Ще споделя нещо от личен опит. Навремето – преди повече от четвърт век и с много повече (и тъмна) коса, когато учих за магистърска степен по бизнес администрация в един американски университет в САЩ, един от предметите се казваше „Поведение на организациите“.

Една от темите (един от уроците) по предмета се казваше „Положително и отрицателно подсилване“. По време на самия урок, професорът ни направи един експеримент. В групата бяхме общо 36 души – половината американци, а другата половина чуждестранни студенти – от България, Русия, Китай , Индия, Пакистан, Южна Корея, Франция, Мексико и…толкова си спомням в момента. Не ми се търси в книгата на випуска.

За експеримента, професорът избра двама души и им каза да излязат извън залата/аудиторията. В ретроспекция си мисля, че изборът му може да не е бил случаен. Единият от двамата избрани бе американец към 30 години и доста харесван в групата ни. Типичният мазно-симпатичен американец с винаги готовото клише-шега. Другият избран бе руснакът в групата. Руснакът бе мъж на около 45 години, семеен човек с две деца, който е бил имал бизнес в Русия, но по някакви причини е бил решил да емигрира в САЩ. На вид бе, според клишето – типичната руска мечка от Сибир. А и реално си беше от там. Едър мъжкар с добре поддържана външност – намахан и със самочувствие, и с обаянието на човек с натрупан житейски опит. За разлика от останалите чуждестранни студенти, а и в сравнение с голямата част от американците, разполагаше с далеч повече пари и изобщо не цепеше басма на краварите. Включително и на преподавателите. Поради което американците като цяло не го харесваха и постоянно се опитваха да го хапят. Все пак, тогава – в края на 90-те години на миналия век, американците се чувстваха на върха на славата си, след като бяха „спечелили“ Студената война. Как така един руснак няма да им се кланя и постоянно ще им се противопоставя и противоречи.

Експериментът бе на практика игра на „топло и студено“. Трябваше да скрием дадена вещ. И за целта използвахме закачените по стената горни облекла. Беше зима, а учебната ни зала беше с формата на полукръг – на стените зад учебните места имаше закачалки. От нас се искаше като влезе първият избран да му ръкопляскаме и да го насърчаваме всеки път като се приближи до скрития предмет. Не да викаме топло или студено. Само да му викаме „Браво!“, „Велик си!“, „Давай, само така!“ и подобни похвали. Очевидно това бе обектът на положителното подсилване.

Да подчертая отново, че и двамата извън залата изобщо не знаеха за какво става въпрос.

Естествено, първи влезна американецът. И след по-малко от 5 минути разбра за какво става въпрос – каква е играта – и намери предмета.

Дойде ред на руснакът – обектът на отрицателното подсилване. В неговия случай – всеки път, когато се приближеше до скритата вещ трябваше да го освиркваме, хулим, да го замерваме с хартийки. Виждали ли сте разгневена и объркана от гняв мечка? Не случайно описах руснака по-подробно. Представете си мъж, в разцвета на силите си, с получено самочувствие от успехите в живота си, баща на две деца и насреща му някакви цепаци да му се подиграват и освиркват. За по-малко от 5 минути махна с ръка и се отказа. Много малко хора по света имат силна психика и подготовка да бъдат мотивирани в подобна ситуация на „негативно подсилване“.

Защо ви разказах тази история? Защото – по аналогия – така ни манипулират и контролират психически в България за последните 35 години на деМУУкрация и „пазарна икономика“. Екстраполирайте „положителното и отрицателното подсилване“ за организацията и поведението на един народ в една държава. И се замислете за цялата постановка за психо-контрол. И особено за отрицателното подсилване.

Гледайте тъпи риалита и шоута, в които се насърчават, включително и особено на подсъзнателно ниво, всички земни грехове и най-вече алчност и суета, и ще си останете тъпи дебили! Не само ще останете, но и ще затъпявате и ринете дъното до гроб. Слушайте чалга – българският вариант на гето музика – и тъпейте! Възхвалявайте разните му там певачки, ритнитопковци и измислени „известни“ и „властимащи“ „елити“ и тъпейте!

Нашите древни врагове – хазарите – са довели постановката на отрицателното подсилване до съвършенство. Например – вижте „лидерите ни“ във властта. Вижте парламента, който е есенцията на „управлението от народа“. Избират ни или умнокрасиви ибрикчии или лумпенизирани маргинали. И едните и другите са психо. А вие ги гледате постоянно по медиите (включително и в така наречените социални), които са също в голямата си част собственост на тези хазарски шейтани. И вие се депресирате и запецвате. Само такива ли има? Това ли ни е потенциалът? Това е отрицателното подсилване на подсъзнателно ниво. Създава чувство на малоценност и безсилие. И така и вие ще психясвате, ще чакате спасители и ще тъпеете до гроб!

А можете просто да се замислите за цялата постановка или най-малкото да не участвате като обектите на отрицателното подсилване в играта.

Можете да се отърсите от сомнамбулизма и да се замислите как можем да си променим бъдещето? Кои са идеалите, които трябва да имаме и кои са хората, които могат и трябва да подкрепим. И най-вече какви са делата им.

Започнете да се интересувате, информирате и мислите! Започнете да мислите в положителна посока – как може нашият идеализъм да доведе до благополучно бъдеще. За да я има България и българският народ.

Послепис: А Василий отдавна махна с ръка на Кравария и си хвана обратно пътя към Русия. Явно прецени, че там – в Русия – е положителното подсилване.

И, разбира се, Путин е виновен!

Източник - Фейсбук