„Парадигмата Добрин Спасов“
Изтеглете книгата в PDF от тук.
УВОД
Целта на изследването е генезисът на концепцията за релационните свойства в българската философска история и по-специално на теоретичният принос на Добрин Спасов. Тази концепция е не само резултат от силния творчески потенциал на българския философ, но и от общи водещи тенденции в европейската философия и съответно на една силна традиция, родена в българската философска история. Става дума за т. нар. презентационизъм, т. е. онтологико-епистемологична тенденция, която има различни „ипостаси“. Терминът презентационизъм е въведен от българския философ от втората половина на ХХ в. Сава Петров (Петров 1965; 1971; 1975) и заслужава да бъде запазен, защото вече има достатъчна популярност в България. Презентационизмът има различни модификации и през ХХ в. е съществена част от редица философски системи, съществуващи в Европа, САЩ, Русия, България и др.
Акцентирането и разработката на концепцията за релационните свойства са специфично български, защото неговата коцептуализация е осъществена в рамките на българската философска история. Вярно е, че исторически първоначално се употребява от Аристотел, специално се тематизира от Дж. Финдли през 1936 г., но концептуално е защитен в изследванията на Д. Спасов, Н. Мерджанов, Д. Деянов и др.
За да се открои вътрешната логика в развитието на изследвания проблем се налага заскобяване на всички контексти – социални, политически, психологически, идеологически и други подобни. Целта е не да се забравят някои идеологически „изкушения“ на Д. Спасов, а да се направи опит да се реконтруира вътрешната, иманентната логика на „движение“ на съответната проблематика. Необходима е още една конкретизация на изследователските цели и по-специално подчертаването, че разработката не е изследване на всички логическите идеи на Д. Спасов, а
само на неговия принос към осмислянето на т. нар. релационно свойство като евристична насока за излизане отвъд дилемата „вътрешни или външни релации“, „психологизъм – антипсихологизъм“, репрезентативен реализъм или презентационизъм и т. н. Освен това заслужава си да се отбележи, че като цяло изследването е описателно, а не критично аналитично, защото първо е необходимо да се очертаят „контурите“ на изследваното явления, а след това да се тестира съответната проблематика според съвременните постижения.
Много справедливо Недялко Мерджанов отбелязва, че все още понятието „релационни свойства“ не е достатъчно изяснено, което означава че историкофилософските анализи на тази концеция имат своя смисъл не само да се направи някаква инвентаризация на стореното досега, но и да се насочи вниманието на бъдещите изследователи към една силна и ценна българска философска традиция. „Философските справочници все още не удостояват с внимание този термин. Наши и чужди монографични изследвания, посветени специално на свойствата и отношенията, фактически минават покрай проблема – като че ли релационните свойства изобщо не съществуват. Но все пак се налага признанието, че ние мислим с помощта на тази категория и без специално да сме я анализирали. Единствената позната ми статия, озаглавена „Релационни свойства“ (Findlay 1936; 2008), всъщност не разглежда природата им, а по-скоро е предназначена да покаже, че заместването на отношенията с релационни свойства няма съществено да промени основните положения на Ръселовата логика и притежава предимства пред разглеждането на отношенията като „мостове“ между нещата.“ (Мерджанов 2009: 174).