Какво може да означават и за нашата държава събитията, които с тревога следим в Израел.
Тази наша звучна и красива приказка може да се изрече сега, за да напомни на държавници и политици, но преди всичко на народа и обществото, какво може да означават и за нашата държава събитията, които с тревога следим в Израел.
Но понеже нашите медии не казват най-важното, което се е случило – или по-точно, което не се е случило, нека аз го кажа аз: когато палестинците нападат с ракети и снаряди Израел, противовъздушната отбрана над държавата Израел не се задейства. И палестинските сили, комплектовани предимно със самоделни ракети нанасят тежки удари, разрушават много и важни обекти и убиват стотици мирни и нищо не подозиращи хора. Нещо повече: нито израелското, нито американското разузнаване е получавало преди това някакви сигнали или предупреждения за подготвения удар. Всичко става изненадващо и изведнъж – истински гръм от ясно небе.
Само седмица преди събитието съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джеймс Съливан убеждава съюзниците и приятелите на САЩ от въпросния регион, че сега в арабския полуостров и Израел обстановката е напълно спокойна, дружелюбна и не се проявяват никакви враждебни действия от която и да било държава в региона. Тайните служби не са забелязали абсолютно никаква концентрация на въоръжени сили, подготвителни действия за изстрелване на ракети и снаряди, нито дори и най-малките промени в обстановката.
Как твърденията на Съливан трябва да се възприемат в създалия се малко по-късно контекст?
Още повече че в тази „спокойна и мирна обстановка“ нападението над Израел е проспано от разузнаването и пораженията са ужасяващи.
Защото ПВО не се е задействала.
Как наистина да се преценява създалата се обстановка? И от кого ние трябва да се страхуваме, че би могъл да бъде заплаха срещу нас? От кого да очакваме нападения и на кого да се надяваме да ни защити и опази?
Ако американска ПВО не се задейства в подобни случаи, кой ни дава гаранции, че нашата ще сработи, когато срещу нас летят самоделни ракети? Кое разузнаване: нашето или нечие чуждо ще ни предупреди, че срещу нас се подготвят такива удари?
Денков или Тагарев са тези гаранти, когато Съливан ще ни убеждава да не се вълнуваме?
Ако не разбираме правилно въпросите, нека се възползваме от поуката на въпросната пословица „Думам ти, дъще – сещай се, снахо!“. Защото на подобни въпроси винаги трябва да има точни отговори и в тези отговори да се съдържа абсолютната истина.
Иначе, както казва българският народ: „Жална ни майка!“.