На практика обсъждането на членството на България в еврозоната е забранено, а не приключило.
„Забранителите“ са три вида:
- Официален управленски елит – пореже „щом сме приели да сме членове на Европейския съюз, значи сме длъжни незабавно да приемем еврото, понеже отговаряме на условията“. И като последица – „един референдум за членството в еврозоната е противоконституционен“.
- Напълно отхвърлящи еврото – защото „левът е част от националния суверенитет, който не трябва да се преотстъпва“.
- Антидемократични официални институции, обслужващи медии и НПО-та, кресливи „мисирки“ на повикване – понеже имат открит или скрит финансов интерес. Тук попадат и групата „демократи“, които неизменно са против практиката да се проучва общественото мнение, или, „Недай Боже!“ – да се провеждат национални референдуми.
Както се вижда, трите вида „забранители“ стоят на различни позиции и изразяват даже противоположни интереси. Официалният позорен „печат“ на забраната бе положен от председателката на Народното събрание, която обедини тези три интереса.
Към „забраняващите“ не причислявам дежурните шоумени, които – когато нямат експертиза, приказват глупости от типа „еврото ще ни отдалечи завинаги от руснаците (азиатците)“, „само при комунизма левът имаше значение“, „за 5-6 години доходите ни ще нараснат със 120%“, както и – особено! – „напълно сме готови за членство в еврозоната“.
Припомням стария принцип, че когато човек мисли за нещо сериозно, то главата му трябва да е на хладно, а краката – на топло; затова и твърдя че въпросът за членството в еврозоната не трябва да се решава на площадите, в НДК или в кръчмите, а на сериозни дискусии. Забраната „отгоре“ не пречи дискусията да продължи „отдолу“.
Няколко въпроса около евентуалното членство на България в еврозоната привличат вниманието.
Членството в Европейският съюз
задължава ли страните незабавно да приемат еврото?
Отговорът е еднозначен – „не“, разбира се.
7 страни – членки на ЕС, „не бързат“ или засега не желаят да приемат еврото. Подредени по азбучен ред (и с дълг към БВП през 2024 г.), това са България (24,1%), Дания (има изключение и не е задължена да приеме еврото, 31,1%), Полша (55,3%), Румъния (54,8%), Унгария (73,5%), Чехия (43,6%) и Швеция (33,5%). Всичките тези страни се развиват добре по този показател, с изключение на една от тях.
Според критериите, само Унгария не отговаря на нормативите, т.е. отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60% от БВП.
В Европейския съюз две страни са с най-нисък дълг – Естония и България. Обърнете внимание на тяхното развитие: през 2000 г. Естония е имала дълг 5,1%, а през 2024 г. той е нараснал на 23,6%, т.е. по този показател има влошаване; обратно, през 2000 г. България е имала дълг 70,7%, а през 2024 г. той е спаднал на 24,1%, т.е. България се е развивала по-успешно.
Сега да погледнем към страните в ЕС и в еврозоната, които са задължени да имат отношение на държавния дълг към БВП не по-голямо от 60% от БВП. Гърция – 153,6% през 2024 г., Италия – 135,3%, Франция – 113,0%, Белгия (здравей, Брюксел!) – 104,7%, Испания – 101,8%, Португалия – 94,9%, цялата еврозона – 87,4%, Финландия – 82,1%, Австрия – 81,8%, Европейският съюз като цяло – 81,9%, Словения – 67,0%, Кипър – 65,0%, „дисциплинираната“ Германия – 62,5%, останалите страни са с под 60,0% дълг.
Каква ще бъде тенденцията в Европейския съюз и в еврозоната – намаляване на високите дългове ли? Нищо подобно, като припомнят заключенията на Европейския съвет относно европейската отбрана от 6 март 2025 г., всички държави членки се ангажират с изграждането на необходимите отбранителни способности в Европейския съюз, за тази цел е инициирано координирано искане за задействане на националната клауза за дерогация. Досега Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия са решили да поискат задействането на клаузата. Това означава „законово“ надхвърляне на ежегодния дефицит от 3% с още около 1,5 процентни пункта.
С други думи, еврозоната вече страда от хронично задлъжняване, а тенденцията е заболяването да се влошава…
Въпросът е кой ще връща дълговете на страните – членки на ЕС, и в еврозоната.
Как някога ще се намаляват дълговете
на страните от Европейския съюз и в еврозоната?
Простичкият въпрос изисква простичък отговор.
И въпросът не е абстрактен, „все някога“… Например, тези дни Moody’s Ratings понижи кредитния рейтинг на САЩ поради държавния дълг, който наближава изумителните 37 трилиона долара. Това беше драматичен ход, който хвърли допълнително съмнение върху статута САЩ като най-висококачествен суверенен кредитополучател в света. Moody’s понижи кредитния рейтинг на САЩ от Aaa на Aa1, присъединявайки се към Fitch Ratings и S&P Global Ratings, които дадоха на най-голямата икономика в света рейтинг под най-високата, тройна АА позиция. Щом на САЩ могат да понижат рейтинга, какво остава за страни като България Унгария или Гърция?!
И така, ако една страна – членка на Европейския съюз, не членува в еврозоната, когато изпадне във финансова криза и трудна платежоспособност, тя самата ще трябва да „затегне коланите“, за да плати дълговете си.
Ако обаче една страна е член на Европейския съюз и членува в еврозоната, то нещата стават интересни. Всяка страна от ес, която се е присъединила към еврозоната, съобразно размера на своя БВП, ще трябва да участва заедно с другите страни-членки в подпомагане на изплащане на натрупаните дългове на други страни-борчлии и техните проблемни банки. Да подчертая, „солидарността“ в еврозоната ще прелива от по-пестеливите страни към по-разхайтените членове, както и ще спасява най-провалените банки. Казано точно, най-развитите страни в еврозоната, разполагащи с най-голям дял в капитала на ЕЦБ, ще диктуват решенията; България само ще може да ги „подкрепя“ без да има значение нейния глас. Това хубаво ли е? И добро ли е за по-пестеливата България?!
Затова един по-внимателен и по-разумен подход не би елиминирал обсъждането на този риск.
Що се отнася до въпроса „дали страната-донор ще поиска или ще откаже подобно преливане на такива средства“, не бива да се забравя че „разположението на силите“ в Европейската централна банка (ЕЦБ) е в полза на по-големите страни-членки. А че ЕЦБ ще получи незабавен достъп до нашия валутен резерв, в това съмнения не може да има.
Още един немаловажен факт. „Влизането“ в еврозоната – поне според сегашните клаузи – е доброволно, но „излизане“ не се предвижда по никакъв начин, членството изглежда „во веки – веков“. Питайте Гърция по този въпрос!
Какви са официалните анализи на БНБ и на Министерство на финансите
за евентуалното членство в Еврозоната?
През юни 2022 г. в Народното събрание е взето решение БНБ и на Министерство на финансите да разработят съвместно аналитичен доклад за ползите и предизвикателствата при евентуално влизане на България в еврозоната. Срокът е бил до октомври 2022 г. Управителният съвет на БНБ отказаха тогава, отказват и досега да обсъдят на редовно заседание подобен доклад, да го подпишат и да представят протокола от Решението си на НС.
Изпратен е само „работен документ“, който не е подписан нито от шефа на БНБ, нито от Управителния съвет. МФ също няма разписан подобен документ.
В замяна на това МС щедро изсипа средства за реклама на членството в еврозоната на националните медии.
Защо, защо и защо? Защо не се публикува и разгласи подобен документ, ако БНБ и МФ са си свършили съвестно работата?! Или има нещо за прикриване?!
Подозрение: ами ако ЕЦБ не смени 2 лв. за 1 евро, а предложи друг по-неизгоден курс?!
Подозренията се раждат в тъмнината.
Все пак, какво да се прави?
Европейският съюз има своите предимства, но и своите недостатъци. Последните също са видими – няма приета Конституция, няма обща фискална политика, координирането вътре в съюза между страните става трудно и бавно (а понякога и не става), съюзът натрупва икономически и социални проблеми, които не може да реши успешно, влиянието му в международните дела намалява, докато свободата намалява и демократичността се цензурира, и т.н. Необходим е „фазов скок“ напред, но такъв не се очертава.
Еврозоната също притежава и плюсове, но и минуси. По принцип, членството в нея трябва да е ясно обосновано и общонародно приемливо, т.е. един референдум по темата не би бил антидемократичен.
Еврозоната и ЕЦБ внимателно наблюдават какво се случва в България икономически, монетарно и демократично; България също не трябва да е сляпа пред очевидните слабости на ЕС, на еврозоната и на ЕЦБ. Никой не очаква от страната ни само „да одобрява“, въпреки че тя това прави.
Логиката изисква следното: БНБ и МФ да изготвят аналитичен доклад за ползите и предизвикателствата при евентуално влизане на България в еврозоната; докладът да бъде поднесен на милионите български граждани за обсъждане; референдум да реши дали гражданите на България желаят на 1.01.2026 г. страната ни да се присъедини към еврозоната.
Иначе разломът между политически „елит“ и „народ“ ще е завинаги!
