АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Морковите свършиха – остана тоягата. Но и тя вече не е в ръцете на САЩ, а на „цялото прогресивно човечество”

Вихра Павлова - 08 септември 2022

Ден след като Международната информационна агенция Sputnik и Съветът за комуникации на Никарагуа подписаха меморандум за сътрудничество в кулоарите на Източния икономически форум във Владивосток (5 септември), прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер  осъди  действията на лявото правителство на Никарагуа, които според нея водят до „разрушаване на демократичните институции” – без разбира се доказателства за твърдението…

В демонизацията на правителството на Даниел Ортега веднага се включи и Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS).  „Приятелството на Никарагуа с Русия, Китай и Иран превърна Никарагуа в костелив орех” – пише Евън Елис (старши сътрудник към CSIS).

Настъпи моментът да се погрижим за съдбата на свободолюбивия народ  на Никарагуа, стенещ под авторитарния режим, чиито връзки с  Русия, Китай и дори Иран  изведнъж се засилиха!“

„Диктаторският режим” на Даниел Ортега не само продължава да отменя правата на собствения си народ на демократичен избор и пр. „свободи”, но е и „заплаха за региона”…. Защо?

Защото „на 9 юни 2022 г. правителството на Сандинисткия фронт за национално освобождение (FSLN) на Никарагуа поднови разрешението на руските военни сили да действат в страната…”.

И защото След изборите през ноември 2021 г., в резултат на разширените санкции, наложени от САЩ и ЕС, Ортега и FSLN закриха повече от 550 НПО-та и разпуснаха 93 групи за влияние.

Заедно с това предприеха действия срещу пресата, включително „независимия” El Confidencial, срещу най-големия вестник в Никарагуа La Prensa и неговия персонал; затвориха четири никарагуански кабелни канала и 11 радиостанции, включително емблематичното Radio San Carlos; наредиха демонтирането на сградата La Prensa, за да премахнат последните следи от нейната 100-годишна роля в историята на медиите в Никарагуа.

И на всичко отгоре, засилват репресиите срещу католическата църква и евангелисткото движение в страната.

Колко „независими” са СМИ в Никарагуа виж подробно тук и тук.

Но „Ортега стават все по-подозрителни и нетолерантни към частния сектор. Както президентът, така и вицепрезидентът на основната бизнес федерация на Никарагуа, COSEP, бяха вкарани в затвора. Собствеността на много никарагуански бизнесмени беше конфискувана…”.

Тъй като Съединените щати, ЕС и дори държавите от Западното полукълбо стават все по-критични към режима на Ортега, Никарагуа все повече прекъсва връзките си с тях. През май 2022 г., след критични доклади и изявления от Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) на Организацията на американските държави (OAS) относно сандинисткия режим, Никарагуа обяви оттеглянето си от OAS.

„В някои отношения контролът на Ортега над Никарагуа е дори по-голям от господството на чавистите над много по-голямата и богата на ресурси Венецуела. В Никарагуа няма признаци на значителни разделения в националната полиция или армията по отношение на режима. Ключови политически, икономически лидери и лидери в сектора на сигурността вече бяха лишени от визи за пътуване до Съединените щати; През юли 2022 г. още 23 никарагуанци бяха добавени към „списъка“ на Engel със субекти, на които е забранено да правят бизнес с американски финансови институции” – пише Евън Елис.

Всичко това обаче, вместо да повлияе негативно на икономиката на страната, оказва положителен ефект. Както признава сътрудникът на CSIS, „преди Covid-19 икономиката на Никарагуа беше една от най-бързо развиващите се в региона – въпреки санкциите. И се възстанови сравнително добре от Covid-19, отчасти поради продължаващия преференциален достъп до пазара на САЩ…”.  

През 1979 г. Социалистическият Сандинистки фронт сваля подкрепяния от САЩ диктатор Анастасио Сомоса и управлява до 1990 г. Следва десетилетие на спонсорирана от САЩ „Контра“ война и икономически санкции, с помощтта на които сандинистите са отстранени от власт. Но след 16 години неолиберални правителства, през 2006 г. народът отново ги избира. През 2011 г. Сандинисткият фронт (FSLN) печели подкрепата на 62%, през 2016 на 73% от обществото.

В международен план FSLN поднови стратегическия си съюз с Русия от ерата на Студената война и продължи  да получава както военна, така и икономическа помощ от РФ;

Военното сътрудничество включва приемането на руски бомбардировачи Ту-160,  танкове, бронетранспортьори, бронирани превозни средства, катери и много други.

В цивилния сектор – жито, автобуси и техника.

Законодателството разрешава руското присъствие в подкрепа на комбинация от обучение за борба с наркотиците и други дейности;  Русия изгради център за обучение в Манагуа и днес половината Централна Америка учи там.

През май 2015 г. парламентът на Никарагуа ратифицира договор за сътрудничество в Космоса с Русия и изгража наземни станции за руската глобална навигационна система ГЛОНАСС;

Този март Никарагуа се съгласи на „неопределено сътрудничество“ с РФ по енергийни, медицински и ядрени проекти.

Отношенията на Никарагуа с Китай са по-слаби, но и те съществуват. Там бурна дейност разгърна и милиардерът Уан Джин, инициаторът на изграждането на Никарагуанския канал – алтернатива на Панамския канал.  

Разгръща се и партньорството с Иран. През май иранският министър на петрола Джавад Уджи подписа меморандуми за разбирателство в Никарагуа както в петрола, така и в селското стопанство (доставки на гориво + възможна инвестиция в новата рафинерия Supremo Sueño de Bolívar) в замяна на местно говеждо месо.

„Както по морални, така и по стратегически причини, Съединените щати не трябва да си затварят очите за съдбата на никарагуанския народ“, заключва CSIS. Но за голямо съжаление, в Никарагуа има „малки признаци, че икономическите трудности или недоволството към елита могат да доведат до разцепление, което да бъде използвано“.

Както и във Венецуела, „военно решение за възстановяване на демокрацията в Никарагуа би било ненужно скъпо и контрапродуктивно по отношение на произтичащите от това щети върху репутацията на САЩ в региона“, принуден е да признае Елис.

Подобна ситуация не може да не буди тревога. Но Вашингтон почти не разполага с лостове за да я промени.

Всичко, което остава за „цялото прогресивно човечество“ е да подложи Никарагуа на санкционен „натиск и стимулиране”. За целта САЩ „трябва да работят с еднакво мислещи демократични съюзници”, които вече се броят на пръсти.

Най- забавен е обаче начинът, по който възнамеряват да търсят възможности за „конструктивен диалог с Ортега”:  „Най-жизнеспособната позиция на САЩ в дългосрочен план е да застанат непоколебими с народа на Никарагуа в защита на правото му на демократично самоопределение…” и прочие мантри, които за съжаление нито хранят, нито топлят народите по света.

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.