Ще се състои ли Бретън Уудс на БРИКС в Казан?

По-малко от месец преди важната годишна среща на върха на БРИКС в Казан под руско председателство в Москва и други евразийски столици се водят сериозни дискусии за това какво трябва да се обсъди на масата на преговорите за дедоларизация и алтернативни платежни системи.

Андрей Михайлишин, ръководител на работната група за финансови услуги към Бизнес съвета на БРИКС, представи подробно списъка с най-важните проекти, които се разглеждат. Те включват:

Обща разплащателна единица – като в The Unit, чиито контури бяха разкрити за първи път ексклузивно от Sputnik.

Платформа за многостранни разплащания и плащания в дигитални валути на страните от БРИКС, свързваща финансовите пазари на членовете на БРИКС: това е BRICS Bridge, който има сходство с вече действащия MBridge, свързан с Банката за международни разплащания. Това ще допълни вече действащите вътрешнобанкови системи, като руската SPFS и иранската CPAM, които уреждат финансовите трансакции – и 60% от търговията – в собствените си валути.

Разплащателна система, базирана на блокчейн, която изцяло заобикаля щатския долар: БРИКС Pay. Вероятно 159 участници може да са готови да приемат този механизъм, избягващ санкции и подобен на SWIFT, веднага.

Депозитар за сетълмент (Clear).

Застрахователна система.

И изключително важна рейтингова агенция на БРИКС, независима от западните гиганти.

Става въпрос за изключително сложния проект на една съвсем нова финансова система – децентрализирана и използваща цифрови технологии. BRICS Clear например ще използва блокчейн за регистриране на ценни книжа и техния обмен.

Що се отнася до Unit, стойността на общата разчетна единица е обвързана на 40% със златото и на 60% с кошница от националните валути на членовете на БРИКС. Бизнес съветът на БРИКС смята, че Unit е „удобен и универсален “ инструмент, тъй като една единица може да бъде конвертирана във всяка национална валута.

Това определено би решило наболелия проблем с нестабилността на валутните курсове, когато се натрупват парични салда от разплащания в национални валути; например планина от индийски рупии, използвани за плащане на руска енергия.

Зададох един много пряк въпрос на двама руски анализатори, единият от които е ръководител на финансов технологичен отдел с богат опит в цяла Европа, а другият – ръководител на инвестиционен фонд с глобален обхват. Предвид деликатността на постовете им, те предпочитат да останат анонимни.

Въпросът: Готов ли е БРИКС да се превърне в действащ актьр в Казан следващия месец и какво трябва да бъде на масата по отношение на стратегията за създаване на алтернативна платежна система?

Отговорите:

Анализатор 1:

„Дойде време БРИКС да се превърне в истински актьор. Светът го изисква. Лидерите на страните от БРИКС ясно го разбират. Те имат моралната сила и политическата воля да създадат организация, която да осигури номер, на който БРИКС да бъде призован – това е най-добрият въпрос за предстоящата среща на върха.“

Анализаторът се позовава на това, което може да се нарече „моментът на Кисинджър“, когато в епохата на Студената война д-р К. прочуто се провикна: „Когато искам да говоря с Европа, на кого да се обадя?“

Анализатор 2:

„За да може едно споразумение между държавите от БРИКС да означава нещо, държавите трябва да се споразумеят за рамка за действие, а това значи да поемат някои отговорности в замяна на определени права. И звучи сякаш няма по-добър начин да се постигне това от постигането на взаимно договорени задължения за уреждане на финансовите транзакции.“

Един от анализаторите добави много важен, конкретен момент: „Към настоящия момент ситуацията е доста ясна, за да се реши правилно въпросът с трансграничните плащания. Най-добрият механизъм трябва да се основава на Новата банка за развитие (NDB), като се има предвид, че Русия има мандат да предложи новия президент на тази организация. Който и да е кандидатът, трансграничните плащания трябва да бъдат на първо място в неговата програма.“

NDB е банката на БРИКС, базирана в Шанхай. Анализаторът се надява, че това решение за бъдещето на банката ще бъде взето преди срещата на върха на БРИКС: „Като се имат предвид дипломатическите и политическите съображения, кандидатът трябва да бъде оповестен официално или неофициално на страните членки.“

В момента в информираните московски среди се говори, че Алексей Мохзин, изпълнителният директор на МВФ за Русия, има 60% шанс да бъде назначен в NDB. Успоредно с това Ксения Юдаева, бивш заместник на Елвира Набиулина от Руската централна банка, може да стане новият представител в МВФ.

Така че може да се очаква пренареждане на руския фронт в NDB и МВФ. Акцентът трябва да бъде поставен върху потенциала за бъдещи продуктивни промени, а не върху пропуснатите възможности; досегашните политики на NBD не бяха точно революционни, като се има предвид, че уставът на банката е свързан с щатския долар.

Новото споразумение би могло да превърне NDB в лост за реформа на МВФ, а не в негова алтернатива.

„Моментът Кисинджър“ играе ключова роля в това уравнение. Той ще подчертае, че докато този момент не се превърне в реалност, NDB трябва да бъде единственият участник за ефективни промени в ключови въпроси като стабилността на финансовата инфраструктура.

И от тази гледна точка, както отбелязва един от анализаторите, „NDB и всички други подобни проекти могат да бъдат представени като допълнителни инструменти за управление на риска, предпазващи от безразсъдните парични политики и рисковете от глобалната финансова криза-2″.

Времето обаче изтича – бързо. Наскоро президентът Путин се срещна с Руския съюз на индустриалците. Те изпратиха писмо до администрацията и Руската централна банка, в което излагат най-обещаващите според тях идеи.

Unit е една от тях. Правителството на министър-председателя Мишустин сега е на финала на процеса на вземане на решение кои проекти да подкрепи: за срещата на върха на БРИКС в Казан и една седмица преди това – за годишната среща на върха на Бизнес съвета на БРИКС в Москва.

Бретън Уудс на БРИКС?

Зададох същия въпрос за БРИКС на руските анализатори, както и на незаменимия професор Майкъл Хъдсън, който всъщност представи кратка и задълбочена критика на това, което може да бъде предложено, като същевременно предложи различно решение.

За професор Хъдсън „трябва да се създаде нова институция – Централна банка, оправомощена да емитира кредити за финансиране на търговските и платежните дефицити на някои държави, с изкуствено създадени СПД [Специални права на тираж] от банкорски тип“.

Професор Хъдсън твърди, че „това би било различно (курсивът е негов) от системата на клирингова къща за съществуващите банки. Това ще бъде МВФ на БРИКС. Неговият банкорен кредит или баланс би бил само за разплащания между правителствата, а не за общотъргувана валута. Всъщност превръщането на банкора в широко търгуван спекулативен инструмент (какъвто е ЮНИТ) би въвело голяма нестабилност и не би имало нищо общо с необходимия баланс за банкови преводи.“

Реформираният NDB, вероятно през следващата година при новото руско председателство, би трябвало да има всичко необходимо, за да се превърне в „МВФ на БРИКС“.

Професор Хъдсън добавя, че „за да успее, конференцията в Казан трябва да бъде пълноправен Бретън Уудс на БРИКС. Може би е твърде рано действително да се постави пред свършен факт. Може би тя би била място, където да се представи набор от алтернативи – включително какво би се случило, ако не се прави нищо и се продължи със сегашната система на МВФ. Фактът, че МВФ току-що отмени пътуването си за анализ на руската икономика, може да бъде катализатор.“

Професор Хъдсън всъщност се позовава директно на изпълнителния директор за Русия Алексей Мохзин, който потвърди, че МВФ е трябвало да пристигне в Русия за консултации, част от годишния преглед на руската икономика, но го е отменил поради „техническа неподготвеност“.

Всичко това ни връща отново към „момента Кисинджър“; не е ясно дали Казан ще измисли „номер на БРИКС“, на който всеки би могъл да се обади.

Професор Хъдсън прави съществена последна бележка относно доларовия дълг на Глобалния юг: той подчертава, че „как да се справим със съществуващата свръхзадлъжнялост на членовете на БРИКС по отношение на доларовите дългове“ е основен проблем.

Това, което е ясно, е, че „банката на БРИКС [NDB] не трябва да финансира дефицитите на страните членки за такива плащания. На практика би трябвало да има мораториум върху такива плащания – с оглед на настоящото въоръжаване на западните финанси“.

Професор Хъдсън припомня главата в книгата си „ Суперимпериализъм“ за това как през 1944 г. САЩ са действали срещу Великобритания, за да постигнат споразумение, което след това са представили на Европа като проамерикански свършен факт. В книгата „се разглеждат всички аргументи, които са се състояли там.“

Професор Хъдсън би желал да бъде част от новия, продължаващ процес. Представете си, че БРИКС+ успее да го осъществи: да получи одобрено от глобалното мнозинство споразумение за нова, справедлива и честна финансова система, което след това да бъде представено на задлъжнялата с 35 трилиона долара суперсила като свършен факт.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Sputnik