АНАЛИЗИ > СТАТИИ
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ БУДИТЕЛ?

Панко Анчев - 01 ноември 2024

Корените на  понятието „будител“ са във Възраждането. Тогава революционната част от българската интелигенция страда неимоверно заради безразличието на народа към тяхната саможертва. Те обвиняват народа за неговото безразличие, че е „заспал“ дълбоко и не вижда случващото се около него. И нехае, че е поробен; че идва времето на свободата, а няма кой да се вдигне на въстание и с оръжието си да я извоюва. Така ще премине времето и българският свят ще си остане завинаги роб.

            Затова и тази интелигенция най-вече чрез литературата, но и с пряка работа сред народа, си е поставила задачата да ги извади от състоянието им на апатия и отваряйки очите им, да им покаже какво трябва най-сетне да сторят. За да не се срамим през Европа и света.

            Можем да си представим, а и да преживеем сами, настроението на интелигенцията, виждаща че усилията й са напразни и че поробителят „бесней над бащино огнище“, и все повече ще забавя приобщаването на българите с напредналия свят.

            Да наречеш народа „заспал“ е тежка присъда, израз на дълбоко разочарование и дори мъка и отчаяние. Отчаяние, че собствените ти усилия пропадат, напразни са и нищо добро не ни очаква, защото народът „спи дълбоко“. Най-страшното е, че е непробудно!

            След Освобождението тази теза бе официализирана. Пробуждането на народа бе обявена за заслуга на определени хора, които упорито и търпеливо са обяснявали на хората какво предстои и защо всички трябва да се включат в борбата. Така бе издигнато значението на българската интелигенция и й бе присъдено активно участие в революцията.

            Разбирам революционерите, които нямат търпение да се вдигне въстанието и се обяви свободата на новата държава. Но след години да потвърждаваш, че тяхната амбиция оправдава подобни квалификации, е неправилно. А и несправедливо! За съжаление, това е и днешна оценка.

            Революцията се извършва тогава, когато са назрели условията, създадена е революционна ситуация и е време за смяна на социално политическата система. Народът и обществото непременно трябва да са осъзнали тази потребност. Тогава тя става и тяхна нужда, която няма да пренебрегнат или омаловажат. Защото и революцията, и дори един обикновен протест или бунт имат обективен характер, а не се правят по нечия воля и амбиция. Когато тази обективна необходимост стане част от съзнанието на обществото, тогава тя започва да влияе върху всички.

            Дори и през 70-те години на ХІХ век българският народ не се е обуржоазил, т. е. не е възприел и осъзнал идеите на Модерната епоха, поради което и обективната потребност от въстание и освобождение не е станала негова същност. Той просто живее в друга социална реалност! И е далеч от свободата. Невъзможно е при това положение да бъде накаран насила (т. е. като бъде „събуден“ от дълбокия сън.). Народът има друга свобода, която не е политическа и тя му е все още достатъчна. Неговите интелектуалци обаче не искат да разберат това и го укоряват, че не са готови да живеят свободно.

            Затова не е редно да отбелязваме 1 ноември като ден на тези, които уж са събуждали и събуждат и днес българския народ от дълбокия сън. Хубавата дума „будител“ не бива да означава това. Нейното значение трябва да се отнесе към усилията на образованите хора да показват истината за времето и обществото, за нас самите, за да не бъдем заблуждавани от недобросъвестните управници. Някой трябва да има смелостта да разобличава лъжата и да призовава народа да не участва в нея и да не й служи. Дори и от такива, които трудно се ориентират вярно в обстановката.

            Днес медиите постоянно атакуват с различни тълкувания на събития и изяви на политически личности, но малко от тълкувания са адекватни. Хората се объркват, съблазняват се от обясненията на неподготвените коментатори и приемат лъжата и заблудата за истина. Тази заблуда, която по същество е съзнателна манипулация, почти винаги води до сериозни последици, ускоряващи упадъка и разрухата на обществото и на отделната личност.

            Лъжата, особено когато е издигната до равнището на държавна политика и в начин на управление на държавата, обрича държавата и обществото на разруха. Тя може да държи за известно време народа в подчинение и да го лишава от аргументи в полза на истината, но рано или късно всичко се разкрива и възмездието идва като всеобща беда и гибел.

            Днес будителят е много необходим, за да се изправи и с гръмовен глас да възвести на народа, че го лъжат и заблуждават. Не е задължително да го призовава към борба, бунт, въстание. Достатъчно е да посочи, че го потискат и ослепяват с лъжи, за да го накарат да им служи и да се подчинява. Важно е да го убедят да не вярва на пропагандата. И че животът му е основан на лъжата и измамата, за да го държат сляпо подчинение.

            Лъжата е силна заради ниската култура и недостатъчната образованост на народа и обществото. Незнанието отваря охотно вратите на ума за лъжата и измамата. И понеже се въздейства пряко върху масата, дори и тези, които не вярват на лъжата или поне се съмняват в нея, се оставят да бъде повлечени към неизбежните мрачни последствия. Липсват съпротивителни сили. Тях ги дава единствено истината!

            Вече не е справедливо да се самоукоряваме, че сме изостанали, защото няма спрямо кого да бъдем такива. Общото равнище и в Европа, и в света не е кой знае колко високо – да не говорим за образованието, та да изпитваме комплекси за малоценност и да се мъчим да догонваме другите. Тъй че не е необходимо да се разбуждаме, за да ги догоним и се изравним с тях. Днес всички народи са изправени пред лъжата и ниската култура, липсата на ценности и тяхното подреждане в някаква йерархия. Либерализмът провъзгласи, че всичко е позволено и че най-важната свобода е свободата да пътуваш и да правиш, каквото пожелаеш. Защото животът бил твой и имаш право да разполагаш с него, както поискаш.

            Но за това трябва да се говори. Хората трябва да знаят чий е този морал и защо се насажда тази безнравствена свобода. И какво се цели с неговото насаждане.

            Нравственият упадък е най-голямото нещастие на съвременния свят. Ставащото със света и човека вече е преминало границата на позволеното и допустимото и сме на прага на катастрофа, която няма да закъснее. Няма как при това разложение да не последва възмездие и то да бъде в най-скоро време въздадено. Да си припомним библейския разказ за Содом и Гомор и за съдбата, която Бог им отреди заедно с населващите го хора.

            Призваните да говорят за тези неща обаче се занимават с изпълнението на поръчки за още по-голяма заблуда на хората, възхвалявайки сегашната система на злото и покварата. Те получават своите тридесет сребърника, защото вкарват в огромна заблуда тези, на които сеят лъжите си.

            Българският ден на будителите е повод да се заговори още по-активно за тези неща, за да се преформулира будителството като проповядване на истината и отказ от лъжата и безнравствеността. Народът трябва да чуе какво става и какво го очаква, ако продължи да живее в аморалния свят.

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център. Носител на национални литературни награди. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва