Събудих се с новината, че Джулиан Асандж е свободен. В 5 сутринта, в просъница, помислих, че съм сънувала. Довчера беше невъзможно, така се усещаше. Години борба, протести, акции, писма до европейски институции… И една „жива верига“ в сърцето на Лондон, дето никой не я отрази.
Винаги говорех, че справедливостта ще възтържествува и Асандж ще бъде свободен, но като че ли не го вярвах до днес. А победата е сладко-горчива. Свободата му идва с цената на признание, че е участвал в конспирация за получаването на класифицирани документи. Преди години Челси Манинг отказа да свидетелства срещу него по това обвинение… и прекара месеци в затвора заради този отказ.
Печелим този рунд. Но това не е краят на борбата.
Защото това, което преследването на Джулиан Асандж показа, е много по-важно от днешната победа.
Ние не се борехме само за свободата на един човек, а срещу лицемерието и несправедливостта на онези, които превърнаха в ад 12 години от живота му.
Срещу престъпниците, чиито зверства той разкри.
Срещу хегемонията на една империя, чиято власт и чието влияние достигнаха до всички световни институции и правителства, замесени в преследването му.
Срещу корумпираните съдии, които позволиха да гние пет години в затвора без присъда и в пълна изолация.
Срещу продажните медии, които му обърнаха гръб, макар да направиха пари и тиражи с неговите разкрития. Които крещят за репресии над пресата в другия край на света, но се правеха на слепи и глухи за един журналист, затворен и изтезаван тук, у нас, в „демокрацията на демокрациите“.
При това журналист, в чиито публикации няма нито една доказана лъжа. Истинността на нито една публикация в WikiLeaks не е оспорена и до днес!
И нека сравним: колко лъжи (вече доказано такива) бяха изписани само в последните месеци – за борбата на палестинския народ например – в „големия“ New York Times и подобни нему! Колко деца бяха убити заради отказа на тези „свободни и демократични“ медии да публикуват нещо повече от израелски „опорки“.
Ние се борихме не само за свободата на Джулиан Асандж, а за свободата на всички, за нашата свобода.
И сега, когато той вече е свободен, можем да се фокусираме върху истинската битка.
В социалната мрежа „Х“ евродепутатката Клеър Дейли написа: „Десетки хиляди изиграха роля в кампанията за #FreeAssange през годините. Беше дълъг и труден път, но всеки може да вземе дял от тази победа. Асандж най-после е на свобода, но войнолюбието, което разкри, продължава. Продължаваме битката“.
Свободата на Асандж не дойде с помощта на политици или корпоративни медии. Тя дойде благодарение на хуманитарни организации, свободни журналисти, десетки хиляди граждански активисти. Дойде благодарение на нас.
И дойде като доказателство, че можем да променяме историята, да се борим със статуквото, с империите и военнопрестъпниците. И че можем да победим.
Това не е краят на борбата. Това е една малка победа.
Освободихме Асандж. Ще освободим и Палестина!
Организирайте се. Ескалирайте. Продължавайте да се борите.
Борбата наистина тепърва предстои.
