За пръв път вземам в ръце книга, която още в началото ме тласна да гледам филм, нямащ нищо общо със сюжета й. „Рашомон“, филм на Акира Куросава от 1950 г., който завещава на филмовата история „ефекта Рашомон“. Филмът е сплав от три различни разказа за една и съща случка. Разбирам после, че проф. Искра Баева, проф. Димитър Денков и проф. Боян Дуранкев са „повлекли крак“ – и други автори у нас възприемат напоследък този подход.
Проф. Искра Баева ни разказва последния век от живота на България (1923 – 2024), като подрежда утвърдени в съзнанието ни факти, уплътнява разказа си с малко известни и любопитни подробности, подрежда известното и слабоизвестното в рамките на различни идеологии – съсловна, комунистическа, фашистка, националсоциалистическа, социалистическа, неолиберална и се противопоставя внимателно, но достатъчно категорично, на избуялите през последните 30 години „политкоректни“ интерпретации на историята.
Проф. Димитър Денков, сякаш подчинен на духовете на Платон и Хегел, извежда цялата история на този век от доминацията на идеи, в нашия случай три – национална, социална и интернационална като превръща всички факти в свои превъплъщения. И тук играта на абстрактно с конкретно, което е по силите само на един философски ум, зашеметява със способността да види духа на времето в най-конкретните, уж незначителни, битови феномени. И обратното – в своята върволица баналните конкретни факти стават закономерни представители на най-дълбоки социални нагласи. Така, например, банкнотата от 100 лева, емисия 1940, с карта на „Санстефанска България“ на гърба; имената на градовете Велинград и Димитровград; Азис и съставът на футболния отбор „Лудогорец се превръщат в емблеми, на цели епохи.
Проф. Боян Дуранкев ти дава лупа, с която виждаш цяло столетие през погледа на факти, описващи България чрез логика, прогрес и падения. Авторът разрушава представата, за статистиката като нещо едномерно и безспорно и чрез съпоставки на числа разказва цялата материална история на страната ни през последния век. И тъкмо си подредил емпирично в главата си „листа и клонки“, схващаш като пробуден, че всъщност има цялостна „гора“, която е сята, обгрижвана и разрушавана с определени намерения, идеали, интереси, алтруизми и егоизми.
И така, натрупаното в главите ни богатство на разхвърляни вещи в историческия ни килер, постепенно, страница по страница, до като стигнеш до 600-та, дисциплинира всичко и подрежда логично експонатите на три различни рафта. С това „Един български век“ престава да бъде просто книга, за да се превърне в Енциклопедия за тези, които имат очи да гледат и уши да слушат.
Когато затворих книгата, в ума ми като холограми изскочиха три образа. На усмихнатия и излъчващ оптимизъм проф. Боян Дуранкев, който в края на своя разказ обобщава с ужасното: „Днес обществото е опустошено и атомизирано. Нито очакванията, нито обещанията се сбъднаха или изпълниха“. На строгата, но по майчински приобщаващата проф. Искра Баева с нейното по-скоро послание, отколкото извод: „Оптимистичният извод от дългия път на България след Първата световна война е, че след като преминава през различни социално-икономически модели българите постепенно разбират колко важни са собствените им усилия за подобряване на живота в страната.“ На спокойния проф. Димитър Денков, с неговия про форма невъзмутим изказ: „Когато осъществяването на водещите идеи изглежда най-близко, те угасват.“ А днес? – „Огромни регионални и социални диспропорции, водещи до поредна победа на идеологията на индивидуалното спасение“.
И така, както започнах да чета книгата с идеята отново да видя филма „Рашомон“ на Куросава, така, когато приключих с четенето, веднага взех от библиотеката си албума на Врубел с неговия едновременно страховит и тъжен Демон. В тези три разказа има дяволски картини на преврати, убийства, измами, похищения, с техните катастрофични адски срутвания. Има и обаче едно философско спокойствие, което знае, че светът е такъв, какъвто е, и е трудно да познаеш кога тази безметежност ще избухне във възход или падение. В очакване на книгата „Следващият български век“. И с благодарност, разбира се, на издателство „Изток – Запад“ за прекрасната книга.
Вижте видео от представянето на книгата.
