Сериозни наблюдатели в Турция казват, че управляващите в Анкара заедно с проправителствените медии „присвоиха победата със свалянето на Асад в Сирия”. Безспорно се счита, че Джоулани, вече Шараа, го „оставиха в скута на Турция”. Това със „скута” явно е позната и у нас практика. Но определено има гласове в Анкара, които предупреждават, че Шараа, лидер №1 на този етап в Дамаск, няма как да спечели във вътрешен план. Защото нито властта, нито манталитетът, нито програмата му, доколкото е избистрена, са подходящи за това. В Турция по този повод коментират, че „това, което се вижда, не води селото”. Независимо, че след Калън, шеф на МИТ, външният министър Фидан, който готви посещение на Ердоган в Дамаск, а и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу се готви с делегация от общините да се срещне с Шараа, има смущаващи обстоятелства, които тревожат с предположения за изтощаване от сектантски войни, икономически натиск, отмъщения и неразбории във вътрешен сирийски план. Дори се говори, че „мечът на терора ще падне върху главата на Шараа”.

Всъщност каквото и да се говори, има логика в твърдения, че САЩ и Израел няма да спрат, докато не разделят Сирия. Неминуемо ще се стигне и до намеса на Великобритания и Франция, стари господари на тези земи. Не бива да се пропуска, че и Русия, и Иран едва ли ще останат спокойни в тази връзка. Впечатлението, че МИТ и МВнР на Турция държат под контрол влязлата свободно в Дамаск „Хайят Тахрир аш-Шам” групировка говори само за едно – голямо бреме ще понесе Ердоган на раменете си. Дали ще издържи?

В Турция говорят, че Алепо и Хама били техни османски земи. А от Вашингтон има сигнали, че се готвят санкции срещу Анкара. Някак между другото се споменава, че мюсюлманските братя, близки до сърцето на Ердоган, преди време свалиха режима на Хосни Мубарак в Египет, ама последва преврат на сегашния президент Сиси и Кайро възстанови познатата система за управление. Без опасни екстремистки фанатици начело на властта.

Ще се наложи и Шараа да избира между няколко оформили се фронта в Сирия – Израел, САЩ, Кралството или Турция, Русия, че и Иран за капак. Теторът обаче чука на вратата. Има и член 7 на ООН, който позволява чуждестранна военна намеса с основание за защита на малцинствата и прекратяване на окупация на терористични организации. А малцинства, етноси и различни религии дал Господ в Сирия. Та това е най-старата християнска земя на света, а арамейският език единствоно тук е запазил съществуване. Дали войнстващите ислямисти ще пощадят християните в Сирия? А дали Ердоган ще приеме парче торта от територията на Сирия в замяна на приемане присъствието на САЩ, Израел и терористични организации като ПКК / YPG на терен? Въпроси без отговор на този етап.

Факт е, че напускането на Асад от Дамаск промени баланса на силите в Сирия. Русия вече обяви, че Великобритания се готви да атакува руските военни бази в Сирия. Нападението щяло да се осъществи от бойци на „Ислямска държава”, ИД. Нали беше уж унищожена? Но бойците на ИД са освободени от затворите в Сирия от новата администрация в страната. Така се целял хаос не само в Сирия, а и в целия Близък изток. Геополитическите цели се постигат по различен начин, но по-често в условия на хаос. А и по този начин Русия ще бъде принудена по-бързо да евакуира войските си от Сирия. А Шараа ще бъде обвинен, че не успява да контролира радикалните групировки.

В същото време Израел вече атакува с въздушни удари оръжейни скрадове в Тартус, в близост до руската военна база. Твърди се, че тези удари са предизвикали земетресение от 3-та степен в региона, а нивата на радиация са се повишили. Даже в Турция и Кипър. Има предположения, че Израел е използвал тактическо ядрено оръжие. Изпробване на оръжия в подходяща обстановка? Сигурно затова и Ердоган е изпратил послание да Тел Авив с искане да се създаде механизъм за координация, подобен на съществуващ такъв между Русия и Израел за Сирия преди напускането на Асад. Москва критикува Израел заради действията в Газа, Ливан и Сирия, но руските противовъздушни сили не са били задействани при нападения на Тел Авив. В Анкара се предвижда да бъдат доставени на Дамаск модерни системи за противовъздушна отбрана поради „неадекватност на новата администрация под управлението на Хайят Тахрир аш-Шам”. Бил го поискал Шараа.

Както се вижда, събитията в Сирия предстоят и нищо не е сигурно. Играчите изчакват, надцакват се с думи, а Тръмп още не е влязъл в Белия дом. Не е ясно каква ще е политиката му и за Сирия. Но тревогите остават. Близкият изток е в напрежение. Монархиите не бързат с изяви. Йордания е нестабилна. Иран подписва статегически договор с Русия. Руснаците доказват, че не изостяват съюзниците си.

Непредвидима 2025 година. Остава надеждата, че поговорката „утрото е по-мъдро от вечерта” може да се отнася и за цяла една година.