Част първа

Световният ред ерозира пред очите ни, на фона на постепенно ескалиращото напрежение, което води до често неуловими процеси за анализаторите, в това число и от Великите сили, като вътрешнополитическите, които могат да предизвикат сътресения и да доведат до нови бури.

В тези смутни времена се ражда един нов международен ред, но какъв, предстои да видим.

САЩ не успяха да спрат възхода на Китай, нито с кризата от 2008 г., нито с последвалите цветни революции и войни в страни, доставчици на основни суровини за Китай, нито с Ковид пандемията.

Преминаването на икономиките на „военни релси” говори, че се намираме в предвоенна фаза, в началото на края на подготвителния период, който няма да е кратък и да се надяваме, че няма да ескалира в трета световна война, защото изходът от нея не е желан и от двете страни.

Случилото се в Кавказ беше напълно очаквано (като част от дъгата на нестабилност около американските противници, сред които и Иран – единствената връзка на Армения с външния свят). В този геополитически конфликт са въвлечени много повече противници от отразените по нашите медии.  

Последното се отнася и за срещата на Г20, по време на която бе прокарана идея, за която също нищо не се спомена – тунел между Бомбай и Хайфа (нов транспортен коридор, който да свърже Индия и чрез нея страните от Югоизточна Азия с Близкия изток, включително Израел, и Европа – б. р.), конкурентен на Един пояс, един път, който Китай ще се опита да спре с помощта на Сирия.

Срещата между САЩ и бившите съветски средноазиатски републики, форматът 5+1 с обещания за инвестиции… – това са само част от нещата в борбата за съюзници, която отвори широка врата пред страните от Глобалния юг.

Всичко това ще изправи страните, включително България пред редица предизвикателства и въпроси, на които ще трябва да отговорим от гл.т. на националния си интерес, а не само въз основа на съюзнически задължения, защо решенията, които предстои да взимат водещите страни в един разширяващ се ЕС, по думите на Макрон, „няма да са толкова морални”.   

Докладът на френските и немските експерти относно реформите в ЕС, на който също никой в България не обърна внимание, но от него стават ясни истинските мотиви, заради които не ни приемат в Шенген и еврозоната.

Част втора

Валентин Радомирски: Глобализацията в икономически план ще продължи, но се отрича в политически план

„Коалицията на нежелаещите” – страните от Глобалния юг не желаят да се примирят с често променящи се, двулични правила; с хегемонията на Запада, с извличането на свръхпечалби от всички страни; Съпротивата ще бъде все по-голяма. Русия предложи нова система за сигурност в Европа, която да отчита и техните интереси, но тя беше отхвърлена с насмешка.

Глобализацията ще продължи – глобализмът (като политически проект) се отрича. Светът – двуполюсен или многополюсен; Кои държави ще успеят да сформират полюси?

Надпреварата във военните технологии – капанът на Тукидид – опасност от отчаяни действия на глобалния капитал;

Африка: Франция губи влияние. Нещата между партньорите (Франция-САЩ) не са толкова идилични, колкото ни се представят. Всеки гледа своите интереси, което трябва да се усвои и от българските политици.

Интересите на САЩ в Черно море; Турция – екзистенциалната опасност за България.

Многото интереси в Кавказ, който е близко до нас;

За самоцензурата на дипломатите, която е много опасна.

Украйна: 2024 г. е решаваща. Изтощението във войната е път към реализма;

След войната ще има друг свят.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Поглед инфо