Съобщенията, че украинските военни специални сили оказват решаваща помощ на джихадистките терористи в Сирия, не би трябвало да са изненада – освен може би за потребителите на западните медии.
Фактът, че неонацисткият киевски режим сега открито се съюзява с терористичните мрежи в Сирия, напълно съответства на гнусните западни империалистически цели.
Привидните противоречия или изненади се появяват само ако човек вярва, че: а) киевският режим е демократично правителство, а не неонацистка хунта, която прославя сътрудниците на Третия райх; б) бойците в Сирия са добросъвестни „бунтовници“, които водят „гражданска война“ за освобождаване на Сирия от диктатура, а не джихадистки терористични групи, задължени от западните спонсори да сменят режима; и в) западните ценности са свързани с демокрацията и спазването на международното право, а не с даването на приоритет на хегемонистичните интереси, без значение колко престъпни са средствата.
Това, което се случва в Украйна и Сирия, е систематично свързано, а не случайно явление. Двата конфликта имат един корен – западните империалистически интриги.
Преди няколко седмици турски и руски медии достоверно съобщиха, че киевският режим е сключил сделка с бойците в Сирия за доставка на безпилотни самолети. До 250 украински военнослужещи са били разположени в северния регион Идлиб в Сирия, – анклав на терористичната групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ (HTS) и няколко други джихадистки милиции. Всички тези групировки са разклонения на терористичната организация „Ал Кайда“, която американските и британските разузнавателни служби създават в Афганистан, за да се борят срещу Съветския съюз, който тогава помага на своя афганистански съюзник (1979-1989 г.).
Когато HTS започна офанзивата си миналата седмица за превземането на Алепо – втория по големина град в Сирия – драматичната победа беше възможна до голяма степен благодарение на безпилотни самолети, предоставени от украинските военни. Съобщава се, че подразделението на командосите „Белите вълци“ е изиграло жизненоважна роля в мълниеносната офанзива на HTS. Както и че „Белите вълци“ са под контрола на украинското военно разузнаване (SBU), което на свой ред работи ръка за ръка с ЦРУ, MI6 и други военни разузнавателни служби на НАТО.
Тук няма случайно съвпадение, а по-скоро стратегическа кампания.
Инспирираната от НАТО марионетна война в Украйна се развива зле за САЩ и европейските им партньори. Русия решително печели тази война. Неонацисткият киевски режим беше установен през 2014 г. в рамките на подкрепен от ЦРУ държавен преврат, който Западът валоризира като продемократично движение.
През последните три години на хибридната война на НАТО в Украйна бойци бяха прехвърлени от Сирия, за да се бият срещу руските сили. HTS и IS („Ислямска държава“) снабдяваха бойците – и двете са международно обявени терористични организации.
Официално дори Съединените щати и членовете на НАТО обявяват HTS и IS за терористични групи.
Въпреки това западните медии се отдават на хазартната игра на своите правителства. Това, което западните медии няма да съобщят, е, че джихадистите в Сирия са били спонсорирани и въоръжени от администрацията на Обама от 2011 г. насам като част от проект на ЦРУ, наречен операция „Дървена ябълка“, както съобщава разследващият журналист Сиймур Хърш. Целта е била да се свали правителството на сирийския президент Башар Асад в операция за смяна на режима под прикритието на „гражданска война“. Това би послужило за няколко стратегически цели на САЩ и техните съюзници от НАТО, включително за разбиване на подкрепяната от Иран „Ос на съпротивата“ срещу Израел и за подкопаване на водещото положение на Русия като доставчик на енергия за Европа с изграждането на нови тръбопроводи през Сирия, улеснено от един нов прозападен режим в Дамаск.
Военната намеса на Русия в Сирия през 2015 г. сложи край на марионетната война на САЩ и НАТО за смяна на режима. До 2020 г. останалата джихадистка наемна армия беше ограничена до Идлиб. Американските и турските военни продължиха незаконно да окупират северните райони на Сирия и да спонсорират терористични групировки (като същевременно твърдяха, че се борят с тероризма).
Подемът на кампанията за смяна на режима в Сирия е лъжливо отразяван от западните медии като подновяване на „гражданската война“, която уж е започнала през 2011 г. Нелепо е също така, че западните медии описват бойците като „бунтовници“. Това е крещящ пропуск и прикриване на факта, че последната офанзива за превземане на Алепо и град Хама на юг се води от терористичната организация „Хаят Тахрир аш Шам“. Западните медии усърдно прикриват произхода на HTS като отцепник от Ал Кайда и Ислямска държава. Те също прикривата факта, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО активно спонсорират тези терористични организации в Сирия, за да постигнат смяна на режима.
Няма съмнение, че участието на украинските военни в Сирия е организирано от натовските спонсори на киевския режим.
Членът на НАТО Турция е най-правдоподобното звено в това разширяване на войната. Анкара стои зад ислямистките терористични групировки с доставката на оръжия и разузнавателна информация, както и с осигуряването на логистичен мост за придвижването на милициите до Украйна и Сирия и обратно.
Изглежда, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е впуснал в коварна акция срещу предполагаемото мирно споразумение – Споразумението от Астана – постигнато с посредничеството на Русия, Иран и Сирия относно контрола над джихадисткия анклав в Идлиб.
Ердоган е твърд поддръжник на киевския режим, като доставя безпилотни самолети и други оръжия. Логично е Ердоган да е благосклонен към плана на НАТО за откриване на втори фронт в Сирия, за да се подкопае военната операция на Русия в Украйна. Налице е и факторът на отмъщение както за САЩ, така и за Турция за по-ранното поражение в Сирия от Русия и Иран, съюзени със сирийските държавни сили.
За всеки, който следи отблизо конфликтите в Украйна и Сирия и обръща внимание на историята на спонсорирания от Запада тероризъм и в двата случая, не е странно или изненадващо, че киевският режим е замесен в Сирия. Ставаме свидетели на това как едно терористично прокси подпомага друго терористично прокси. Объркването или съмнението възниква единствено заради фалшивите разкази, които западните медии разказват за Украйна и Сирия и за предполагаемите добродетелни „западни ценности“.
Ако „западните ценности“ се разбират правилно като гнусни империалистически машинации за хегемонистичен контрол, тогава участието на киевския режим с терористите в Сирия е безпроблемна развръзка. Защото и двете страни имат едни и същи западни господари.