Масуд Пезешкян ще определя и управлява държавата и режима за дълго време, превръщайки се в главния човек в Иран.
В публична реч в светилището на имам Хомейни в Техеран на 6 юли вечерта след обявяването на резултата от втория тур на президентските избори в Иран новоизбраният „реформаторски“ кандидат за президент Масуд Пезешкиан направи интригуваща забележка, в която приписва на Върховния лидер аятолах Али Хаменей напътствията за мирния изборен процес и точното преброяване на гласовете.
Както той каза: „По време на този мирен изборен процес, с точно преброени гласове, трябва да благодаря първо на Лидера на Ислямската революция. Не вярвам, че без неговото ръководство името ми щеше да се появи в тези бюлетини. Благодарение на неговите ръководители успяхме да достигнем до този момент.“ Обръщайки забележката на Пезешкиян, големият въпрос ще бъде дали Върховният лидер е получил желания от него изборен резултат. Пезешкиан е възприеман като „реформатор от второ ниво“, който често рецитира Корана и е експерт по „Нахджул Балаха“ – сборник с проповеди и изказвания, приписвани на първия шиитски имам Али, книга, която заема специално място сред шиитите в Иран.
Роден в град Махабад с кюрдско мнозинство в провинция Западен Азербайджан като син на баща азербайджанец и майка кюрдка, Пезешкиан прекарва формиращите се години на детството и голяма част от зрелостта си в Тебриз, древния град на азербайджанската култура. Азербайджанците са потомци на селджуците, които са мигрирали от Централна Азия към Иран и към Турция като последна дестинация и са изиграли значителна роля в създаването на Сефевидската и Османската империя (и споделят общо тюрко-монголско наследство с Мугвите от династията на Моголите).
Трудно е да поставим Пезешкян в една група с двамата предишни „реформаторски“ президенти на Иран: Мохамед Хатами и Хасан Рухани. Той не е духовник, а смесеният му етнически произход го отличава. Освен това през последните 19 години на хибернация, в изгнание от властта, иранският „реформизъм“ мутира.
Казано направо, под рубриката „реформизъм“ Пезешкиан се надява да представи нов модел на управление. По време на предизборната си кампания той наблягаше на някои ключови елементи. На първо място, приоритет на икономическата и социалната справедливост; на второ място, икономически етатизъм с човешко лице, проектиращ конкретни програми, насочени към лишените от собственост и хората в неравностойно положение; на трето място, сътрудничество и ангажираност с други центрове на властта; на четвърто място, смекчаване на политиката на съпротива с дипломация; на пето място, акцент върху социалния капитал – споделени ценности или ресурси; и на шесто място, акцент върху мрежите от взаимоотношения и сближаването за ефективно постигане на обща цел.
На 6 юли Пезешкиан проведе изключително дълга среща с Хаменей, след което конкурентният кандидат Саид Джалили, който доскоро беше помощник на върховния лидер, го извика. По-късно, в официално поздравително послание до Пезешкиан, Хаменей отбелязва, че „е уместно конкурентното поведение на предизборния период да се превърне в норми на другарство и всеки да се стреми максимално към материалния и духовния просперитет на страната“. Той посъветва Пезешкян „да продължи пътя“ на покойния президент Ебрахим Раиси. Всъщност по време на кампанията си самият Пезешкиян признаваше ограниченията на президентската власт. В своята съвкупност епитетът „лоялен реформатор“ се превърна в определение за Пезешкиан.
Някои влиятелни фигури от лагера на приниципистите („консерваторите“) по-късно се присъединиха към кампанията на Пезешкиан по време на втория тур. По-специално Вахид Аганян, дългогодишен помощник на лидера, обяви подкрепата си за Пезешкиан. Вероятно при пренареждането на картите за втория тур Пезешкиан е спечелил триумфално. Достатъчно е да се каже, че някои цели бяха осъществени – повишената избирателна активност (около 50 %) повиши легитимността на изборите; радикалите бяха отстранени от надпреварата за президентския пост; и потенциалната заплаха от по-голяма роля на групите на Сепа на политическата сцена беше премахната.
Това е изключително важно, тъй като, въпреки че Пезешкиан не е духовник и няма да бъде сред кандидатите за следващ върховен лидер на Иран, той все пак ще бъде на върха на пирамидата по време на преходния етап, в който ще бъде избран нов лидер, и неговата подкрепа може да бъде от значение. Пезешкян е изключителен политик, който не е опетнен – дори и отчасти – от корупционни скандали. Изводът е, че Пезешкиан ще формира и управлява държавата и режима за дълго време, което го прави главният човек в Иран, действащ в рамките на щателно калибрирана морална система.
Но в системата е вградена и етична амбивалентност, тъй като иранските първенци са много хетерогенна партия и в двата блока на радикали и прагматици има партии и групи с противоречиви интереси, които се борят за влияние и ресурси. Вероятно зад този политически обрат стои група духовници от „обкръжението на Рахбар“ (кръга на лидера). Пезешкян публично изрази дълбоката си благодарност за мълчаливото покровителство на рахбар.
Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.
Източник - Deccan Herald