Приятел се върна от отдих и ми обясни, че настъпват руснаците еваш еваш, а на страната на Украйна е икономическият потенциал на САЩ и Европа – ерго Русия няма да постигне целите си.

До момента има поне по две големи чужди нашествия на руска територия на 100 години. Добре обучени, екипирани, въоръжение до зъбите армии, пехота, конници, танкове и самолети тръгват на добре планирани и ресурсно обезпечени нашествия, но логистиката им все куца и на края нищо.

Така добре планирал Карл XII, съюзил се с украинските хетмани. Стигнал обаче до Полтава, където Петър и неговите млади войни яко го натупали. Заседнал в дълъг плен. Никой не му давал „хуманитарен коридор“, а османците го държали като заложник – сам, с обрана хазна и изоставен от придворните си в любимия Стокхолм. Пленените му войни и аристократи в същото време пък живели дълго и славно в Сибир. Строили Тоболск. Женили се, раждали се деца. Маркитанките научили руски, правели пелмени и останали там завинаги, та из Сибир сега ходят наследници на шведски и пр. европейски графове и смели храбри прибалтийски.

Тази загуба и държавно унижение до ден днешен им държат на шведите. Да се справят с московитите се оказало по-трудно отколкото да се папунчиш на сеседните Ханзенски градове или Дания. Напоследък нещо се оливат и искат украинците да мъстят и за тяхното позорище. Да видим кой къде ще бяга накрая, Карл XII дълго заседнал по нашенско докато Портата го въдвори да си ходи, убедена накрая от жалкия му вид,че няма да й създава неприятности.

Сетне Наполеон и генералите му планирали. Зад гърба им бил ресурсът на цяла завладяна, очарована и изплашена Европа. Едно обаче в сметките го нямало – лудостта на руснаците, които сами подпалват Москва, предвождани от едноок генерал, за да оставят французите насред зима без храна и сред руините на града. Знаем как завършва това – славно в Париж с триумфален марш на руските гвардейци и кавалергарди, докарващи с наперения си вид и униформи до умопомрачение парижанките, пиещи шампанско с кофи и научили французите какво значи „Быстро“.

Век и половина по-късно на Париж му се разминава, но на Берлин – не. Германия прави същото – подсигурява си тила със завладяна Европа. Всички заводи немски и не германски бълват продукция за Вермахта. Съюзниците ни чехите произвеждали дори авиони. Тръгва триумфално „Група Център“. Тъпче узрелите украински жита. Прегазват германците почти цяла европейска Русия, гинат милиони, защитавайте Родината, обаче стига до Волга и Финския залив и засядат барабар с европейският планов „ресурс“.

Нещо не им достига на германците. Откъде ще се сетят, че за два месеца руснаците ще пренесат всичките си военни производства на Изток, зад Волга в Урал, че за да доставят муниции и оръжие от пренасените в Урал заводи, ще свалят вече частично положените релси и траверси на БАМ (Байкало-Амурската магистрала – бел. ред.). Да – БАМ се строи именно от годините преди 1941 и ще изградят двойна ЖП линия до Сталинград, за да не се изчакват на гарите насрещните влакове! Няма в плановете това, че в града- призрак при минус 40 градуса температура руснаците ще се бият и няма да се предадат докато на редовите германци и фелдмаршала им не окапят и се вдървят от студ и отчаяние всички видими и невидими части и телесни атрибути сред огромната заледена степ.

Германският несъстоял се победен марш по Москва бил заменен с прекарването на 70 000 пленника по централните й булеварди и понеже нямало време да спират за всякакви нужди всичко си се вършело в движение, та след минаването им смрадта била измита с много вода и дезинфектанти.

Последваха Елциновите години, войните в Кавказ и всичко пак бе планирано, наплатено, подкупено, докато не се появи един, който отказа да пие водка с генералите и заяви, че ще го направи след това, а сега трябва да изтрепят бандитите до крак и ще ги давят в клозетните чинии (пардон за грубия изказ). Поредната планове акция почна да се проваля методично и целенасочено.

Русия възстановяваше държавата си, вярно загубила територии в Средна Азия и Черноморието, но това не бе катастрофално. И сега и двете страни планират, едните невероятно пунктуално, детайлно и професионално, другите – малко по славянски емоционално и разчитайки на импровизациите, защото са доказали, че в това са баш майстори.

Какво липсва във всички тези добри европейски планове, подкрепени от силни европейски икономики, логистика и военни стратези? Няма формула, която да изчисли степента на руския инат, кога и как аджеба ще се закучат руснаците. Кога ще врътнат фуражките си наопаки, ще захвърлят бушлатите си и в едни раирани фланелки ще излязат с голи гърди срещу идващи редици тевтонци. Как и в кой миг по команда или не, някой невзрачен Ванка ще стисне последна граната и ще се метне с нея под германско техническо танково чудо или ще насочи горящия си „Кукуризник“, удивителен самолет направен от шперплат към някой германски авион на ас, за да го взриви.

„Врагу не сдается наш гордый Варяг. Пощады никто не желает!“ – това го пеят още през 1905, когато япончетата яко насмитат руската флота. Липсата на яснота за тези „дребни“ моменти проваля всички планове.

С Русия може, но само со кротце со благо както казвал един наш велик министър-председател. Българската ни некадърност лъсна тези дни. Докато едни викат срещу Русия, други викат за Русия, докато едни купуват, други продават, докато едни подскачат с Хамериканско знаме, други веят трибагреника, обаче като цяло както винаги в последните 30 години сме неадекватни и дребни и в лошотията и в желанията ни, простиращи се от Долна до Горна Диканя. Та викам „Боже, пази България!“, Русия не я мислете, тя знае кога да се заинати яко и да подгони, настигне и временно неутрализира поредния нашественик – плановик!“

Източник - Фейсбук