„Другата гледна точка“ е винаги интересна за проучвания и анализи. Затова пълним (скромно) куфарите и заминаваме на посещение в центъра на „злите сили“ (по политическата терминология) – Москва. Разбира се, очакваме да видим най-голямата „бензиностанция с атомни бомби“ – фраза, приписвана на американския сенатор Джон Маккейн, или „бензиностанция с ракети“, което разкри харвардския възпитаник и бивш канадски гражданин Кирил Петков през февруари 2022 г.
Маршрутът София – Москва в момента е изпълним само през Истанбул. Турция не се води „неприятелска държава“ за Русия, за разлика от България. България е включена и в друг списък с врагове на Русия – утвърдения от руското правителство списък със страните „налагащи деструктивни нагласи, които противоречат на руските духовни и морални ценности“. Допускам, че ще трябва да си държа през цялото време езика зад зъбите, за да не изстрелям фраза, която да противоречи на руските ценности, въпреки че самият аз съм православен християнин, хетеросексуален, част от славяните, българин, благодарен на Русия за Освобождението, но и кум на красавица-киевлянка. Мрачната част на моята натура е че съм българофил, който не тича да си прави селфита с Байдън или Тръмп, Митрофанова или Илашчук, въпреки че по дух съм възпитан на уважение към всички народи. А в Русия и Украйна ежегодно съм канен и участвам в международни конференция, включително и през тази година.
Настаняваме се удобно в самолета на Turkish Airlines – националният превозвач на Турция, който е частично държавна собственост. Към момента авиокомпанията разполага с флот от около 440 самолета, като планира значително разширение през следващите години. Турските авиолинии летят до 352 дестинации в 129 държави, което ги прави авиокомпанията с най-много международни дестинации в света.
Няма как по този повод да не си спомним с носталгия покойния български национален превозвач БГА „Балкан“. При приватизацията през 1999 г. БГА „Балкан“ разполагаше със 125 чудесни самолети, летящи по цял свят. Авиокомпанията беше продадена/подарена на израелската компания „Зееви Груп“ за 150 000 долара, което предизвика значителни съмнения за юнашка корупция в средите на управляващите „демократични сили“. Е, българската прокуратура и тогава сведе угодно главица.
================
Докато летим си мисля следното. След 1991 г. в почти всички бивши социалистически страни бе стартиран Вашингтонския консенсус – неолиберализъм със светли обещания за бъдещето. И в Русия, и в България, и в Украйна. „Приватизирайте всичко, оставете пазарните сили да работят, отворете националните икономики за чужди капитали и стоки, гарантирайте свободно движение на хора (млади и учени към нашите по-развити страни), не гледайте че имате визи за САЩ, и т.н.“ – това бе стандартния рецептурник от онези времена.
Русия, Украйна и България бяха сред най-големите послушковци на неолибералната доктрина. Последва не „първоначално натрупване на капитал“, както в другите страни, а „първоначално разграбване на натрупания национален капитал“. Печалби за приватизатори и реститути, загуби за националната икономика; създаване на тесен слой свръхбогати олигарси и мутри, и огромно обедняване и в трите страни. Краен резултат: ходене по мъките на трите народа.
През 1999 г. на власт в Русия дойде Владимир Путин. За кратко време той се справи с олигархията по „специфичен начин“, като или я изтласка, или я подчини на националния интерес; мутрите си получиха заслуженото.
Обратно, в България олигархията стана свръхбогата, следвайки собствения си интерес, включително и в управлението. Парадокс от онези времена: социалист въведе безумен нисък „плосък данък“, защитавайки интересите на олигархията. Мутрите – които не бяха избити от себеподобни, днес също са уважавани бизнесмени. Краен резултат: олигархията и бандитите демократично се вписаха във властта. Някои от тях са на „първия ред“ в управлението.
Украйна бе още по-последователна към прилагането на неолиберализма, не се вписа в Европейския съюз, и затова остана далече под нивата на БВП на човек спрямо България и Русия.
Тъжно, нали?!
============
Кацаме на „Внуково“ и се оглеждаме за вражески погледи. Няма. Минаваме бързо и без проблеми проверката и се отправяме към центъра на Москва.
Първо неприятно впечатление, с което не може да се преборим докрай по време на пребиваването си: пътищата до Москва и магистралите/улиците вътре в столицата са перфектни по всички критерии. За разлика от всички (уж)магистрали/пътища към българската столица София и вътре в самата нея.
Още по-лошо: и тротоарите са отлично направени, пак за разлика от препъни камъните на столичните тротоари.
================
Москва е две Българии: към началото на 2025 г. населението на Москва е приблизително 13 274 285 души. Голяма „бензиностанция“!
Второ неприятно впечатление: въпреки че Москва е огромен град, градът се простира на площ от 2 562 квадратни километра (което го прави един от най-големите градове в Европа по площ), но зелените площи заемат над 50% от територията на града. Това включва паркове, градини и други зелени пространства, които допринасят за екологичния баланс и качеството на живот. Колкото и да се взираме, не зърваме познатото софийско „уплътняване на площи“ от реститути-собственици, градът е видимо с по-добра планировка от нашата столица. Впрочем, зелените площи в София също заемат повече от 52% от територията на града.
И нещо като бонус за София спрямо Москва – най-красивата българска планина Витоша е на метри от столицата ни, даже нещо повече – строителството в София пълзи нагоре по планината в името на дворци и сараи.
==============
Няколко думи за хората в Москва.
Външен вид – спретнати, добре облечени и видимо забързани. Не издържаме на темпото, не сме свикнали на такъв устрем.
През цялото време се оглеждах за жени с джуки, нарисувани с блажни боички дебели вежди и татуировки. Явно заради нашето присъствие ги бяха покрили за известно време в някой ГУЛАГ или пък „спонсорите им“ ги бяха оттеглили временно във Виетнам или Индонезия, друго обяснение нямам. Продължавам, през цялото време на пребиваването срещнах само един богато татуиран младеж с български тип подстрижка и брада, много приятно руско момче, с което си побъбрихме приятелски.
Що се отнася до отношението към нас, българите/враговете, то оплаквания нито могат да се изкажат, нито могат да се подадат някъде. Напротив, приятелски усмивки, услужливост (една девойка късно вечерта ни изпрати до хотела, отклонявайки се с повече от километър от дома си), точност.
Любезно отношение в магазини/закусвални/ресторанти, ръсене на усмивки наляво и надясно. Невежливо отношение: първоначално на гардероба в Третяковската галерия, който беше препълнен.
==============
Културата…
Няма как всички интелигентни хора да не се възхищават на прекрасните образци на руската култура като част от световното културно богатство! Поезия и проза, балет и опера, кино, та даже и коментарни предавания по телевизията. Започвам с последното – основните телевизии на Русия са нива над нашите с богатата си информация и коментари. Уви, доста от нашите коментатори изглеждат като интелектуални скопци на фона на руските си колеги, уви!
Във фокуса на културата: храмовете. Прекрасно поддържани, пълни с дълбоко вярващи хора, ценящи православието. Спомням си „Майната му на православието!“ на един Соломон; идва ми – нарушавайки правилата на възпитанието, да му отвърна, но отново се сдържам. Храмовете не са само история и култура, но и хранилище на ценности, на вяра и надежда, та даже и любов.
На всички ще препоръчам, не пропускайте Третяковската галерия! Изумително културно богатство! Специално се спрете и поклонете на картините на Василий Верешчагин – един от нашите освободители. Но отделете поне 3-4 часа, най-добре първоначално с професионален екскурзовод.
Ако имате късмет, посетете представление на Большой театр; ако сте надарен със свръхкъсмет, сдобийте се с билети за балета „Пламя Парижа“ на Борис Асафьев, премиерата на който била през далечната 1932 г.
Пътьом се отбийте в Дом книги.
Насладете се на стария Арбат.
Пийте по едно хубаво кафе за наше здраве, където и да решите.
===============
За бизнесмени и туристи: задължително в Деловой центр.
Качете се и хапнете по един сладолед на 89-тия етаж на един от небостъргачите. Сладоледът и шоколадовите бонбони, които може да консумирате там, са безплатни, колкото и да искате от тях; цената на входния билет обаче е „ограничителна“ – около 60 български лева. В и около „Деловой центр“ може да видите как изглеждат и къде живеят свръхбогатите москвичи. Ще получите шок от паркираните автомобили – даже нашите най-богати мутри нямат такива, мисля.
Стоките и цените. Както се казва, в Москва има и от пиле – мляко; всички основни западни и други фирми въртят оборот на място, разбира се, без да може да ползвате нашите банкови карти. Цените: плюс или минус 20-30% спрямо българските.
„Санкциите“ от страна на Запада/международната общност/коалицията на желаещите не се забелязват или поне не се чувстват от пребиваващите чужденци. Цената на бензина на „бензиностанцията“ – естествено, два пъти по-ниска.
За двама човека за една седмица разходи: под 1 000 лв. общо. Рубли може да закупите или върнете в нашите молове без проблем. Допълнително: еврото може да се обмени официално на място.
===============
Науката.
Кирил Петков е прав, като коригира Джон Маккейн, наистина Русия е „с ракети“. Но ракетите не са изработени в задния двор на някоя бензиностанция, а първо в умовете на руските учени.
Русия ни води по обучение в STEM, докато ние им водим по брой юристи, манкюристи, ПиАр-мени, инфлуенцъри, фръцли и „ергени“ на 10 000 души от населението.
„Гвоздеят“ на моето пребиваване бе срещата с един от колегите в Москва – проф. Фьодор Лукянов. Мисля, че доста хора в България са чели негови коментари и трудове. Световноизвестен политолог, главен редактор на списание Russia in Global Affairs, председател на президиума на неправителствената организация Съвет по външна и отбранителна политика, член на президиума на организацията с нестопанска цел Руски съвет по международни отношения, директор на изследванията във Фондация за развитие и подкрепа на Международния дискусионен клуб „Валдай“, научен професор в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, автор и водещ на програмата „Международен преглед“.
За сведение на фактчекърите: проф. Фьодор Лукянов не е санкциониран от нашия Европейски съюз или САЩ.
Обменът на мисли бе двустранен. Опитах се да представя интересите на България, които тя защитава в международен план, сондирах неговото мнение по тях; той представи неговите гледни точки от позициите на Русия. Странно или не, но – както се казва, разговорите преминаха в най-коректен порядък и в най-дружелюбна тоналност. Разбира се, българският подарък за него бяха книги от издателство „Изток-Запад“, не само мои. Имаме договореност на разширим и обогатим своите контакти, ще го направим, даже без да очакваме „размразяването“.
Няма как да отмина обстоятелството че отношенията България-Русия имат не само икономически измерения (катастрофални в момента), но и социални, културни, всякакви!
И нещата ще се подобрят в очакваното „размразяване“ след края на войната.
==================
Война и мир.
Няма нормален човек в света, който да не мрази всяка война (освен ако не е освободителна); европейците бяхме забравили прещракванията на оръжията.
В няколко разговори със случайни хора усетих „умората“ от „специалната военна операция“. Руснаците мечтаят за края на войната по справедлив и честен начин.
Със сигурност и в Украйна са също „уморени“ и съсипани от тази дълга война.
Логиката на Европейският съюз – правилната логика! – е да бъде на първо място в преговорите за бърз и „вечен“ мир, а след това – за честни и приятелски (запомнете тази дума – „приятелски“) отношения с руския народ.
Да не сме коне с капаци!
