Русия е подложена на нападение от САЩ и техните проксита. Това е много тъжно, тъй като Русия е необходима за развитието на човечеството. Но Русия е в беда не само във външен план. Онзи ден по Невския проспект се проведе шествие със Светия кръст в светла памет на свети Александър Невски. Веднага много самозвани „левичари“ нападнаха участниците: Вие всички сте фашисти! Същите като нацистите и още по-лоши! В живота си съм виждал много пъти това яростно отхвърляне на християнската вяра и ето моите мисли по въпроса:
Не знам как потомството ще погледне назад към моя скромен принос към изследването на „световната антибуржоазна мисъл“, но ще се опитам да го опиша по възможно най-краткия начин за моите съвременници. Подобно на теб, читателю, имам шанса да живея в интересна епоха – епоха, която развенча оптимистичните прогнози на Маркс и потвърди Откровението на св. Йоан Богослов. Видях разпадането на Съветския съюз (през тези решаващи години бях израелски кореспондент в Москва), краха на социализма, възхода на неолиберализма и глобализма, появата на единно медийно пространство, възхода на Израел като трета ядрена сила в света, възхода на евреите, отчаяната борба на палестинския народ за живота и достойнството му, унищожаването на природната среда и началото на Третата световна война на Америка, първо с ислямския свят, а по-късно и с Русия. Задачата ми стана да свържа точките между тези на пръв поглед несходни явления и да видя как резултатите влияят върху съдбата на света. За да направя това, се нуждаех от нов разказ.
Нека обясня какво имам предвид с един пример. Уди Алън, нюйоркският режисьор, пусна необичаен филм в ранните си години – „ Какво става, Тигър Лили“ . Той не е заснел нито един кадър, а е взел готов третокласен японски филм и го е дублирал наново, като е сложил съвсем различен саундтрак. Резултатът е оригинален сценарий, наложен върху съществуващия целулоид, нова интерпретация на оригиналния филм. Ако някога сте гледали чужд филм на непознат език по телевизията, започвайки от средата, сте се сблъсквали с подобна задача, опитвайки се да отгатнете сюжета и да разберете видяното. Това е сходна задача с преинтерпретирането на исторически събития от допълнителните знания и увеличената перспектива на една по-късна епоха. Отделните събития са, така да се каже, конкретизирани, но те могат да бъдат свързани по оригинален начин. Всеки разказвач предлага своята интерпретация, а историческият консенсус избира разказа, който най-добре описва действителността.
Така преди повече от тридесет години в Русия се сблъскаха два разказа: руският съветски разказ и западният, неолиберален разказ. Западният разказ победи, т.е. за известно време западният Уди Алън успя да убеди руския зрител в правотата на своята версия на събитията. С такава проста смяна на парадигмата руският народ позволи да се извърши ужасен грабеж, а богатствата на Русия отплуваха в чужбина, оставяйки след себе си празни заводи и превръщайки великата ни родина във второстепенна сила. Този исторически преврат беше извършен почти безкръвно. Контролираното разрушаване на Русия беше доказателство, че овладяването на разказа е овладяване на света. Този, който може да преразкаже филма, става ex post facto негов режисьор.
Изглежда, че тук не съм измислил нищо ново; борбата на идеи винаги е съществувала. През 1917 г. побеждава не Червената армия, а едно „научно откритие“: международната идеология на комунизма. Оттогава насам непрекъснатата вълна на корпоративната наука продължава да завладява великите умове на света. Това не би могло да се случи, докато съществуваше здраво общество, докато хората общуваха помежду си и свободно обсъждаха наболели въпроси. За съжаление, технологиите, които използваме, са създадени така, че да отменят оригиналните мислители. Никога досега медиите не са били толкова концентрирани в ръцете на толкова малко хора, при това в световен мащаб, до степен, в която всеки от нас е обгърнат в пашкул от виртуална, алтернативна реалност. На Запад, на първо място в Америка, а след това и в Русия, възникна общество на пълно разединение, в което хората формират мнението си единствено въз основа на телевизията и масовите медии. Транснационалните медийни империи напълно са завладели целия обществен дискурс и са убедили милиарди хора, че „американският начин на живот“ (неолиберализмът) им носи щастие.
От високите контролни зали на върха на своя глобален монопол медийните господари определят какво знаят и говорят хората в едно фрагментирано и раздробяващо се общество. Те решават какво мислят хората и в какви исторически рамки. Моите по-стари другари Ноам Чомски, Едуард Херман и други автори са писали обширно за това научно производство на съгласие. Аз също съм забелязал тази удивителна невидима сила, нещо като огромна магнитна планина, която активно се намесва във вътрешния живот на много страни.
Медиите навсякъде следват една и съща линия: срещу национализма и традициите, като вместо това настояват за „мултикултурно общество“, за либерална демокрация – т.е. за общество на разделението, в което им е по-лесно да действат. С ЕДНО изключение. В случая с еврейската държава те подкрепят шовинизма, сепаратизма, апартейда, т.е. едно изолирано общество на културната солидарност. Навсякъде другаде те подкрепят уокитата (расизъм и дискриминация – б.р.), но в Израел подкрепят скинхедс.
Друго интересно изключение: основателите на комунизма са смятали, че религията е част от класовото общество, обслужваща управляващите елити. Въпреки това, противно на постулатите на комунистическата социална наука, транснационалният капитал е последователно насочен срещу религията и особено срещу християнската религия. Не е ли интересно, че и двата избора, които ни бяха дадени (международен комунизъм срещу транснационален неолиберализъм), се противопоставят на Църквата? И трите древни, често враждуващи помежду си клона на християнството са подложени на непрекъснати атаки: Западният католицизъм, византийското православие и ислямът. Но единственото изключение? Юдаизмът е недосегаем. Оркестрираната атака срещу всички религии не само избягва юдаизма, но на Запад се появи нова форма на триумфален юдаизъм – холокоста, чийто главен храм стои в центъра на Вашингтон. Този култ към смъртта извращава християнската религия: смъртта на евреите се приравнява със страстите на Христос, а създаването на държавата Израел съответства на Възкресението.
Но дотук приликата свършва. Християнството не е защитено от закона, а по улиците на Париж и Ню Йорк можете да видите плакати с кръстове, които прерастват в нацистки свастики. Култът към Холокоста е строго защитен от закона. На учителите не е позволено да водят децата на църква, но посещението на местното светилище на Холокоста се изисква от държавната учебна програма. Научният расизъм вече не е на мода, но хората разбират кои раси имат привилегирован статут и кои не. В Москва отказват да отдават апартаменти под наем на хора от Кавказ, в Ню Йорк – на чернокожи, а в Европа се наблюдава все по-силно противопоставяне на ислямските имигранти. Последните остатъци от научния расизъм остават в сърцата на държавните служители, което позволява на Байдън да бомбардира Йемен, сякаш го дезинфекцира. Но антисемитизмът, някога смятан за форма на расизъм, не просто е забранен, а се издига на мястото, заемано преди това от „антисъветизма“ в Съветския съюз и „антиамериканизма“ в Америка. За мен, сина на Естер и Йосиф, това със сигурност е обнадеждаващо, но ме кара да се замисля за причините, които стоят зад такова очевидно, аномално изключение.
Унищожаването на природната среда, на нашата мила Земя, се превърна в друга странна черта на съвременния свят. Навсякъде новите господари на света тровят реки, изсичат гори и правят Земята необитаема. Ако използваме терминологията на руския учен Лев Гумильов, можем да кажем, че антропогенният (създаден от човека) ландшафт все по-решително измества естествените пейзажи на планетата. Земята е разграбена, обезобразена, а след това покрита с градска растителност. Заедно със смъртта на духа, координираната атака срещу вярата, профанизирането на изкуството и любовта и отхвърлянето на човешкото братство, смъртта на природата подчертава апокалиптичната същност, която стои зад действията на нашите глобални управници. Сега виждаме, че кулминацията на историята е екзистенциална криза. В такива критични моменти самата история трябва да бъде интерпретирана по нов начин, за да обясни настоящата реалност.
Според класическото марксистко тълкуване на историята господството над средствата за производство определя положението на класите. Тя твърди, че собствениците на фабрики решават, противно на интересите на работниците, накъде ще върви обществото. Но невероятните нови изобретения на международните неолиберални финансисти, които използват деривати и вторични финансови инструменти вместо работници, драстично понижиха властта на средствата за производство. Всеки долар фабрична стойност сега може да бъде завишен 99 пъти чрез използването на вторични финансови инструменти, продавани на международните борси. Но стойността на тези финансови трикове зависи до голяма степен от репутацията им, оценявана от международната преса. В такава ситуация главната и решаваща роля преминава от ръцете на работниците и собствениците на фабрики в ръцете на господарите на дискурса, т.е. собствениците на средствата за масова информация, водещите журналисти, университетските преподаватели, експертите – всички те са избирателно подкрепяни от международния финансов капитал.
Според класическата теория те би трябвало да служат преди всичко на нуждите на собствениците на фабрики и на второ място на техните работници, но всички виждаме, че те служат единствено на себе си. Те действат по-скоро като чужди нашественици или дори като космически пришълци. Те демонстрират степен на суверенитет, която няма аналог в човешката история. Работата във фабриката е много по-предпочитана от това, което те продават, което не е нищо друго освен „ Смелият нов свят“ на Хъксли . Докато марксистите се бореха за средствата за производство, в наши дни ние се борим за идеи, дори за самите умове и души на хората. Свободните мислители се оказват в пряка схватка с Майсторите на дискурса, нашите нови противници. Тази виртуална борба е не по-малко реална от някогашните народни демонстрации. Силата на бойкота все още е в ръцете на отделния човек, а сега (благодарение на преопаковането и финансирането на продуктите) има 99 пъти по-голяма сила, отколкото някога е имала. Аномалиите, които отбелязахме по-горе, сочат ахилесовата пета на нашите опоненти: Израел. Така, въпреки че те продължават да ни заблуждават и да поставят димни завеси, еврейският въпрос отново е на дневен ред.
За да си обясним този парадоксален извод, можем да мислим за теологията като основна форма на идеологията. Християнството, с неговите духовни търсения и земния култ към Дева Мария, с идеята за човешкото братство, изразяващо се в общение, въпреки отстъпките си пред силните на деня, е напълно положителна, хуманистична идеология на солидарността. Юдаизмът, от друга страна, религията на изкуствения пейзаж, избраничеството на избраните, отхвърлянето на категоричния императив, представлява теологията зад неолиберализма. Християните виждат в хората съседи, а юдеите – инструменти на империята. Израелската изключителност, високият статут на култа към Холокоста и превъзходното положение на международните финанси са симптоми на една съвременна болест, които сочат една конкретна причина.
Живял съм голяма част от живота си в Израел, тази малка държава в Близкия изток. Отначало се оказа, че пиша от вътрешността на страната, а разказите ми се отнасяха до нарастващата изостаналост, расизма срещу местните жители и нарастващата омраза към „гоите“. Но нашите местни проблеми доскоро не интересуваха никого. Днес обаче Израел се намира в центъра на световните събития. По причини, които ще обсъдим в предстоящата книга, се наблюдава преплитане на компрадорските сили в Русия, имперско-капиталистическите сили в Америка, техните съюзници в Европа и поддръжниците на апартейда в Палестина. Ето защо моят личен фронт, борбата срещу апартейда в Палестина, се превърна едновременно в предна линия на борбата срещу руските компрадори и срещу американския империализъм в неговата новомодерна форма на глобализъм. Това преплитане на силите е необикновен исторически възел и като го разсечем, ще сложим край на бруталността на глобалния капитализъм.
Палестина се е превърнала във Вълшебния остров от руските приказки, където има железен сандък, прикован към клоните на древен дъб, и в сандъка се пази яйце, а в това яйце има игла и на върха на тази игла е животът на Вечния враг, на самия дух на международния капитализъм, който ни убива. Изведнъж откриваме, че имаме в ръцете си сигурен метод за елиминиране на Врага с един замах, без големи битки и кръвопролития. Демокрация в Палестина, както първоначално е предвидено в Мандата за Палестина. Превръщането на държавата на апартейда в страна на равенството и демокрацията ще избие земята изпод краката на врага. Вярно е, че идеята за демокрация беше използвана като уловка от нашия враг, за да смаже света с неолибералния капитализъм на лешоядите, но по същество няма нищо лошо във волята на народа. Тя може и трябва да бъде обърната срещу врага.
На този вълшебен остров Палестина, на това родно място на християнството, се съхранява източникът на духовния живот на Русия и Запада. Въпреки че сега Западът може да мисли за Израел като за самолетоносач или за Близкия изток като за огромна бензиностанция, връзките между Русия и Палестина са все още свежи. От Палестина идва православието, което все още обединява Москва и Йерусалим. Местното население на Назарет и Витлеем изповядва същата вяра като Рязан и Кострома. Москва, наследникът на Византия, Третият Рим, изпълнява своята важна историческа мисия като защитник на православието, покровител на коренното население на Палестина. Руският народ си спомня за това през XIX век, когато заедно събира рублите си и строи църкви и училища в Светите земи. Съветските руснаци също го помнеха, когато защитаваха палестинците от постепенния геноцид на Израел. Оттогава всеки втори палестински лекар и всеки втори палестински свещеник говори на руски език.
Връзката между християнските народи и Палестина е нещо повече от историческа реликва. Християнството е една от най-великите идеологии на солидарността в света. Подобно на комунизма, то поставя на първо място стремежа към духовност и братство на земята. Подобно на комунизма, християнството никога не е постигнало своите възвишени идеали. Както религията, така и идеологията страдаха от разбирачи и кариеристи. И двете са загубили уважението на учтивото общество. Но християнската вяра, подобно на комунизма, е като Антей: тя се пробужда от поражението. Всичко, което трябва да направим, е да разцепим мъртвата хватка на властолюбците, да изгоним онези хора, които са превърнали членството си в комунистическата партия или Светия кръст в средство за печелене на пари, и да възродим царството на духа! След като съм живял и в двете, опитът ми показва, че и православна Русия, и Съветска Русия еднакво се отличаваха с висока и непобедима духовност.
Поддръжниците на апартейда в Палестина са си поставили зловеща задача: да отрежат корените на християнството. Ето защо те обсадиха църквата „Рождество Христово“, разрушиха древните византийски църкви, изгориха Евангелията и изгониха вярващите християни. Те подтикнаха масовото изселване на руски евреи от Съветския съюз към Израел. Организаторите възнамерявали да убият с един куршум два заека: да подкопаят Съветския съюз с паническото бягство на интелектуалци и същевременно да укрепят властта си в Светите земи. Но изчисленията им се провалиха. Сепаратизмът на юдаизма е отблъскващ за всички хора с добра воля. Въпреки че държавният апарат на Израел официално и брутално се противопоставя на християните, руският дух показа, че не може да бъде дълго отделен от Христос. Неслучайно православните църкви в Лида и Яфа, опразнени след прогонването на палестинците, отново са пълни с вярващи. Много бивши руснаци са намерили пътя към Светите земи на духа.
Сепаратистката държава Израел е изправена пред инверсия на „кризата на Конверсо“, при която третото и четвъртото поколение се отказват да мразят, измъчват и ограбват своите съседи. Нито едно еврейско царство не е просъществувало повече от 80 години. Съществува естествен предел на сепаратизма.
Историята не е приключила и израелските имигранти могат да играят положителна роля в Палестина, ако осъзнаят братството си с палестинския народ. Палестина е като въже, дърпано от две противоположни страни. Ако духът на братството надделее, Третият Рим ще се въздигне; ако духът на избраничеството надделее, Желязната пета ще властва над света. Бъдещето е непредсказуемо, защото човечеството се намира на кръстопътя на историята. Ако завием в едната посока, ще загубим коня си; ако завием в другата, ще загубим душата си.
Ролята, която Русия е предопределена да играе в тази решаваща битка, е неочаквано голяма. Както отбеляза Макиндер, тя е оста на историята Но докато Бялата Богородица Покръстителка се издига над бистрия поток на река Нерли, докато Червеният мавзолей стои под кренелната стена на Кремъл, докато брезите продължават да шумолят над река Ока, Русия е непобедима – и така непобедима е нейната скромна сестра, страната на маслиновите горички, лозята и изворите, земната родина на Христос и Божията майка – Палестина.
Ето защо врагът се опитва да предизвика световна война – за да унищожи Русия, християнството и човечеството. Ние трябва да ги спрем, точно сега!
Източник - The Unz Review