Стената в Европа, която разделя политическото говорене от конкретните факти, сякаш става все по-висока и по-широка с всеки изминал ден.
На 13 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви по време на изказване на конференцията Dld Nature в Мюнхен, че „ерата на изкопаемите горива от Русия, които доминират в Европа, е приключила завинаги“. Когато Русия нахлу в Украйна и ние решихме да се отървем от зависимостта си от руските изкопаеми горива, някои прогнозираха, че ще се върнем към въглищата. Но това не се случи, защото ние поведохме този преход. Ние се погрижихме Европа да върви напред, а не назад. И днес произвеждаме повече електроенергия от вятър и слънце, отколкото от всички изкопаеми горива, взети заедно“, изтъкна фон дер Лайен, като подчерта, че „през последните пет години Европа е направила скок в бъдещето“.
„Миналата година – допълни тя –82% от новорегистрираните автомобили в Норвегия са били електромобили“ и „50% от електроенергията, която консумираме днес, идва от възобновяеми източници“. Преди пет години това беше немислимо. И все пак ние го направихме“.
Човек би могъл да спори дълго за „енергийните успехи“ на ЕС – от „зелените“ политики до санкциите срещу Русия, за които твърди фон дер Лайен, ако само погледне деиндустриализацията, срива на промишленото производство, рецесията, енергийните разходи, които са неконкурентни на останалия свят и които Европа трябва да поеме, срива на производството на стомана или на автомобилното производство, при което покупките на електрическите превозни средства намаляват навсякъде.
Любопитно е също така, че председателят на Комисията споменава Норвегия, която подобно на Великобритания и Швейцария не е част от Европейския съюз, и най-вече, че не споменава данните за енергийните доставки, публикувани в ЕС на предишния ден, 12 септември, които вместо това бяха публикувани от информационната агенция GEA.
През първата половина на 2024 г. Европа е увеличила вноса на руски втечнен природен газ (LNG) с 11 % на годишна база. Това се случва въпреки факта, че ЕС възнамерява да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива до 2027 г. Във Франция (където Макрон иска да изпрати войски в Украйна и да позволи на Киев да бомбардира Русия с френски оръжия) вносът на руски втечнен природен газ се е увеличил с цели 110%, този в Испания е останал непроменен, а този в Белгия е намалял с 16%.
На тези три държави се падат 87% от европейския внос на руски втечнен природен газ през първата половина на 2024 г. През юни ЕС реши да забрани трансбордирането на руски LNG в своите пристанища и доставките до трети страни.
Забраната ще влезе в сила от март 2025 г. През първата половина на 2024 г. Европа е увеличила птрансборда на втечнен природен газ от руския терминал „Ямал“ с 15% в сравнение с предходната година.
Споразумението за транзит на природен газ между Украйна и Русия ще изтече в края на тази година, освен ако не бъде намерен метод за заобикаляне на края на споразуменията между Газпром и Украйна, както се случи през последните дни за руския петрол от компанията Лукойл, предназначен за Унгария и Словакия, чийто поток беше блокиран от Киев без никаква намеса от страна на ЕС.
Правителствата на Будапеща и Братислава обвиниха ЕК, че иска да накаже двете централноевропейски държави, които не доставят оръжие на Киев и се противопоставят на провоенната политика на ЕС.
Руският петрол се връща в Унгария и Словакия
На 10 септември Унгария и Украйна постигнаха споразумение за прекратяване на спора относно вноса на руски суров петрол по петролопровода „Дружба“ през Украйна. Споразумението – съобщава американският електронен вестник Politico – предвижда руската енергийна компания Лукойл, чиито продукти в момента не могат да влизат в Украйна, да продава своя петрол на унгарската MOL (Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt)/ (Hungarian Oil and Gas Company Ltd.), преди да премине през тръбопровода.
След това суровият петрол, преминаващ през Украйна към Унгария и ЕС, ще бъде собственост на MOL. „Компанията МОЛ обяви, че в момента е собственик на продукта, преминаващ транзитно през Украйна, и ние сме доволни от това“, заяви украинският министър-председател Денис Шмихал.
„Не руската компания, а компанията MOL транзитира своя продукт през украинската система“.
За вицепрезидента на Групата MOL Габриел Сабо„новите споразумения предлагат устойчиво решение за транспортирането на петрол през петролопровода „Дружба“.
Споразумението също така позволява на Словакия да избегне блокирането на доставките на суров петрол. Рафинерията на дъщерното дружество на MOL Slovnaft ще продължи да получава руски петрол по тръбопровода „Дружба“, заяви представител на компанията пред информационната агенция TASR.
Повишаване на цените на редкоземните елементи
Литият и никелът, уранът и титанът, които са незаменими в стратегически сектори като енергетиката и отбраната, ще стават все по-скъпи, излагайки на риск Европа и по-специално нейната промишленост, която страда от голяма зависимост от чуждестранен внос, подчертана от новината, че Русия и Китай възнамеряват да ограничат износа на редкоземни елементи.
Както съобщи информационната агенция Energia Oltre на 13 септември, ЕС все още получава 97 % от своите литиеви карбонати от Китай, въпреки стартирането на няколко проекта за разработване на местна верига за доставки. Според анализаторите на Citi през следващите 2-3 месеца се очаква увеличение на цените с 20-25%.
В отговор на новите санкции срещу Москва Владимир Путин обяви съкращаване на доставките на метали, които Москва все още изнася за Европа и донякъде за САЩ, поради дългосрочните договори, но и поради обективната трудност да се намери заместител. Ръководителят на Кремъл спомена последователно урана, титана и никела (което доведе до незабавно поскъпване на последния с 3 %), но също така намекна за възможни „ограничения“ за други суровини, които не назова.
Те биха могли да включват платина и паладий, сред чиито производители Москва е най-големият в света.
През 2023 г. Москва задоволява повече от една пета от нуждите от уран на европейските атомни електроцентрали по данни на Евратом (останалото идва главно от Канада, Казахстан и Нигер), а руският гигант „Норникел“ все още изнася почти една трета от производството си на никел с най-високо качество за ЕС, около 30 000 тона годишно.