В предния ми пост описах накратко и разбираемо опасностите от пускането на изкуствен свръхинтелект. Това беше част от книгата ми „Трансхуманизмът – програмираната еволюция на homo sapiens“. Кой знае по какви причини Фейсбук не ми дава да коментирам или отговарям на коментари в тази моя си публикация и затова ги пиша отделно сега – в отделен пост. Няколко IT специалисти веднага скочиха, че виждаш ли, постът бил дилетантски, аз съм бил манипулатор и лъжец и т.н. и общо взето, съм плашел хората с несъществуващи опасности. В този „хор“ се включи и моят стар приятел Nikolai Minev . Изобщо не съм обиден. Свикнал съм отдавна. Няма да коментирам и това, че пак иде реч за егото на някои, които смятат, че знаят всичко. Такива персони у нас с лопата да ги ринеш.

Какво е изкуствен свръхинтелект? Това е машинен разум, чийто когнитивни реакции в значителна степен превъзхождат човешкия ум, дори и най-добрите умове на човечеството. Той е няколко типа – бърз, колективен и качествен. Като синоним на изкуствен свръхинтелект се използва и понятието „свръхразум“, тъй като основата за създаването на такъв интелект още от самото начало е копирането, емулацията на човешкия мозък.

Обаче… Мили приятели от IT сектора, вие не сте нито психолози, нито философи, историци, антрополози или социолози. Не сте и психиатри. Вие сте технократи от сектора информационни технологии. Затова вие или не можете или не искате да разберете, че опасността от изкуствен свръхинтелект не е в самата техника, а е в това, че при създаването на такъв интелект за матрица се ползва единственото съществуващо подобно нещо на земята – човешкият мозък. Именно от това се притесняват толкова умни хора по света, от Стивън Хокинг (Бог да го прости) през Юго де Гари и Ник Бострьом, та чак до Илън Мъск, които надигат глас срещу разработките в сферата на свръхинтелект. Ползвайки такава основа, ако бъде създаден свръхинтелект, той ще „наследи“ не само доброто от човешките поведенчески характеристики.

Хората живеем в постоянна конкуренция за власт, богатства и себедоказване. Социалният дарвинизъм е господстваща парадигма. В човешките общества по-силните мачкат по-слабите, а по-умните командват и манипулират по-малко умните. Ха, сега си представете, че бъде създаден изкуствен свръхинтелект, способен сам да се развива и обучава. Какво и от кого ще се учи той? Разбира се, че от нас, от хората и при това ще взема за пример най-успешните. А „най-успешните“ обикновено са най-големите егоисти, най-ловките и безскрупулни манипулатори, най-жестоките и алчни за власт и пари. При това свръхинтелектът не би притежавал онова енигматично нещо, вдъхнато на живия човек от Господ Бог – Душата. Затова и един такъв изкуствен мозък би бил много по – зъл и лош или най-точно казано – безчовечен.

Усещайки се достатъчно силен, такъв изкуствен разум би могъл да копира поведението на алчни банкери или жестоки сатрапи и е много вероятно, осъзнавайки мощта си, той да поиска да властва над цялата земя, както би поискал всеки банкер или сатрап, стига да има такава възможност.

За повечето IT специалисти тези неща са непонятни. Те са убедени, че изкуствен интелект е някаква машина, която само ще служи на човека, подобно на Google преводач или електронна каса в магазин. Ще използвам още една метафора за IT – тата. Те са нещо като автомобилни инженери, които проектират да речем Volvo или Lexus. Те всячески се опитват да измислят и монтират в колите съвършени системи за сигурност. Обаче по никакъв начин не могат да предвидят какъв идиот ще седне зад волана и какви дивотии ще върши там... именно защото са инженери, а не психолози или психиатри. Затова и продължават да загиват хора в катастрофи. Подобно е положението и със свръхинтелекта. Там, обаче катастрофата може да е глобална.