АНАЛИЗИ > СТАТИИ
(Заселнически колониален) геноцид в Газа: Доклад на специалния докладчик на ООН

21 септември 2024

Специалният докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в окупираните от 1967 г. палестински територии Франческа Албанезе представи доклада си пред Съвета по правата на човека относно извършвания от Израел геноцид в Ивицата Газа от октомври 2023 г. насам. Докладът може да бъде прочетен тук. В него се заключава:

„Огромният характер и мащаб на израелското нападение в Газа и разрушителните условия на живот, които то е причинило, разкриват намерението за физическо унищожаване на палестинците като група. В настоящия доклад се констатира, че има основателни причини да се смята, че е достигнат прагът, който показва извършването на следните актове на геноцид срещу палестинците в Газа: убийство на членове на групата; причиняване на сериозни телесни или психически увреждания на членовете на групата; и умишлено налагане на групата на условия на живот, изчислени така, че да доведат до нейното пълно или частично физическо унищожаване. Актовете на геноцид са били одобрени и приведени в действие след изявления за намерения за геноцид, направени от висши военни и правителствени служители. (параграф 93).

Докладът на специалния докладчик също така посочва, което е важно, колониалния контекст на заселниците и реалността, че „геноцидът на Израел над палестинците в Газа е ескалационен етап на дългогодишен заселнически колониален процес на заличаване“ (параграф 95). Разделът от доклада, в който се излага този контекст в параграфи 8-14, е копиран тук:

Геноцидът като присъщ на заселническия колониализма

8. Геноцидът, като отричане на правото на даден народ да съществува и последващ опит или успех за унищожаването му, включва различни начини на елиминиране.1 Рафаел Лемкин, който въвежда термина „геноцид“, отбелязва, че геноцидът е „съвкупност от различни актове на преследване или унищожаване“,2 вариращи от физическо елиминиране до „насилствено разпадане“ на политическите и социалните институции, културата, езика, националните чувства и религията на даден народ.3 Геноцидът е процес, а не единичен акт.4

9. Геноцидните намерения и практики са неразделна част от идеологията и процесите назаселническия колониализъм5 , както показва опитът на индианците в САЩ, на първите нации в Австралия или на хереро в Намибия. Тъй като заселническият колониализъм има за цел да придобие земята и ресурсите на коренното население, самото съществуване на коренните народи представлява екзистенциална заплаха за заселническото общество.6 Следователно унищожаването и замяната на коренното население стават „неизбежни“ и се осъществяват чрез различни методи в зависимост от възприеманата заплаха за заселническата група. Те включват отстраняване (насилствено прехвърляне, етническо прочистване), ограничаване на придвижването (сегрегация, широкомащабна карцерализация), масови убийства (убийства, болести, глад), асимилация (културно заличаване, отнемане на деца) и предотвратяване на раждаемостта.7 Заселническият колониализъм е динамичен, структурен процес и съвкупност от действия, насочени към разселване и елиминиране на групи от коренното население, чийто връх представлява геноцидното изтребление/анихилация .8

Палестина и контекстът на геноцида

10. Историческите модели на геноцид показват, че преследването, дискриминацията и други предварителни етапи подготвят почвата за етапа на унищожение на геноцида.9 В Палестина разселването и заличаването на коренното арабско присъствие е неизбежна част от формирането на Израел като „еврейска държава“.10 През 1940 г. Йозеф Вайц, ръководител на отдела за еврейска колонизация, заявява „В тази страна няма място за двата народа заедно. Единственото решение е Палестина без араби. И няма друг начин, освен да бъдат прехвърлени всички: не трябва да се оставя нито едно село, нито едно племе „11.

11. Практиките, довели до масово етническо прочистване на нееврейското население на Палестина, се случват през 1947-1949 г. и отново през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа с масово изселване на стотици хиляди хора, убийства, разрушаване на села и градове, грабежи и отказ на правото на завръщане на прогоненитепалестинци12.

12. От 1967 г. насам Израел развива заселническо-колониалния си проект чрез военна окупация, лишавайки палестинския народ от правото му на самоопределение.13 Това води до сегрегация и контрол над палестинците, включително чрез конфискация на земя, разрушаване на къщи, отнемане на правото на пребиваване и депортиране.14 Наказвайки тяхното коренно население и отхвърляне на колонизацията, Израел тълкува палестинците като „заплаха за сигурността“, за да оправдае тяхното потисничество и „децивилизация“, а именно отнемането на статута им на защитени цивилни лица.15

13. След евакуацията на израелските заселници през 2005 г. (на която настоящият министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху категорично се противопостави),17 израелското заселническо движение и неговите лидери представят Газа като територия, която трябва да бъде „повторно колонизирана“, а палестинското население – като нашественици, които трябва да бъдат изгонени.18 Тези незаконни претенции са неразделна част от проекта за консолидиране на „изключителното и неоспоримо право на еврейския народ“ върху земята на „Велик Израел“, както потвърди министър-председателят Нетаняху през декември 2022 г.19
14. Това е историческият фон, на който се развиват зверствата в Газа.

Докладът на специалния докладчик завършва с поредица от препоръки, които държавите – членки на ООН, трябва да изпълнят – от незабавно оръжейно ембарго и други санкции срещу Израел до пълно финансиране на UNRWA и подкрепа за южноафриканското обръщане към Съвета за сигурност заради неспазването от страна на Израел на разпореждането на МС за временни мерки. Всички тези препоръки и средства за защита са насочени към това, което Албанезе представя като основен императив:

Продължаващата Накба трябва да бъде спряна и поправена веднъж завинаги.Това е императив, който се дължи на жертвите на тази трагедия, която можеше да бъде предотвратена, и на бъдещите поколения в тази земя.

  1. Adhikari, ed., Civilian-Driven Violence and the Genocide of Indigenous Peoples in Settler Societies, (Routledge, 2019), p.13.
  2. Lemkin, Axis Rule in Occupied Europe, (Washington,1944), p.92.
  3. Ibid, p.79.
  4. Green et al., Countdown to Annhilation: Genocide in Myanmar,(London,2015).
  5. Laban-Hinton, “The Dark Side of Modernity:Toward an Anthropology of Genocide,” in Annihilating  Difference, ed. Laban-Hinton, (University of California Press,2002), pp.1-40.
  6. Veracini, “Settler Collective, Founding Violence and Disavowal”, J.Intercult.Stud.,(29)4 (2008), p.369.
  7. Wolfe, “Settler colonialism and the elimination of the native,” J.Gen.Res.,(8)4 (2006), p.402.
  8. Lemkin, p.92; Wakeham, “The Slow Violence of Settler Colonialism,”J.GenocideRes.,(24)3 (2022), pp.340-346.
  9. Stanton, “10 Stages of Genocide”, GenocideWatch, 1996.
  10. Khalidi, The Hundred Years’ War on Palestine,(Metropolitan Books, 2020).
  11. Cited in Davis, “Palestine into Israel”, JPS, (3)1 (1973), p.89.
  12. Abu-Sitta, The Palestinian Nakba 1948, (Palestine Return Center, 2000), ch.15.; MRP, Chronology for Palestinians in Jordan, (2004). 
  13. A/77/35 (2022).
  14. BADIL, Coercive Environments: Israel’s Forcible Transfer of Palestinians, (2017). 
  15. A/HRC/53/59(2023), para. 80, 95.
  16. Ibid, para. 82.
  17. “Netanyahu quits over withdrawal from Gaza”, The Guardian, 08/08/2005.
  18. Perugini, “Settler-Colonial Inversions”, Settler-Colonial Studies, (9)1 (2019), p.44-45; see Smotrich, Ben-Gvir.
  19.  “Netanyahu returns with hard-right cabinet”, Reuters,29/12/2022. See also Jewish Nation-State Basic Law,19/07/2018
Източник - TWAIL Review