Докладът на ООН за изкуствения интелект дава ясна обосновка за международен надзор на рисковете от него.
Работната група по изкуствения интелект (ИИ), свикана от Организацията на обединените нации, публикува тази седмица окончателния си доклад, в който изненадващо ясно се посочва потенциалът на технологията и най-вече рисковете, които тя създава за човечеството. Докладът обосновава идеята за международна агенция за изкуствен интелект. Показателно е, че в него се дава пример със стоките с двойна употреба (както военни, така и граждански) и ядрената енергия. Подобно на тях изкуственият интелект е инструмент, който, използван добре, има полезни приложения, но използван за зло, може да бъде разрушителен дори за политическите системи и обществата като цяло. Вече виждаме проблясъци на това мрачно бъдеще в масовото развитие на дълбоките фалшификати, фалшивите новини и измамите, генерирани от изкуствен интелект.
Докладът не призовава изрично за създаване на международна агенция – засега той се задоволява с офис под ръководството на генералния секретар – но казва, че необходимостта от глобално управление е „неоспорима“. „Предвид бързината, автономността и непрозрачността на системите за изкуствен интелект, изчакването на появата на заплахите може да означава, че всяка реакция ще дойде твърде късно“, отбелязва той. „В крайна сметка някакъв механизъм на глобално ниво ще стане от съществено значение за формализиране на червените линии, ако е необходимо да се наложи регулиране на изкуствения интелект.“ Експертите призовават преди всичко за колективни действия. „Технологията е твърде важна, а залогът е твърде висок, за да се разчита единствено на пазарните сили и на мозайка от фрагментирани национални и многостранни действия“, казва той.
Много е удовлетворяващо да се види, че ООН действа в отговор на нещо, което може да бъде както полза, така и заплаха за човечеството, със скоростта, която подобава на вече видими проблеми. През март Европейският съюз прие първия в света закон за изкуствения интелект, който, въпреки недостатъците си, поне показва пътя напред.
Но самата ООН осъзнава институционалните си слабости при осигуряването на колективен отговор. Също така всяко действие, предприето в резултат на този план, ще бъде отхвърлено категорично от голяма част от технологичния сектор, който отхвърля всякакъв контрол, национален или наднационален, върху дейността си. Той ще използва своите лобистки инструменти, за да се опита да повлияе на съдбата на многостранните решения по въпроса, както вече се опитва да направи в държавите и ЕС.
Подобна международна агенция, с всички недостатъци на модела, би могла да осигури поне минимална глобална гаранция за човешките и социалните права пред опасностите от ИИ, който ще продължи да се развива, независимо дали го искаме или не. ООН трябва да се вслуша в собствените си аргументи и да настоява за създаването ѝ възможно най-скоро.