Акценти:
- Черноморският район е главната пресечна точка. Към него се включва и Кавказ, и Черно море, и Балканите. Това е геостратегическото мислене в големите столици, което предопределя и съдбата на Балканите. Черноморската стратегия на САЩ предвижда именно този голям район, като вписва състоянието на Балканите в него.
- Относно отражение на геополитическите противоречия върху Балканите, има постепенно пренасяне на акцента от Балканите към Кавказ. След неговото евентуално овладяване предстои огромната битка за „слабините на евразийството“ – Централна Азия.
- Всяка една от балканските държави има своите вътрешни проблеми, характерни за всички в сегашната геополитическа обстановка, при която постепенно се разрушава и в голяма степен (вече) е разрушен стария формат на международния ред и международното право, а новият не е създаден.
- Тази опасна преходна ситуация (както и в миналото) създава възможност за проявяването на т.н. спящи или замразени конфликти, обусловени от исторически, етнически и др. противоречия между държавите, а на Балканите всички страни могат да предяват претенции към съседите си – нещо, което вече виждаме, но то е характерно за целия свят.
- В борбата за новия световен ред ще има редица конфликти – регионални сравнително големи и др. свързани с тях, в които участват всички големи геополитически играчи. В тях ще се решава какъв нов ред ще бъде изграден. Всичко това изглежда не се осъзнава от повечето от балканските политици, които продължават да реагират реактивно на световните процеси и да се влияят повече от вътрешнополитическите, отколкото от външнополитическите предизвикателства. Исторически това често пъти е водило и ще води до изчезване на държави и промяна на граници. То е в противоречие с предишния международноправен ред, който обаче вече не се спазва.
- Решението на конфликта в Украйна ще бъде от огромно значение и за съдбата на Балканите. Неговото замразяване без сключването на мир подобно на корейския сценарий ще е спасяване на имиджа и на двете воюващи страни, но то може да продължи десетилетия – какъвто е случаят в Корея – временно примирие, перманентно нарушавано и, демаркационна линия.
- Именно къде и на какви условия ще бъде сключено примирието и, най-вече от резултатите на изборите за Европейски парламент и тези от изборите в САЩ ще се види доколко могат да бъдат удържани в сегашната ситуация балканските страни. Признаците, че част от тях (както напр. Македония) поемат по опасен път не са малко.
- Много сериозен е въпросът с Босна и Херцеговина. Резолюцията на ООН за Сребреница е още един инструмент за натиск както върху Република Сръбска, така и върху Сърбия. Но липсата на подкрепа за нея от страна на половината държави в ООН (110 държ. не гласуваха) е пример за разделението, което се очертава покрай двете основни противостоящи групи в геополитиката, едната от които включва Северна Корея, Китай, Иран и Русия, плюс т.н. „незапад“ или „глобален Юг“, организирани около БРИКС и ШОС – кълновете на зараждащия се нов световен ред. Доколко той ще е усешен ще се види в предстоящите десетилетия.
- При тези условия българската политика би трябвало да е много внимателна и да разглежда различните сценарии, за да не повторим грешките си от Втората световна война.
- Положителният вот на България на Резолюцията за Сребреница; позицията ни за Палестинската държава – пълно непознаване на нещата, реактивна политика, която поставя под въпрос съществуването ни като държава. Трябва да запазим това, което сме пазили 1300 години.
Вижте целия разговор в Част първа:
Част втора:
РС Македония очаква да ни бъде отнето правото на вето, както предполага германско-френското предложение за реформи на ЕС, за да продължи досегашната си политика, която Сърбия подкрепя, задъбочавайки тенденцията. Това е моментът и предизвикателство за нашата дипломация да работи с гръцката дипломация – момент, който изпуснахме в началото на 90-те години. Ние сами даваме повод на Сърбия за антибългарската й кампания.
За разлика от нас (с Македония), Румъния много целенасочено работи за присъединяването на Молдова и налагането на румънския език. Букурещ има много сериозни претенции и към Украйна, докато ние не говорим нищо за нашите българи там – официално ок 250 000, неофициално ок. 350 000 до половин милион. В България това е политически некоректна тема.
Ролята на Унгария в РС Македония и приятелските й отношения с Белград; Може ли тя да окаже влияние върху антибългарските им позиции?
– Продължителна война в Украйна, изход или „срамен” мир, както се предлага на Москва от Запада?
– Изборите в САЩ ли ще решат ситуацията в Украйна, Газа или още евроизборите ще променят геополитическите отношения?
– Къде е българското МВнР?
Част втора: