Осми март, определен от ООН за Международен ден за солидарност с жените
Преди да се отдадем на поздравления, почерпки и цветя, не е лошо да си припомним как и защо се е родил този специален ден, посветен на по-голямата (и по-добрата?) част от човечеството.
Какво отбелязваме на Осми март? Идеята да се обърне обществено внимание върху борбите на жените за равни права възниква повече от век: през 1910 г. на втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген. Предложението е на германската социалдемократка Клара Цеткин, която призовава международните работнически организации да се противопоставят на експлоатацията на жените, като се солидаризират с тяхната борба за равни права и достойно заплащане.
Идеята на Клара Цеткин е приета и през 1911 г. за пръв път е отбелязан международният „женски ден” в индустриалните държави от Западна Европа. Само три години по-късно Осми март започва да се празнува и в България. В крак с Европа! Исканията са не само за граждански права на жените, които нямат право да гласуват според инак демократичната Търновска конституция, но и за икономическите права на работещите жени – да получават равно заплащане и добри условия на труд.
Така че Осми март възниква не като традициозен, а като политически празник: Ден за международна солидарност с жените в техните борби за икономическо, социално и политическо равноправие и за да се подобри положението на жените в производството, в семейството и в обществото.
При социализма Осми март се официализира, жените получават правото да гласуват и участват активно в обществения живот, а празникът се трансформира в ден на майката, любимата, съпругата и колежката. Така той се празнува и след 1989 г. и до днес, само че със завръщането на капитализма се промениха и условията за живот и труд на всички, особено на жените.
Жените загубиха част от социалните си права, свързани с раждането и отглеждането на децата, а младата възраст и привлекателният външен вид често се превърнаха в условие за получаване на работа, възроди се и различното заплащане за една и съща работа. Както показва изследването на КНСБ през 2024 г. жените са получавали с 13% по-ниско заплащане от мъжете. С други думи продълава дискриминацията.
Затова имам два въпроса: Не е ли време да върнем борческия характер на Осми март? и Възможно ли е това в съвременна България? Българските жени се нуждаят от организирана защита, но утвърденият в годините на прехода индивидуализъм се противопоставя на организираните действия. Голямото социално разслоение допълнително разделя жените: успешните са доволни и ако мислят за протести, те са само срещу физическо или сексуално насилие, но не и срещу системното икономическо предопределено, докато нямащите са така натиснати от недоимъка и борбата с всекидневието, че и не помислят за организирана борба срещу несправедливостите.
Затова нека наред с цветята за майката, съпругата и любимата, днес се върнем към изначалната същност на Осми март: международен ден за солидарност с жените в борбата им за равни права (не за привилегии), за подкрепа на всички онеправдани, голяма част от които неслучайно са жени. Нека заедно на празника поискаме достоен живот, право на труд по избор с равно заплащане и уважение!
