Предупреждаваме ви за петродолара: Три енергийни сили от Персийския залив току-що се присъединиха към БРИКС.
БРИКС разкри своите геополитически приоритети, когато добави три държави от Персийския залив към своя доскоро ексклузивен списък с членове. Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ бяха включени стратегически, за да сложат край на петродолара.
В декларацията от Йоханесбург II, приета в края на срещата на върха, в самия край на документа скромно се споменава, че добавянето на още шест члена е резултат от „консенсус относно ръководните принципи, стандарти, критерии и процедури на процеса на разширяване на БРИКС“.
Списъкът на шестте държави – Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ – обаче издава и някои други важни сведения. Като начало, този консенсус на БРИКС се крепи на дълбоко руско-китайско разбирателство. Освен това БРИКС се обявява за незападна групировка. Няма съмнение, че БРИКС придава най-голямо значение на Африка и региона на Персийския залив, като „линкълнът“ е Египет и Етиопия – двете древни цивилизации-държави.
Смяташе се, че процесът на разширяване на БРИКС ще бъде много противоречив, но единството на групата се запази. Най-голямата изненада беше преминаването на Индия към проактивна роля, което опроверга всички западни прогнози. Това създава нова атмосфера за отношенията между Индия и Китай, тъй като президентът Си Дзинпин и министър-председателят Нарендра Моди наистина разчупиха леда.
При толкова голям акцент върху Западна Азия и Африка Бразилия може да е изглеждала като отклонение, но включването на Аржентина успокои чувството за безпокойство на Бразилия; Китай поиска включването на Етиопия; Русия искаше включването на Египет. Индия също беше доволна, че има исторически приятелски и близки отношения с всичките шест нови страни.
Разрушаване на петродолара
Но това, което наистина се откроява в разширяването на БРИКС, е преобладаващият брой държави членки от региона на Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран.
И така, какъв е планът за действие при привличането на три от най-важните енергийни суперсили в света? Путин неведнъж е казвал, че още дълго време световната икономика, включително и западната, не може да се справи без въглеводороди като основен източник на енергия, за да използва ефективни и рентабилни средства за производство.
Само на Русия и Саудитска Арабия се пада една четвърт от световното производство на петрол. Русия и Иран притежават първите и вторите по големина в света запаси от газ.
Ако войната в Украйна показа нещо, то е, че богатите на суровини страни не могат да бъдат победени. Въпросът тук е за желанието и пространството, с което тези богати на ресурси държави се ползваха, за да упражняват своята стратегическа автономия. Епохата на Студената война не даваше възможност за никакво пространство. Но съотношението на силите се промени драматично, особено след като „еднополюсният момент“ след Студената война изчезна.
Саудитска Арабия и ОАЕ са най-добрият пример за това. След като в продължение на десетилетия бяха близки съюзници на САЩ, сега те разнообразяват външните си отношения, включително с Китай и Русия, които Вашингтон смята за заклети врагове. Иран, който е подложен на безкрайни санкции от страна на САЩ и ЕС, днес също може да се похвали със стратегическо партньорство както с Москва, така и с Пекин.
Същественото тук е, че тези три страни производителки на петрол също са отворени за търговия с петрол във валути, различни от долара.Това, което САЩ направиха с Русия миналата година, като конфискуваха стотици милиарди доларови резерви, предизвика шокови вълни в т.нар. петродоларови държави от Персийския залив и извън него.
Всъщност през юли „несанкционираните“ Индия и ОАЕ подписаха споразумение за уреждане на търговията в рупии вместо в долари, което подкрепи усилията на Индия да намали разходите по транзакциите, като премахне конвертирането на долари. Достатъчно е да се знае, че двустранната търговия между Индия и ОАЕ през миналата година е била в размер на 84,5 млрд. долара. Първите транзакции между двете държави по новото споразумение, включително с петрол и злато, вече започнаха.
Всичко сочи, че евентуалното създаване на единна валута на БРИКС фигурира в дискусиите в Йоханесбург. Путин го спомена в изявлението си за медиите, като каза: „Смятам, че единната валута на споразумението определено заслужава нашето внимание. Това е сложен въпрос, но ние трябва да вървим към разрешаването му по един или друг начин“.
Има голяма вероятност тази сложна дискусия да напредне по време на следващите две срещи на върха на БРИКС през 2024 г. и 2025 г. под председателството съответно на Русия и Бразилия – две държави членки, които подкрепят идеята за обща валута.
В обобщение, с включването на трите най-големи държави-производителки на петрол от Персийския залив, БРИКС 2023 ще отбележи началото на разпадането на петродолара. Това е огромна стъпка към многополюсен свят. Новите механизми за разплащане, общата валута и др. постепенно ще детронират долара, освобождавайки световната икономика от лапите на Федералния резерв на САЩ.
Укрепване на глобалния юг
Основанията за включването на трите западноазиатски петролни държави – заедно с Египет и Етиопия – могат да бъдат оценени и от гледна точка на императивите за регионална свързаност с африканския континент, който според Русия и Китай е на прага на историческа икономическа трансформация. До 2050 г. само разходите за производство в Африка се очаква да достигнат 1 трилион долара, което предлага огромни възможности за световния бизнес.
Но ефективната вътрешноафриканска интеграция ще бъде от решаващо значение за икономическата трансформация на континента. Русия се надява да свърже района на Персийския залив с Международния транспортен коридор Север-Юг – 7200-километрова многофункционална мрежа от кораби, железопътни линии и пътища за превоз на товари, и да я разшири още повече до африканския пазар.
Москва обсъжда с Кайро създаването на специална икономическа зона в близост до Суецкия канал. Саудитска Арабия разширява мащабна железопътна мрежа, свързваща северната и южната част на страната. Покрай саудитското и емиратското крайбрежие се планира изграждането на редица нови пристанища.
В крайна сметка големият въпрос е дали това, което се случи в Йоханесбург, е разширяването на БРИКС като „самостоятелно“ събитие. Разбира се, появата за една нощ на шест важни държави под неговия полог – които ще приемат пълноправно членство в БРИКС от 1 януари 2024 г. – за кратко време прекъсна всички продължителни процедури, както е обичайно в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) или Европейския съюз.
Чувството за спешност е осезаемо. Не се задават въпроси; не се провежда разпит; не се очаква доклад за съответствие от новите подбрани държави-членки. Страните, всяка от които е регионална сила със свои собствени пълномощия, просто влязоха, посрещнати по червен килим.
Предстоят бурни времена
В обобщение, историческото значение на разширяването на БРИКС трябва да се прецени по следния начин: Първо, Иран и двама някогашни регионални съюзници на САЩ – Саудитска Арабия и ОАЕ – получават така необходимото пространство за преговори с Вашингтон за равноправни отношения, основани на взаимно уважение и ползи. Не се заблуждавайте, те са в настроение да се възползват от това.
Второ, господството на Запада в Западна Азия приключва в исторически план, което предвещава дълбока промяна в регионалния ред. Процесът, който Китай стартира – с тихата руска подкрепа зад завесата – в посредничеството на саудитско-иранското помирение, сега ще напредне към логичния си завършек по-скоро рано, отколкото късно.
Това означава, че колониалният начин на мислене на Запада – „разделяй и владей“ – вече няма да има приемници сред регионалните държави. По този начин случилото се в Йоханесбург ще има последици и за Израел и Турция.
И накрая, най-важното е, че процесът на дедоларизация, който досега се движеше с охлювни темпове, сега ще се ускори. Сбъдва се това, което Путин предупреди, когато администрацията на Байдън наложи „адските санкции“ срещу Русия – особено изключването ѝ от платежната система SWIFT – а именно, че САЩ ще трябва да платят много висока цена. Отзвукът в международната финансова и търговска система едва сега започва.
Западът просто не може да спечели в очертаващата се конфронтация с глобалното мнозинство. А преходът може да бъде преодолян от Вашингтон само чрез помирение с Москва и Пекин, което не е лесна отрова за американците.
Това ще трябва да започне с прекратяване на марионетната война срещу Русия в Украйна и с отстъпление или отказ от опитите за подклаждане на напрежението с Китай по отношение на Тайван. От друга страна, всяка промяна в курса на американската стратегия, която се отдалечава от войнствената ѝ милитаризирана политика, ще има дългосрочни последици за цялата система на западните съюзи, ръководени от САЩ, а в краткосрочен план ще повлияе и на кампанията за преизбиране на президента Джо Байдън.
Унизителното поражение във войната в Украйна не може да бъде прикривано повече.
Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.
Източник - The Cradle