„Проблемът ще дойде тогава, когато този софтуер се ползва за заглушаване, за цензура, за забрана на медии, за потискане на свободата на словото. Използването на тези инструменти, които намират нехаресвана информация, трябва да бъде ограничено единствено до лична консумация, в противен случай последствията ще бъдат жестока цензура и диктатура в полето на информацията, от което могат да следват множество други сериозни проблеми, примерно повлияване върху избори – една доста актуална тема в момента.„

На 25-ти ноември в клуб „Журналист“ се състоя дискусия, организирана от Юрактив България, на която беше представен проекта AI4Debunk.

AI4Debunk е четиригодишна програма на ЕС, финансирана от Horizon Europe, чиито цели се обявяват като борба с дезинформацията.

Според вдъхновителите на проекта „мисията на AI4Debunk е да революционизира борбата срещу дезинформацията чрез разработване на четири ориентирани към човека интерфейса, задвижвани от изкуствен интелект: уеб плъгин, платформа за сътрудничество, приложение за смартфон и интерфейс за виртуална реалност. Тези инструменти ще дадат възможност на потребителите да откриват и да се борят с невярно съдържание, насърчавайки по-информирано общество. Като предоставя иновативни ресурси за проверка на фактите, AI4Debunk има за цел да укрепи демократичните ценности“.

Горното звучи много добре… но нека направим кратък анализ.

Според Юрактив България, основното в проекта е обучаване на изкуствения интелект да разпознава фалшивите новини. На изкуствения интелект се „обяснява“ кое е истина и кое лъжа, след което, на базата на тази получена информация, той започва да търси фалшивите новини и информация.

Както се досещате, това, дали изкуственият интелект ще намира фалшиви новини, или ще обявява за дезинформация очевадни (за запознатите със съответната материя) истини, зависи само от хората, които са го обучили. То няма и как по друг начин да се организират нещата. Изкуственият интелект не може просто „да стане и да отиде да провери“, нали? Казано накратко, изкуственият интелект ще намира информация, което противоречи на възгледите на хората, които са го обучили. 

Възниква логичен въпрос – опасно ли е това? И да, и не. Всяко нещо може да се използва и за добри и за лоши цели. Това важи дори и за самото слово. Няма как да забраним словото, нали?

Няма как да се избегне разработване на софтуер за намиране на „нехаресвани“ от обучителите му новини или информация, както и няма как да забраним на тези обучители да наричат нехаресваната от тях информация фалшива. Такъв софтуер ще се разработи от много компании в близко време.

Проблемът ще дойде тогава, когато този софтуер се ползва за заглушаване, за цензура, за забрана на медии, за потискане на свободата на словото. Използването на тези инструменти, които намират нехаресвана информация, трябва да бъде ограничено единствено до лична консумация, в противен случай последствията ще бъдат жестока цензура и диктатура в полето на информацията, от което могат да следват множество други сериозни проблеми, примерно повлияване върху избори – една доста актуална тема в момента.

Има и нещо друго – чрез изкуствения интелект може де се проверява огромно количество информация. Логично е да се предположи, че това би могло да се използва за „претърсване“ на публикации в социалните мрежи, блогове и т.н. Опасността тук идва от следното – ако големите медии се овладеят от „зъл естествен интелект“, с помощта на изкуствения интелект лесно ще бъдат намирана и заглушавана всяка неудобна за властта информация.

Не казвам, че не трябва да се полагат усилия за ограничаване на фалшивите новини и информация. Ръководителят на проекта от Юроактив България даде един пример – известни  журналисти „рекламират“ лекарства или инвестиционни фондове, като нямат представа, че го правят. С използването на диип фейк технологиите, това може да става и чрез видео. Въпросът е за начинът, по който трябва да се води борбата. Пък и в примера става въпрос по-скоро за измама.

В своята история човечеството не е измислило нищо по-добро за регулиране на спорове от съда. Тоест, ако има спор за това, фалшива ли е една информация или не, това трябва да се решава пред независим арбитър, на базата на приети норми (закон), с участие на всички заинтересовани страни, с представяне на доказателства, с оспорване на решението пред горна инстанция. Всичко друго ще доведе до цензура и диктатура.

Или накратко – не е страшно, че се работи по такъв проект, защото това е неизбежно. Просто не трябва да се допуска цензуриране и ограничаване на информация на базата на софтуерни решения.

При всяко положение, вместо цензура и забрани, много по-добре е да се спазват журналистическите стандарти, които са много далече от идеята:  „Има само едно мнение, и то е демократичното, мнението от правилната страна на историята. Останалото е дезинформация“.

Борба с дезинформацията може да се води само по един начин – с информация. С представяне на всички гледни точки в големите медии, с добре модерирани спорове по всички важни за обществото теми, със свобода на словото, не с цензура. Ако някой не иска да приеме добре изложените факти, на него не може да се помогне.

Източник - https://bars-hr.net/