„Гардиън” пише, че след 6-месечната т.н. от Москва „специална военна операция” в Украйна, Западът все още не е наясно „какво накара Путин да навлезе в Украйна”. Спори се за целите, задачите и на какво разчита Путин, за да „обяви победа”. Единственото, по което няма спор е оценката, че западният свят води икономическа война с Русия. Няма съмнение и че проточването на военните действия на украинска територия е основна цел на САЩ и то не за да победи Киев, а за да бъзе изтощена Русия и изолацията й да остане, ако може, за десетилетия. В тази връзка ролята на икономическата война и наложените срещу Москва санкции са от решаващо значение. Поне в това вярва англосаксонският свят. Другото са немислимите доскоро военни доставки за Киев и всеобхватната подкрепа за управляващите в Киев.
Но на преден план пред сериозните наблюдатели неминуемо изниква въпроса кой печели икономическата война – Западът или Русия? Гледните точка са поне три – на Русия, на Украйна и на целокупния Запад. Зачестяват анализите на западни коментатори, които търсят отговор на този въпрос и те са от двете страни на Океана. Общото мчнение на този етап е, че няма ясен победител в икономическата война и е трудно да бъде посочен който и да е. Йелският уневерситет, например, твърди, че „руската икономика е пред срутване”. Твърдения за „устойчивост на Русия” били „просто неверни”. Проучванията са провени през м. юли. Руската икономика била „катастрофално парализирана” заради изтегляне на западните дружества от Русия и наложените санкции. Факти го доказвали. Но през юли позицията на МВФ е противоположна. В световната икономическа перспектива, разработена от МВФ, се казва, че „икономиката на Русия на фона на западните санкции е в по-добра позиция от очакваното”. Енергийните доставки също се усещат повече от очакваното. Последиците от спирането на руската газ не само доказват зависимост от Москва, но и „страданиията на европейците” са повече от очакваното. Изводът обаче е, че най-потърпевша е Украйна. Според оценка на Световнвата банка Киев през тази година ще има 45% от отчитаната преди икономическа продукция. Масивни са щетите в инфраструктура и икономиката на страната.
Украйна определено се нуждае от „незабавна масивна финансова подкрепа”, включително за изплащане на заплати, пансии и осигуряване на социални продобивки. Няма съмнение, че от началото на годината икономическата продукции на Украйна се е сринала, но и Русия има негативни тенденции в това отношение. На този етап само с 4% е намалял руският БВП. Което потвърждава изводите, че Москва се справя с предизвикателствата от военната операция и санкциите на Запада. Според него „Русия държи илюзиите за нормалност” и като доказателство публикува снимки на къпещи се руснаци във Финския залив близо но Санкт Пепербург. Руските авиокомпании вече не предлагат кока-кола, а само билкови екстракти и безалкохолна напитка Байкал. Споменава се и традииционната напитка Тарчун, която е нещо като руска лимонада. Кока-кола и МсDonads са се изнесли от Русия, както и „Старбъкс”, ама се заместват от собствени, близки по име продукти. Да наподобяват западните, които след 30 години на сътрудничество, икономически обмен и стремеж Русия да се интегрира в световната икономическа система, сега напускат руския огромен пазар. На запад се убедени, че икономическите данни за Русия имат положителна картина, но това било само на пръв поглед. Путин на Икономическия форум през юни в Санкт Петербург казва, че „блицкригът” срещу Русия се провали. Не се понасяли „реални икономически щети”. Напротив, има възможност за възползване от новата ситуация.
Путин е прав, защото в такава ситуация да се намали БВП само с 4% е своего рода успех. Оптимистични са прогнозите за Русия в това отношение на МВФ и то за цялата година. По-голям проблем явно е било намирането на решения за трудните платежни операции, след като бяха изключени най-важните банки от платежната система Суифт, но на практика инфлацията се стабилизира. Централната банка на Русия в началото на лятото дори отчете 2 пъти дефлация, което стабилизира т.е. ограничи инфлацията. Но може да се приеме и като нездраво състояние. Затова и критиките към правителство и Централната банка не бяха малко. Все пак междинният баланс на руската икономика е положителен и провалът явно е „отложен”. В това отношения Западът е подценил Русия. Дори и да се блокират валутните й резерви. Трудности за гъвкаво реагиране на централната банка има и, бързото вдигане на лихвения процент е крачка за намиране на решения. Падането на рублата бе предотвратено. Макар и фондовите борси да бяха затворени за седмици. Инвеститорите не избират своите чуждестранни ценни книжа, както и сметките в чужди валути. Държането на средства в долари и евро вече е непривлекателно. Има високи такси и наказателни лихви.
На Запад казват, че рублата е запазила стойносткта си заради срив на вноса и липса на пазар на чужди валути. Но очакван колапс на руската икономика на този етап няма. Определено не са се съобразили с упоритостта на руските компании и навика на руснаците да се справят с кризите т.е. издръжливи са на нисък стандарт. Още повече, че, каквото и да се говори, Западът продължава да купува суровини и ресурси от Русия, а това финансира руския бюджет. Блумбърг даже обяви, че вече е отхвърлена забраната за внос на руски въглища, наричани в Русия „черно злато”. Оказва се, че вносът от Австралия, другият голям износител на въглеща, е 10 пъти по-скъп от руския. Както се казва, интересът клати феса. Надеждата на Запада е, че санкциите бавно като отрова, ще се разпространяват в руското тяло и ще доведат до разруха. Без да се отчита, че тези санкции са като бумеранг. Последиците от тях за икономиките на Запад, главно в Европа, са плачевни. Сигурността на Русия била фалшиво чувство, но и сигурността на Европа не е гарантирана. Ако Русия ще е потърпевша от липсата на високотехнологичен напредък, то на Запад положението няма да е цветущо, защото и там резервите се изчерпват. А и гражданството не се знае докога ще понася растежа на цени, липсата на газ и вода. Да не говорим за призивите да се къпят по веднъж седмично.
В Русия Путин бил фаворитизиран, но има ли на Запад лидер, който безусловно да бъде фаворизиран или да има 80% подкрепа на съгражданите си? Но опитите да се предизвикат дайствия на т.н. дисидентски групи в Русия или да се подкрепят единичните случаи на „изразяване на различно мнение” няма да спрат. Путин, казват, че имал алергия от т.н. „цветни революции”, но едва ли това ще спре силните на деня в англосаксонския свят да продължат с действия в тази насока. Вече и в самата Русия. Както се казва, „да му имам нервите на Путин”. Той дори казва, че „ние още не сме започнали в Украйна”. Е, поддържането на духа не е приоритет само на Запада. След разпада на СССР някои в Русия вече имат обица на ухото и са усвоили западните механизми и начини за влияние над обществото.
В същото време англосаксонците твърдят, че Украйна „се бори срещу превръщането й в провалена страна”. Даже имало воля украинската икономика да се бори за съществуване и в тази сложна ситуация на бойни действия. След 6 месеца боеве в Киев казвали „готови сме да спечелим тази война”. Щели да си върнат завзетите от Русия територии. Макар и не в следващите седмици, ама в средносрочен план. Съвсем в изискванията на Вашенгтон да се проточват военните действия. Всеки месец по 5 млрд дол за Киев, още нови 3 млрд за подпомагане, а и 3-звезден американски генерал щял да оглавява специална американска структура в Украйна, коята пряко ще ръководи всяко действие или операция на тази територия.
А извън тази територия? После защо Русия казва, че тя не воюва с Украйна, а с НАТО или по-скоро със САЩ и някои съюзници. Факт е обаче, че Украйна още не е срината окончателно, военно и икономически. Но дори на Запад са убедени, че икономическите перспективи са лоши. Киев се намира във военна икономика. Дори и боевете да са в застой, заплати, приходи, обороти падат. А правителствените разходи според западни източници „са скочили до небето”. За 6 месеца военните разходи са увеличени драстично в сравнение с 2021г и са стигнало до над 8 млрд швейцарски франка. До края на годината се очаква бюджетният дефицит на Киев да достигне 25%. Сравняват тези резултати със случаи като Еритрея, Ирландия преди години, Либия, Венецуела и др. Но най-големият донор на Украйна е САЩ и след него ЕС с 2.4 млрд дол. Централната банка на Украйна издава все нови и нови държавни облигации и по този начин помага за покриване на дифицита. Но такова финансиране на държавата от Централната банка носи рискове. Срива се гривната и се увеличава инфлацията. Стига се до колебания дали има такова нещо като избягване на разпад. Вносът трябва де се плаща с гривна, която е стабилна. Но тя е подкопана. Сложна ситуация. Или трябва да се вземат повече пари от гражданите или спонсорите да плащат повече.
Като цяло Западът се бори с високите цени на енергията, а Путин държи това оръжие. Фонът е негативен. Има нужда от дебат. Ако се спрат санкциите, това ще е удар по външната политика на западните страни и репутацията им ще се срине. Затова и не предприемат такива стъпки. Няма много ходове. Отчита се за грешка случилото се през 2014г, но и в Русия някои смятат, че е било грешка, че тогава не са влезли в Украйна и да се спре т.н Майдан. Сега се смята, че дори и да не действат веднага, санкциите ще имат възпиращ ефект. Върху Русия и другите страни. Въпросът е кога ще спре войната, за да се даде път на дипломацията. Зависи и от резултатите на изборите през ноември в САЩ за Камара на представители и Сенат. И за някои губернатори. Но англосаксонците са убедени, че обединените реакции на западните сили срещу Русия и Китай са предупредителен сигнал, че са готови да поемат високи разходи в дългосрочен план за изолация и изтощаване на Русия. Предстои да се наблюдава. Кой ще се смее последен е въпрос с повишена трудност. Зависи от коя страна на барикадата са наблюдателите.