Днес банална фраза е, че светът се намира в „информационна епоха“, в „общество на знанието“, в което науката и изследванията създават иновации и от това зависи успешното развитие на държавите. Затова и какво дават те за наука и научни изследвания има ключово значение за иновациите им и бързото увеличаване на тяхното богатство. За да стане това броят на учените и на финансирането им по света навсякъде се увеличава. Девет от всеки десет учени съществували някога на планетата са живи днес, т.е. били са създадени от обществата през последните десетилетия. Днес техният брой е около 9 милиона души и нараства по-бързо отколкото растат икономиките на държавите.
В България още по времето на социализма имаме гигантски възход в развитието на науката и образованието. До 1944 г. има само няколко научни института и университета. Само месец след 9 септември 1944 г. 17 видни български учени създават Съюзът на учените в България. И след това ускорено започват да се създават научни институти и университети. В стратегията за развитие на страната една от основните цели е „интелектуализацията на производството“ и „превръщането на науката в непосредствена производителна сила“. Държавата отделя огромни ресурси и формира гигантски човешки капитал. В резултат на това през 1989 г. в страната има 656 организации за изследвания и технологии, в това число 242 научно-изследователски института, 22 научно-изследователски сектора към ВУЗ, 102 бази за развитие и внедряване. В тях работят 12 888 научни работници в техническите науки, 4600 – в медицинските науки, 5300 – в природните науки, 2300 – в селскостопанските науки, 6600 – в обществените науки.
След 1989 г. вместо да се ускорят изследванията в науката, броят и ролята на учените в обществото, голяма част от направеното преди това беше унищожено варварски от престъпната шайка, която с крясъци „демокрация“ и заклинания в „европейски“ и „евроатлантически ценности“ разграби и ликвидира гигантски ресурси във всички сфери на обществото – от селското стопанство и индустрията до инфраструктурата, образованието и науката. Започва деинтелектуализацията и унищожаването не само на производството, собствеността, здравеопазването, образованието, натрупаното преди това богатство, но и на българската наука.
Ускорено намаляха средствата за развитие на българската наука и значението, които се отдава на научното познание от политиците, ликвидирали и довели до гигантски грабеж селското стопанство и индустрията, създадени по времето на социализма. Нека да видим данните за това как варварски бе извършена ликвидация на голяма част от българската наука и нейните кадри.
През 1988 г. държавата дава 3.2 на сто от националния доход за развитие на науката и нейна стратегическа цел е „превръщането на науката в непосредствена производителна сила“. Затова и най-високите заплати в страната са в отрасъл наука и образование. Броят на научните работници в България е 31412 човека. Годишно в предприятията се внедряват около 8000 приложни научни продукта, изобретенията са около 7000, рационализациите – около 90 000. В научно-техническото движение за младежта са обхванати над 70 % ог студентите и младите учени.
Да вземем водещата научна институция в страната – БАН. До 1944 г. академията има около 70 членове, не са създадени институтите в различните области, които да извършват научни изследвания. След това започва ускореното й развитие, особено в областта на природните и техническите науки, които са важни за икономиката. Към 1980 г. вече има 100 изследователски звена и след това те продължават да се увеличават. През 1990 г. в БАН има 122 научноизследователски института и центрове, а в тях са заети 14 821 учени и специалисти, технически и административен персонал, от които само научните работници са 5059.
Идването на капитализма води до двжение надолу и ускорено намаляване на учените и на институтите. Само десет години след началото на прехода към неолиберален деструктивен, компрадорски и клепкократски катипализъм през 2009 г. БАН посреща 140-годишнината от своето основаване с 3574 учени, принадлежащи на 52 института, 12 централни лаборатории и 4 научни центъра. Учените са намалели с около 30 %, а научните звена с много повече. Тогава финансовият министър Симеон Дянков обявява, че в БАН работят „феодални старци“ и орязва допълнително средствата за наука. Година по-късно учените са намалели допълнително на 3125 човека, а броя на научните институти е вече 42 и 5 специализирани научни звена. Този процес продължава и през 2021 г., когато броят на учените е намалял на 2448 човека, т.е. вече е повече от два пъти по-малък отколкото по времето на социализма. Само за 6 години (от края на 2017 до края на 2023) учените в БАН са намалели с 15% (с около 450 души), като броят на асистентите за същия период е спаднал от 480 на 208. Има стотици свободни щатни места.
През 2008 г. ст.н.с. Николина Сретенова, една от моите колежки в Института за философски изследвания направи изключително интересното изследване, озаглавено „Мобилносст, научни кариери и „изтичане на мозъци“ от България в контекста на Европейското разширяване“. Пазя и досега ръкописът от него, в който може да се открият шокиращи факти за грабежа на научен потенциал на България, формиран по времето на социализма, и извършен от развитите западни държави при прехода към капитализъм. За да бъде подготвен този потенциал са дадени стотици милиони и неговите възможности за създаване на ново знание за развитие на българската икономика са огромни, но голяма част от него бива ликвидирана като човешки капитал, работещ за България и по същество заграбено от развитите капиталистически страни. Става дума за кадри във водещите и изключително важни за икономиката научни институти. Още през 1993 г. се установява, че между 6 и 10 % от учените, работещи в БАН, СУ, Техническия университет и Висшия икономически институт са били привлечени от западни институции. Веднага след 1989 г. преобладаващата част от Института за молекулярна биология на БАН, заедно с директора му заминава на Запад. В друго изследване, обхващащо периода 1989-1995 г. се установява, че 11.5 % от учените на България са заминали за Западна Европа и Северна Америка. Най-загубили научен потенциал у нас са такива области като химия, биология, медицина и физика, като основната част от напусналите българската наука са кадри меду 30 и 40 години. Особено драстично е намаляването на броя на учените в техническите науки – с над 60 % между 1989 и 2003 г., което се оказва бедствено за и без това унищоженото и разграбено индустриално производство на страната. Огромна част от младите учени заминават за чужбина и по същество се извършва гигантска кражба на човешки капитал от западните държави. Не кой да е, а Желю Желев, след като не беше вече президент призна в едно интервю: „В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара“. А колко сме загубили от напусналите хиляди учени?
През 2022 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са няколко пъти по-малко отколкото преди 1989 г. Те са паднали от 3.2 % от националния доход по времето на социализма до нищожните 0.75 % от БВП на страната. При това непрекъснато намаляват – две години преди това, през 2020 г. са били 0.85 % от БВП. Броят на научните работници на пълна заетост е паднал от 31 412 в края на социализма на 17487 човека или е с около 40 % по-малко. България е сред страните в ЕС с най-нисък дял на БВП за наука, докато в Белгия например за това се дават 3.44 % от БВП, в Швеция – 3.40 %, в Австрия – 3.20 %, в Германия – 3.13 %
Така обещаваното ни светло „демократично“ бъдеще доведе до демографски геноцид и намаляване на българското население за 35 години повече отколкото за пет века османско робство. Неолибералният корумпиран, олигархичен, компрадорски, клептократски капитализъм ликвидира и разграби материално богатство, интелектуален и човешки капитал в мащаби, непознати в цялата ни над 1300 годишна история.