауро (Кънектикът) написа в Туитър: „Корпоративните монополи превишават пазарната си власт в ущърб на хората и подхранват инфлацията. … Американците не заслужават  високите цени на бензиностанциите.“

Огромните печалби от близо £50 милиарда, споделени между петте най-големи петролни компании в света, предизвикаха бурни възмущения и вълна от призиви за по-високи данъци върху сектора, докато на домакинствата в Обединеното кралство трябва да се подготвят за средни годишни сметки за енергия от над £3600 тази зима.

Лейбъристите осъждат „зашеметяващите“ печалби, обвиняват правителството в „тотална грешка” за големите данъчни облекчения на петролните гиганти и призовават за моментални данъци…

Гигантите обаче изглеждат по-заинтересовани от акционерите  – пише и The Guardian.

British Petroleum беше обвинена в „безгранично печалбарство” докато домакинствата по света се борят с растящите сметки. „Британската икономика не работи за работниците и техните семейства. Истинската криза във Великобритания не е повишаването на цените, а епидемия от неограничено печалбарство”, казва Шарън Греъм, генерален секретар на профсъюза Unite.

Торите обаче подкрепят  корпорациите и са срещу увеличението на данъците. „Енергийната индустрия е изключително циклична. Трябва да имате печеливш петролен сектор, за да можете да инвестирате в добив на енергия” – твърди Рийс-Мог, лидер на Камарата на общините при правителството на Джонсън…

Напрежението се изостря, а прагът на търпимост на доскоро сития запад не е така висок, както в незападния свят.

И ако доскоро изследванията на американските социолози и икономисти, доказващи, че американизираната демокрацията е на практика корпоратокрация изглеждаха конспиративни, то днес целият свят е наясно, че олигархията като феномен е спътник на капитализма в цялата негова история, и негова същностна характеристика в процеса на безпределното натрупване капитал.  

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.