
Книгата на Кохей Сайто „Капиталът през антропоцена“, вдъхновена от трудовете на Карл Маркс за околната среда, се превърна в изненадваща сензация в Япония. Тя стана невероятен хит сред младите хора и е на път да бъде преведена на английски.
Според японския учен, чиято книга за марксизма и околната среда се превърна в изненадващ бестселър, климатичната криза ще излезе извън контрол, ако светът не сложи „аварийни спирачки“ на капитализма и не измисли „нов начин на живот“,.
Посланието на Кохей Сайто, доцент в Токийския университет, е просто: искането на капитализма за неограничени печалби унищожава планетата и само „намаляването на растежа“ може да поправи щетите. Това изисква забавяне на общественото производство и споделяне на богатството.
На практика това означава край на масовото производство и масовото потребление на разточителни стоки и на нови и нови модни продукти. В „Капиталът в антропоцена“ Сайто се обявява за декарбонизация на производството чрез намаляване на работното време и приоритизиране на много по-важната „трудоемка“ работа, като полагането на грижи за другия.
„Бях изненадан като всички останали“
Малцина биха очаквали работата на Сайто на японски език за климатичната криза да бъде привлекателна за много хора извън левите академични среди и политика. Но се получи точно обратното – откакто беше публикувана през септември 2020 г. книгата, която е вдъхновена от работите на Карл Маркс за околната среда – се превърна в невероятен хит и бяха продадени повече от половин милион копия.
От наводненията в Пакистан до горещите вълни във Великобритания – светът се сблъсква с все повече доказателства за последиците от изменението на климата –– необуздана инфлация и енергийна криза. В тази ситуация визията на Сайто за един по-устойчив, посткапиталистически свят се появи в академичен текст, който ще бъде публикуван следващата година от Cambridge University Press, с превод и на английски, за да стигне и до западния читател.

„В общи линии става въпрос за това, което се случва в света… за климатичната криза и какво трябва да направим по въпроса“, каза Сайто в интервю за Guardian. „Аз се застъпвам за намаляване на растежа и отиване отвъд капитализма.“
Самото споменаване на намаляване на растежа в света поражда негативни образи на богатите общества като върнали с в мрачните времена на свиващи се икономики и влошаващ се стандарт на живот. Сайто признава, че поради това е смятал, че книга, която се основава на идеи на марксизма като решение на съвременните проблеми, ще бъде трудно продадена в Япония, където една и съща консервативна партия доминира в политиката през по-голямата част от 70 години насам.
„Хората ме обвиняват, че искам да се върна към [феодалния] период Едо [1603-1868] … и мисля, че същите представи ги има и в в Обединеното кралство и САЩ“, каза той. „На този фон книгата да се продаде в над 500 000 копия е удивително. Бях също толкова изненадан, колкото всички останали.”
35-годишният автор на книгата не трябва да се тревожи, че използва езика на радикалната промяна; във време, когато светът излиза от пандемията и се сблъсква с екзистенциалната заплаха, породена от глобалното затопляне, разочарованието от икономическото състояние на хората му осигури възприемчива публика.
Пандемията увеличи неравенствата в развитите икономики и между глобалния Север и Юг, поради което книгата имаше поразително въздействие върху по-младите японци.
„Сайто разказва история, която е лесна за разбиране“, казва Джун Шиота, 31-годишен изследовател, който си е купил „Капиталът в антропоцена“ наскоро след публикуването й. „Той не казва, че капитализмът има добри и лоши неща, или че е възможно да бъде реформиран… той просто казва, че трябва да се отървем от цялата система.“
„Младите хора бяха силно засегнати от пандемията и са изправени пред други големи проблеми като унищожаването на околната среда и кризите на цената на живота, така че това посланията на книгата резонира с тях.“
Сайто се съгласява, че нарастващото неравенство е придало на писането му повече непосредственост. „Много хора загубиха работата и домовете си и разчитат на хранителни банки за оцеляването си дори в Япония. Намирам това за шокиращо. А имате работници, които са принудени да работят дълги часове на нископлатени работни места. Маргинализацията на голяма част от работниците се превръща в сериозен проблем. Отговорът на Covid-19 показа, че бързата промяна е не само желателна, но и възможна“, казва той.
„Едно нещо, което научихме по време на пандемията, е, че можем драстично да променим начина си на живот за една нощ – вижте начина, по който започнахме да работим от вкъщи, купувахме по-малко неща, излизахме и се хранехме по-малко навън. Доказахме, че работата по-малко е по-щадяща околната среда и дава на хората по-добър живот. Но сега капитализмът се опитва да ни върне към „нормален“ начин на живот.“
„Маркс се интересуваше от устойчивостта“
Сайто е дълбоко скептичен към някои широко приети стратегии за справяне с извънредната климатична ситуация. „В книгата си започвам с описание на целите за устойчиво развитие като новия опиум за масите“, казва той използвайки израза на Маркс за религията.
„Купуването на екологични чанти и бутилки, без да се променя нищо в икономическата система… Целите за устойчиво развитие маскират системния проблем и свеждат всичко до отговорността на индивида, като същевременно прикриват отговорността на корпорациите и политиците.“
„Открих как Маркс се е интересувал от устойчивостта и как некапиталистическите и предкапиталистическите общества са устойчиви, защото те реализират стационарната икономика, те не са движени от растеж“, казва Сайто.
Откакто бе публикувана книгата на Сайто в Япония забележимо започнаха да се отнасят с по-голямо разбиране на идеите на немския философ. Консервативната обществена телевизия NHK му даде в предаването си „Шедьоври“ четири 25-минутни сегмента, за да обясни идеите си за общо 100 минути, а веригите книжарници отделиха специални места за показване на класическа марксистка литература.
Сега той се надява посланието му да се хареса на англоезична читателска публика.
„Изправени сме пред много трудна ситуация: пандемията, бедността, изменението на климата, войната в Украйна, инфлацията… невъзможно е да си представим бъдеще, в което можем да развиваме икономиката и в същото време да живеем по устойчив начин, без да се променяме фундаментално нещо за нашия начин на живот.
„Ако икономическите политики се провалят от 30 години, защо тогава не измислим нов начин на живот? Изведъж се появи именно това желание.“
Източник - Гардиън