Всяка година, наближи ли 9ти септември, куцо, кьораво и сакато излиза по медиите да ни обяснява колко бил лош и отвратителен комунизма.

Е, аз по време на комунизма съм бил прекалено малък, че да мога да правя преценки.

Това, което мога да правя обаче, е да гледам данни и да си вадя изводи.

Така че, дайте да видим какво се е случило за 45 години комунизъм и за 35 години демокрация…

Пътна инфраструктура

През 1944, пътищата в България са 22 195 километра.

През 1989 са 36 972, т.е. +14 777 километра.

Към 5 март 2024, републиканската пътна мрежа е 19 932 километра, т.е. -2 263 километра спрямо 1944 и -17 040 километра спрямо 1989.

Язовири и водоснабдяване

В България има 216 язовира, които можем да наречем „големи“, според класификациите.

23 от тях са изградени между 1940 и 1960, 95 между 1960 и 1970, 87 между 1970 и 1989.

След 1989 са довършени 11 големи язовира, чийто строеж обаче е започнат по време на комунизма.

Малките язовири, построени през периода 1945-1989 са над 2 000.

Реално, след падането на режима не е построен нито един, който да може да се класифицира като „голям“, а поддръжката на съществуващите е тотално занемарена.

През 70те и 80те години, България е на трето място в света по язовирни стени, след САЩ и Япония. Всички от тях изградени изцяло с държавни средства.

Енергетика

Няма да изброявам всички ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, строени за почти всеки град между 1945 и 1989…

Ще се спрем само на най-мащабните, а те са:

– АЕЦ Козлодуй- първата в югоизточна Европа, изградена с 6 блока, от които в момента работят само 2.

– АЕЦ Белене – готова на ниво проект, оборудване, разрешителни и лицензи, както и откриване на строителна площадка. Към момента строежите са спрени, лицензите изтичат, а оборудването се подарява.

– ПАВЕЦ Чаира – Уникално съоръжение, което е без аналог в целия свят дори до днес, съставено от 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, които са над 70 километра в планински условия.

– Комплексът Марица – Изток, включващ мини и 3 огромни ТЕЦ-а.

За да не отегчавам, само ще спомена ТЕЦ и мини Бобов дол, Баташки водносилов път и Силнотоков завод „Васил Коларов“, София.

Земеделие

Тук също няма да задълбаваме в детайли по сектори. Важното е, че:

До 1944, поливните площи в България са 0.386 милиона декара.

През 1963 са 8.8 милиона декара, а до 1989 са надхвърлили 9 милиона декара.

Към 2012 година, поливните площи са 1.02 милиона декара или повече от 8 милиона декара по-малко, спрямо 1989.

Поливните системи, изграждани в периода 1945-1989, след 1990 са разглобени, нарязани и продадени за жълти стотинки най-вече на Гърция.

Затова ядете гръцки краставици и домати…

Население

От почти 9 милиона през 1989 до почти 6.5 милиона през 2024.

Принципно, само горното изречение би трябвало да е достатъчно, но…

През 1990, когато започва да се следи Индекса на Човешко Развитие, обхващащ здравеопазване, образование, жизнен стандарт и т.н., България е на 26-то място в света.

През 2021, България е на 68-мо място, изпреварена от Сърбия, Черна гора, Грузия и редица други, които преди „са ни дишали прахта“.

Населени места

По време на комунизма се изграждат три града, които съществуват и до днес – Димитровград, Рудозем и Мадан.

Към декември 2022, в България има 205 населени места без нито един жител, а 1 249 са тези с под 50 жители…

Индустрията няма да я подхващам, защото няма да ми стигне мястото да изредя дори само по-големите предприятия, заводи и комбинати, построени между 1945 и 1989.

Армията също ще я пропусна. Това, което трябва да знаете е, че през 1989 имаме една от най-силните армии в региона, а през 2024 нямаме никаква армия.

Не, 25 000 човека не е армия! В най-оптимистичният случай е малък корпус!

Стига толкова! Мога да изреждам и изброявам до следващия 9 септември, но ако не сте схванали картинката, няма да я схванете и тогава…

Най-важно, комично и същевременно трагично е, че тези, които най-много реват срещу комунизма, 35 години по-късно още се ползват от останалото от него.

Не само това, ами те самите камък върху камък не са сложили в полза на държавата!

Така че, мили ми „антикомунисти“, остават Ви само 10 години (45 години комунизъм спрямо 35 години демокрация), за да ни убедите с числа и факти, че си е струвало!

Сега, понеже със сигурност ще изкочи някой дежурен идиот с култовото „Ама можем да пътуваме“…

Вашето „пътуване“ от държавна гледна точка е пропусната полза и изтичане на капитал.

Точка!

И преди да ме обвинят за „още един соц-носталгик“…

Това не е носталгия по социализма или комунизма!

Това е носталгия по държавността!

Източник - Фейсбук