АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Заграбването на Украйна от западния империализъм

Майкъл Робъртс - 14 август 2022

Икономиката на Украйна е в отчайващо състояние. Предвижда се реалният й БВП да намалее с повече от 30% през 2022 г., а нивото на безработица да е 35%. Миналата седмица чуждестранните частни кредитори на Украйна се съгласиха с искането на страната за двегодишно замразяване на плащанията по около 20 милиарда долара външен дълг. Това би позволило на Украйна да избегне просрочване на задграничните си заеми. За разлика от други „възникващи икономики“ в затруднено положение, изглежда като че ли чуждестранните притежатели на облигации са готови да помогнат на Украйна – макар и само за две години.

Каква е цената, която трябва да плати Украйна за тази  „щедрост“ от страна на чуждестранните кредитори? Това е ускоряване на контрола на нейните ресурси от страна  на чуждестранните мултинационални компании и правителства, които ще поемат контрола върху тях без никакви ограничения. Вече върви план за предаване на огромните земеделски ресуси. Постсъветска Украйна, със своите 32 милиона обработваеми хектара богат и плодороден чернозем притежава еквивалента на една трета от цялата съществуваща земеделска земя в Европейския съюз. „Житницата на Европа“, както я наричат, имаше годишно производство от 64 милиона тона зърно и семена, беше сред най-големите световни производители на ечемик, пшеница и слънчогледово масло (за последно от Украйна идваше около 30 процента от световното производство). 

Планираното превземане на ресурсите на Украйна отчасти провокира конфликтите: полугражданската война, бунта на Майдана и анексирането на Крим от Русия.  За да се ограничи необузданата приватизация, през 2001 г. беше наложен мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Оттогава отмяната на това правило бе основна цел на западните институции. Още през 2013 г. Световната банка отпусна заем от 89 милиона долара на Украйна за разработването на програма за нотариални актове и частна собственост върху земя, необходима за комерсиализацията и предаване в частни ръце на държавната и кооперативна собственост. По думите на документ на Световната банка от 2019 г. целта е била „ускоряване на частните инвестиции в селското стопанство“. Това споразумение бе предложено и на Русия, но отхвърлено от нея, защото бе видяно като вкарване през „задния вход“ и присвояване на нейната земя от западни мултинационални компании. То предлагаше насърчаването на „модерно селскостопанско производство … включително използването на биотехнологии“ , очевидно производство на ГМО култури на украинска територия.

Въпреки мораториума върху продажбата на земя на чужденци в Украйна, до 2016 г. десет мултинационални земеделски корпорации вече са контролирали 2,8 милиона хектара земя. Днес някои оценки говорят за 3,4 милиона хектара в ръцете на чужди компании и украински компании, в които са включени чужди акционери. Други оценки достигат до 6 милиона хектара. Мораториумът върху продажбите, който Държавният департамент на САЩ, МВФ и Световната банка многократно призоваваха да бъде премахнат, най-накрая беше отменен от правителството на Зеленски през 2020 г., преди окончателния референдум по въпроса, насрочен за 2024 г.  

Сега, когато войната продължава, западните правителства и корпорации засилват плановете си за включване на Украйна и нейните ресурси в капиталистическите икономики на Запада. На 4 и 5 юли 2022 г. висши служители от САЩ, ЕС, Великобритания, Япония и Южна Корея се срещнаха в Швейцария на така наречената „ Конференция за възстановяване на Украйна“. Дневният ред на тази конференция бе изрично фокусиран върху налагането на политически промени в страната, а именно укрепване на пазарната икономика “, „децентрализация, приватизация, реформа на държавните предприятия, поземлена реформа, реформа на държавната администрация“ и „евроатлантическа интеграция“. Този дневен ред бе продължение на една друга конференция за реформа в Украйна, проведена през 2018 г., която подчертаваше значението на приватизацията на по-голямата част от останалия публичен сектор в Украйна. Нейните изводи бяха, че „крайната цел на реформата е да  се продадат държавните предприятия на частни инвеститори “, и призиви за повече „приватизация, дерегулация, енергийна реформа, данъчна и митническа реформа “. Оплаквайки се, че „правителството е най-големият притежател на активи в Украйна“, в доклада на конференцията се казваше, че, „реформата в приватизацията и държавните предприятия е дългоочаквана, тъй като този сектор на украинската икономика е останал до голяма степен непроменен от 1991 г. насам.“

Иронията бе, че тези искания на западните институции и капитал не се възприемаха от повечето украинци. Проучване на общественото мнение показа, че само 12,4% подкрепят приватизацията на държавните предприятия (ДП), докато 49,9% са против. 

Войната обаче променя всичко това. През юни 2020 г. МВФ одобри 18-месечна програма за заеми с Украйна на стойност 5 милиарда долара. В замяна на това след продължителния натиск от международни финансови институции правителството на Украйна отмени 19-годишния мораториум върху продажбата на държавни земеделски земи. Олена Бородина от Украинската мрежа за развитие на селските райони  коментира , че агробизнесът и олигарсите ще бъдат основните облагодетелствани от такава реформа… [Това] само допълнително ще маргинализира дребните фермери и рискува да ги откъсне от най-ценния им ресурс.“

И сегашната конференция от юли 2022 г. отново подчерта плановете международният капитал да поеме украинската икономика, ползвайки се за тази цел с пълното одобрение на правителството на Зеленски. В края на срещата всички присъстващи правителства и институции подкрепиха съвместно изявление, наречено  Декларация от Лугано . Тази декларация беше допълнена от „ Национален план за възстановяване“ , който на свой ред беше изготвен от „Национален съвет за възстановяване“, създаден от украинското правителство.

Този план включва набор от прокапиталови мерки, включително „приватизация на некритични предприятия “ и „ завършване на корпоративизацията на държавните предприятия“ като за пример се посочва продажбата на украинската държавна компания за ядрена енергия ЕнергоАтом. За да се „привлече частен капитал в банковата система“, планът призовава също за „приватизация на държавните банки“. Стремейки се да увеличи „частните инвестиции и да насърчи предприемачеството в цялата страна“, Националният план за възстановяване настоява за значителна „дерегулация “ и предлага създаването на „катализиращи проекти“ за навлизане на частни инвестиции в приоритетни сектори“.

В изричен призив за намаляване на защитата на труда се атакуват все още съществуващи закони в защита на работниците, някои от които са останали от съветската епоха. Националният план за възстановяване изтъква, че  „остарялото трудово законодателство, което води до сложен процес на наемане и уволнение, регулиране на извънредния труд и т.н.“  Като пример за това предполагаемо „остаряло трудово законодателство“ се дава фактът, че работниците в Украйна, които са в едно предприятия повече от една година могат да бъдат уволнени само с деветседмичен „срок на предизвестие за уволнение“, за разлика от Полша и Южна Корея, където това става с предизвестие от четири седмици.

През март 2022 г. украинският парламент прие  спешно законодателство,  което позволява на работодателите да прекратяват колективните договори. След това през май той прие постоянен пакет от реформи, който ефективно освобождава огромното мнозинство от украинските работници (тези в предприятия с по-малко от 200 служители) от защитата от украинското трудово законодателство. Документи, изтекли през 2021 г., показват, че  британското правителство е обучавало украински служители  как да убедят непокорната общественост да се откаже от правата на работниците и да приложи антисиндикални политики. В материалите за обучение се казваше, че общественото мнение към предложените реформи е изключително негативно, поради което са необходими стратегии, които да накарат украинците да ги подкрепят.

От една страна, правата на работниците трябва да бъдат премахнати в „нова Украйна“, а от друга страна, Националният план за възстановяване цели да помогне на корпорациите и богатите чрез намаляване на данъците. В планът критично се говори, че 40% от БВП на Украйна идва от данъчни приходи, което се нарича „доста високо данъчно бреме “. Той призовава за „трансформиране на данъчната служба “ и „преразглеждане на потенциала за намаляване на дела на данъчните приходи в БВП“. В името на „ интеграцията в ЕС и достъпа до пазарите“ той също предлага „премахване на тарифите и нетарифните нетехнически бариери за всички украински стоки“, като същевременно призовава „улесняване на привличането на преки чуждестранни инвестиции в Украйна от най-големите международни компании“, като за тази цел се предлагат „ специални инвестиционни стимули “ за чуждестранни корпорации.

В допълнение към Националния план за възстановяване конференцията през юли 2022 г. представи доклад, изготвен от компанията  Economist Impact , корпоративна консултантска фирма, която е част от The Economist Group. В него се разглеждат реформите в Украйна и настоява за „увеличаване на преките чуждестранни инвестиции “ от международни корпорации, а не да инвестират ресурси в социални програми за украинския народ. Подчертава важността за развитието на финансовия сектор да бъдат „премахнати прекомерните регулации “ и  данъците. Призовава за по-нататъшно „либерализиране на селското стопанство “ за „привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на местното предприемачество”, както за и „процедурни опростявания”, за „улесняване на малките и средни предприятия”, за повече възможности за „закупуване и инвестиране в държавни активи”, като по този начин се „улесни навлизането на чуждестранните инвеститори на пазара“ след края на конфликта с Русия.

Войната е представена като възможност за навлизането и поемането на активите на страната от чуждия капитал.  „Следвоенната ситуация може да предостави възможност за завършване на трудната поземлена реформа чрез разширяване на правото за закупуване на земеделска земя от юридически лица, включително и чуждестранни такива“, се казва в доклада. „ Отварянето на пътя за вливане на международен капитал в украинското селско стопанство вероятно ще повиши производителността в целия сектор, увеличавайки конкурентоспособността му на пазара на ЕС “, се добавя в него. И се настоява: „ След като войната приключи правителството ще трябва да обмисли значително намаляване на дела на държавните банки, с приватизацията на Privatbank, най-големият кредитор в страната, и на Oshchadbank, занимаваща се с пенсии и социални плащания“.

По този начин превземането на Украйна от капитал (предимно чужд) ще бъде завършено и Украйна може да започне да изплаща дълговете си и да осигурява нови печалби за западния империализъм.

Майкъл Робъртс работи като икономист в лондонското Сити повече от 40 години. Наблюдавал отблизо машинациите на глобалния капитализъм. В последните години той написа редица книги – „Голямата рецесия – марксисткото виждане“ (2009); „Дългата депресия“ (2016); „Маркс 200: икономическата теория на Маркс (2018). Публикувал е множество статии в различни академични икономически издания и статии в леви издания. Има блог, в който прави редовни анализи на икономиката на съвременния капитализъм – https://thenextrecession.wordpress.com/