АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
ЗА КАКВО НАРОДНИЯТ СЪД Е СЪДИЛ И ОСЪДИЛ Т. НАР.  „ЖЕРТВИ НА КОМУНИЗМА“

Панко Анчев - 03 февруари 2025

Дойде ли годишнина от произнасянето на присъдите от Народния съд, нашите либерали, демократи и антикомунисти реват с пълни гласове колко жесток е била комунистическата власт и колко зверски се е отнесла с невинни и възвишени патриоти. И понеже днес е малко трудно да се намират обективни изследвания с истински факти за Народния съд и какви хора са били съдени и осъдени от него, за какви престъпления, либералните крясъци остават незаглушени и излиза, че те знаят повече от историята и по-вярно оценяват от нея случило се след Девети септември.

Но ето съвсем накратко с какво се е занимавал Народния съд и кои са били неговите главни подсъдими и осъдените от него престъпници срещу народа и държавата фашисти и профашистки настроени управници, офицери, държавни служители, законодатели и държавници, вкарали България в хитлеристката коалиция и обрекли България на позор като съюзник на фашизма и национал-социализма.

Първи върховен състав на Народния съд – подсъдими са регенти, министри, дворцови съветници от кабинетите от 1940 до 1944 г. основните обвинени от този състав са: бившите регенти принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. о.з. Никола Михов; бившите съветници на цар Борис ІІІ – Йордан Севов, Любомир Лулчев, Светослав Пименов, д-р Георги Хаджиев, д-р Петър Костов, Павел Груев, Петър Морфов, ген. о.з. Петър Жечев, Станислав Балан, Димитър Генчев; бившите министри от първия кабинет на Богдан Филов – Богдан Филов, Петър Габровски, Добри Божилов и още 10.

Втори върховен състав на Народния съд – подсъдими са 110 народни представители от ХХV ОНС от 01.01.1941 до 09.09.1944 г., като основните обвинения са:

– Одобрили и гласували присъединяването на България към Тристранния пакт;

– Одобрили пропускането на германските войски през България;

– Одобрили окупирането от нашите войски на югославски и гръцки територии;

– Гласували изменението на ЗЗД;

– Гласували Закона за защита на нацията.

Трети върховен състав на Народния съд – за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на т.нар. Катинско клане и по трагедията във Виница.

Четвърти върховен състав на Народния съд – подсъдими са 140 души, бивши генерали и полковници, между които ген. Никола Жеков, ген. Христо Луков…

Шести върховен състав на Народния съд – подсъдими са 104 души – издатели и редактори на вестници, списания, писатели, артисти и др.

Седми върховен състав на Народния съд – главният подсъдим е Александър Белев – пълномощник на Министерския съвет и комисар по европейските въпроси и др…

Девети върховен състав на Народния съд – подсъдими са 86 бивши съдии и прокурори от специалните военни съдилища и Окръжните съдилища.

Десети върховен състав на Народния съд – като подсъдими са привлечени шестима ръководители на БНБ начело с управителя Кирил Гунев и 85 служители на БНБ с основни обвинения: – БНБ купувала германската марка със скрита премия над 200%; – Насочване на целия износ към Германия с нереален курс на германската марка; – БНБ монополизира цялата търговия само в Германия, като намалява премията на златните валути от 35% на 25%, като с това БНБ остава без златни резерви…

Дванадесети върховен състав на Народния съд – известен като „Гестаповския процес“. Подсъдими са 176 души, останалите на японската и италианското разузнаване, всички бранници, легионери, секретни сътрудници и 10 жени.

Тринадесети върховен състав на Народния съд – подсъдими са служители на жандармерията.

По същата схема по места са съдени местни престъпни величия, рязали глави на партизани, разстрелвали без съд и присъди антифашисти, преследвали са заради убежденията им и са ги наказвали строго хора.

Народният съд ознаменува края на Втората световна война за България и показа на света какво е нейното отношение към фашизма и фашистите, воювали срещу СССР, САЩ, Англия и Франция.

Нашите демократи днес обявяват осъдените престъпници за невинни и твърдят, че били цвета на българската интелигенция, борци срещу комунизма.

Историята обаче знае и помни какво е било и кой какъв е бил!

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център. Носител на национални литературни награди. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва