АНАЛИЗИ > ДОКЛАДИ
Битката САЩ – Китай в облачното пространство

Вихра Павлова - 14 март 2024

Доклад, изнесен на Дискусията „Споделяне на новите икономически шансове от Китай“, организирана от Китайската медийна група /КМГ/ и Поглед.инфо.

Към 2007 г., когато повечето прогностици все още вярваха, че e възможно Китай да бъде инкорпориран в японско-американската зона, италианският икономист и социолог Джовани Ариги прогнозира в книгата си „Адам Смит в Пекин”, че оптималната стратегия на Китай по отношение на Съединените щати ще е вариант на стратегията на САЩ спрямо Британската империя: 1) Ще ги остави да изчерпят целия си военен и финансов ресурс в безкрайната война срещу тероризма; 2) Ще забогатява от предоставяне на кредити и стоки на необвързани с Америка държави, както и на стремящи се да се освободят от влиянието й; 3) Ще използва  своя  разширяващ се национален пазар и богатство, за да печели съюзници (сред които и някои американски корпорации) при създаване на нов световен ред, съсредоточен върху Китай, но не непременно доминиран военно от Китай.[1]

Ариги не изключи и „сдържането“ на Китай на принципа на СССР и/или нова „студена война“ – които наблюдаваме днес. 

Тъй като е рожба на сериозен макроисторически анализ, прогнозата му почти се реализира, но за съжаление той ни напусна през 2009 г. и не успя да види дългосрочните последствия от кризата през 2008 г., когато именно Китай стабилизира световния капитализъм след срива Уолстрийт, увеличавайки местните инвестиции до повече от половината от националния доход на страната.[2] Китайските инвестиции компенсираха голяма част от световния застой, предизвикан от обвързването на Запада с политиката на строги икономии[3]. Международното положение на КНР се издигна, а натрупаните излишъци от долари позволиха на Пекин да се превърне в основен инвеститор в Европа и т. н. Глобален Юг чрез инициативата Един пояс, един път.

Биг Тек секторът от Силициевата долина неочаквано се сблъска с могъщ конкурент – и най-вече това стана причина за новата Студена война.

Кризата от 2008, а след това и периода на пандемията ускориха[4] неимоверно изграждането на облачен капитал[5]  както в САЩ, така и в Китай. Но Китай успя да слее този капитал с финансовия сектор (облачни финанси). Защото за разлика от Биг Тек сектора на Силициевата долина, който е под контрола на т.н. „Голяма тройка” – „Блекрок”, „Вангард” и „Стейт Стрийт” – с монополна власт над цели сектори, включит. банковото дело и голяма част от Уолстрийт (като „Джей Пи Морган Чейс”, Банк ъф Америка”, „Ситигруп” и „Уелс Фарго”)[6], китайския е под властта на китайското правителство, а Централна банка (ЦБ) и нейните дъщерни банки са в ръцете на държавата.

Китай безпроблемно интегрира  комуникации, забавления, електронна търговия, чуждестранни инвестиции и ред други с финансови онлайн услуги. Приложението „УиЧат” напр., което принадлежи на „Тенсент” изпраща милиарди съобщения на ден. На потребителите не се налага да излизат от него, за да направят плащане. Докато слушат музика, комуникират и т.н., те изпращат пари в Китай и до всеки извън Китай, който е изтеглил приложението и е отворил сметка в китайска банка. Със своите сървъри, алгоритми и оптични кабели (материалната същност на облачния капитал), произведени от Китай и поддържани с китайски средства, на китайския Биг Тек не се налага да разчита на американския търговски дефицит спрямо Китай (който пък е възможен благодарение на световната доминация на долара), за да произвежда своя облачен капитал и да извлича облачна рента в долари (т.е. да таксува американските производители и продавачи за достъпа им до американския пазар в Китай).

По този начин китайските производители и търговци са все по-малко зависими от американските власти, регулиращи китайските стоки, преминаващи през пристанищата им. Но не по-малко важно е, че самите китайски облачни финанси и облачен капитал – в неговия съдържателен смисъл, а именно информацията, данните на китайците, техните настроения, поведение… са под контрола на собствената им държава, а не на пазарните сили и чуждите корпорации – както е в САЩ, на Запад (и у нас). Освен всичко друго, това съществено възпрепятства опитите за целенасочена политическа радикализация на китайското общество в посока цветни революции и политически шантаж – дори и да не ги неутрализира напълно.

Зависимостта от достъпа до американските пазари беше причината за увереността на администрацията на Тръмп, че китайците биха приели без особена съпротива ограничения във властта и обхвата на техния облачен капитал. Но Пекин не остъпи и продължи да рециклира китайски печалби в американски активи. Не само не се поддаде на натиска да преоцени валутата си (както Япония в 1985 г.[7]), но китайският Биг Тек (като Хуауей, Зет Ти И и др.) се мобилизира да създаде собствена операционна система и софтуер платформа – подпомогнати и стимулирани от китайските власти.

До този момент за доминацията на долара все още нямаше сериозна опасност, тъй като тя е изгодна за повечето страни, включит. и за Китай, защото държавите с големи търговски излишъци преобръщаха своя нетен износ (излишната си продукция) в имущество и ренти в Америка (недвижима собственост, американски държавни облигации, компании, които Вашингтон им позволяваше да притежават). С появата на китайските облачни финанси всичко това се промени. А войната в Украйна ускори неимоверно процеса на дедоларизация, тъй като конфискуваните от Федералния резерв на САЩ стотици милиарди долари, принадлежащи на ЦБ на Русия,  буквално изправи „на нокти” всички притежатели на спестявания под формата на активи за трилиони долари (ценни книжа, недвиживо имущество, акции и деривати на американските финансови пазари).

На всичко отгоре, на 14 август 2020 г. централната банка в Пекин въведе цифровия юан. Така, с цифрови пари, издавани директно от ЦБ, Китай премахна посредниците – частните банкери, участващи в паричните преводи от и към Китай, които извличат печалби от всяка трансакция като напр. Бунедсбанк, ЕЦБ…, но най-вече заобиколи международния канал за парични преводи, който е под пълния контрол на американските власти. Това е най-страшният кошмар на Вашингтон, както и на частните банкери.

Първоначелно, отрязаните от системата СУИФТ като Русия, Иран и др. започнаха плахо да използват китайската алтернатива. През 2023 г. колелото се завъртя. Бразилия и Китай създадоха безналичен разчет помежду си. Подобни меморандуми за създаване на клиринг на трансгранични плащания Китай подписа с Пакистан, Казахстан и Лаос… (по въпроса за дедоларизацията писах в статията си „Цунамито настига САЩ. Срутва се доларовата пирамида”). Важното тук е, че китайските облачни финанси започнаха да се установяват като жизнена алтернатива на международната система за разплащания, основана на долара.

В опит да спре процеса, на 7 октомври 2022 г. президентът Байдън наложи забрана върху износа на всичко, което може да е от полза на Китай при разработването на първокласни микрочипове, а през 2023 г. усили натиска с нови експортни ограничения, които до 2030 г. трабвя да „удушат” Китай. Това е тотална икономическа война, тъй като забраната удря и неамерикански компании, които желаят да работят с американските, а недостигът на мощни чипове се превърна в критичен проблем за глобалната индустрия на изкуствения интелект и неговото обучение. Китай обаче продължи да изкупува оборудване за производство на чипове – от Япония, Холандия, Сингапур и други ключови центрове, дори от САЩ, и вече е на прага да произведе ново поколение полупроводници. А санкциите, вместо да „извият ръцете” на Пекин, форсираха преориентацията му – от растеж, задвижван от износа, към пълно залагане на облачните финанси, мотивирайки в същото време некитайския бизнес по цял свят, включит. в Европа да се сдобие със сметка в цифрови юани, за да преодолее бъдещи препятствия в трансакциите си. 

Битката разбира се продължава и ще се разширява, защото днес военната, икономическата и геополитическата мощ са изградени върху основата на компютърни чипове. Полупроводниците са най-голямата външна уязвимост на Китай, зависим от чуждестранните производители. Но повече от 35% от световното им производство е в Тайван, който Пекин няма да отстъпи.

Американският Биг Тек се опитва да догони китайския облачен капитал, но е изправен пред острата съпротива на Уолстрийт, чийто монопол над финансите не може да оспори пряко. Налага се да стъпва на пръсти, като сключва сделки и инвестира (както Майкрософт с Лондонската фондова борса, Гугъл с Чикагската фондова борса и т.н.[8]), което отнема време и средства. Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ се стремят да създадат собствени цифрови валути, но имат същия проблем с банкерите на Уолстрийт и Франкфурт, които виждат в цифровия долар и евро заплаха за монопола им върху платежната система. Китайските частни банкери също не харесват цифровия юан, но за разлика от САЩ и Европа, където големите финанси диктуват политиката и определят дневния ред, в Китай това се прави от Комунистическата партия. 

Така че конфронтацията изглежда технологична и икономическа; за пазари, ресурси, влияние. Но тя е много по-дълбока, екзистенциална. Основният въпрос е дали парите и кредитите, земята, природните ресурси и технологиите ще бъдат концентрирани в ръцете на рентиерска олигархия, или ще бъдат използвани за насърчаване на общото благосъстояние и растеж. По същество това е конфликт между финансовия капитализъм (придобиващ облика на технофеодализъм) и алтернативна, по-солидарна система, към каквато се стреми 90% от човечеството. Когато търговските стратези на САЩ съпоставят „демокрацията” в „Свободния свят” с китайската автокрация, основният конфликт в действителност е свързан с държавния контрол върху парите и кредитите.

Този конфликт – между рентиерските олигархии и доминиращата централна власт е хилядолетен. Гръцките и римските олигархии са се страхували, че близкоизточната царска власт – или тази на местните „тирани” може да анулира дълговете, за да спаси населението от дългово робство или зависимост (и в крайна сметка от крепостничество), и да преразпредели земята, за да предотврати концентрирането на собствеността й в ръцете на кредитори и богати земевладелци. Днес това е битка между „демокрации” (САЩ и съюзническите финансови олигархии) и „автокрации” – държави със силна политическа власт, способна да подчини капитала.

Напр. през август 2021 г. Си Дзинпин обяви класова война в името на китайските работници като постави спирачки на „прекомерните доходи” както на земния, така и облачния капитал. Той 1) наложи строги ограничения на основателя на „Алибаба” Джак Ма – китайският еквивалент на Джеф Безос и Уорън Бъфет[9], предупреждавайки че Ма не е изолирана цел, а знаков пример за решимостта на властите да контролират китайските облачни финанси и 2) започна нова инициатива за свиване на съвкупните инвестиции от 50% от китайския национален доход до 30% – което е възможно само, ако печалбите на китайските капиталисти от нетен износ към САЩ намалеят значително, а местните заплати нараснат.

Президентът Байдън и неговите говорители от Държавния департамент обясняват, че Украйна е само началната арена в много по-широката динамика, която разделя света на две противоположни групи от икономически съюзи.

Тази глобална фрактура обещава да бъде десет- или двадесетгодишна борба, за да се определи дали световната икономика ще бъде доларизирана еднополюсна икономика, или многополюсен, многовалутен свят, съсредоточен върху сърцето на Евразия със смесени публични и частни икономики – какъвто е бил до европейската хегемония.


[1] Arrighi, G. Adam Smith in Beijing: Lineages of the 21st Century. New York, Verso. 2007, рр. 310-312

[2] Масивните китайски инвестиции не бяха от полза само за американската икономика. Когато икономиките в Еврозоната започнаха да се срутват ог Гърция до Италия и Кипър, износът на германската промишленост беше отклонен към Китай, където търсенето се поддържаше високо благодарение на огромните инвестиционни разходи на КНР като напр. хилядите км високоскоростни ЖП линии, построени за по-малко от 3 години.

[3] Потребителине не разполагат с пари, които да харчат, поради което бизнесът не създава нов производствен капацитет, а от тук – търсенето на пари (кредити) намалява, което води до свръхпредлагане на пари и тяхното обезценяване (намаляване лихвените проценти). Това от своя страна оказва психологическо въздействие върху инвеститорите, като ги кара да се съмняват, че нещо не е наред щом лихвите са толкова ниски, нулеви и дори отрицателни. Вместо да инвестират в производство, те започват да купуват земя, имоти, яхти, Биткойн и т.н. или изкупуват обратно собствените си акции, чиято цена по този начин се вдига. Всичко това води стагнация.

[4] За разлика от останалите инвеститори (вж бел. 3) Биг Тек секторът се възползва от стагнацията, превръщайки богатството си в облачен капитал. Използвайки поскъпващите си акции като гаранция, той закупи сървърни ферми, оптични кабели, лаборатории за изкуствен интелект, гигантски складови депа, софтуерни разработчици, първокласни инженери, обещаващи стъртъпи и т.н

[5] В материален план това е инфраструктурата – вж бел. 4 (струпването на свързани в мрежа машини, софтуер, алгоритми с ИИ и комуникационен хардеур, които кръстосват цялата планета).

  В съдържателен план – докато земният капитал (средствата за производство) се възпроизвежда в рамките на някакъв пазар на труда – в завода, офиса, склада…, облачният капитал е способен да се възпроизвежда чрез данните/информацията, предоставяни му от самите нас, трупайки я в тези складове за данни и превръщайки я след това в средство за извличане на ретна, власт и контрол. Напр. цялата електроника на автомобилите „Тесла” е свързана с облачен капитал. Това не само дава власт на компанията да изключи някоя от колите си от разстояние, но докато шофират, собствениците на „Тесла” качват в реално време информация, която обогатява облачния й капитал; Приложенията за продан в „Епъл Стор” са достъпни само чрез Айфон, а външните разработчици на приложения за „Епъл”, за да  работят през „Епъл Стор” плащат на компанията 30% от всичките си приходи. По подобен начин действа „Гугъл” с „Гугъл Плей”– като облачна империя, която включва „Джимейл” и „Ютуб”, „Гугъл Драйв”, „Гугъл Мапс” и цяла плеяда от онлайн услуги. Но вместо да произвеждат мобилни телефони, те разработват операционната система „Андроид”, която може да се инсталира безплатно на смартфона на всеки производител като „Сони”, „Нокия” и пр. „Епъл” обаче създава „правила за поверителност” като не дава достъп на конкурентите си до данните на потребителите на айфон и по този начин ги възпира да променят поведението на споделените си потребители. От своя страна, за да продават успешно продукцията си, останалите капиталисти плащат рента (такси), за да използват техните и други платформи. Тези платформи не са пазари, тъй като алгоритмине на различните им собственици изолират отделните купувачи един от друг, както и отделните търговци, – чието събиране/срещане на едно място зависи от алгоритмите на собственика, което го овластява да таксува продавачите за достъп до потребителите (облачна рента).  Вж Варуфакис, Янис. Технофеодализъм, Катехон, 2024, с. 225-229 

[6] Заедно са най-големият единичен акционер в почти 90% от фирмите на Нюйоркската фондова борса, вкл. Епъл, Майкрософт, Ексонмобил, Дженерал Илектрик и Кока-Кола, а трилионите, които управляват в инвестиции се равняват на почти целия национален доход на САЩ.

[7] Тръмп опита да направи това, което Рейгън направи с Япония през 1985 г., принуждавайки я да обезцени йената и по този начин да ограничи капацитета на японските износители да печелят от американския търговски дефицит. Това причини постоянен икономически спад на Япония, от който тя така и не се възстанови съществено. Вж споразумение „Плаза” https://en.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord

[8] „Гугъл” инвестира 1 млр долара в в 10годишна сделка за базирани на облак изчисления с Чикагската фондова борса, „Амазон Уеб Сървисис” (AWS) започна съвместен бизнес с нюйоркската „Насдак”, която се съгласи да прехвърли една опционните си борси в AWS.

[9] Тъй като освен на „Алибаба” – еквивалентът на „Амазон”, Джак Ма е създател и ръководител и на „Ант Груп” – облачна финансова копмания (и още мн. др.)

Източник - Поглед инфо
Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.