Истинската Европа ще се роди от пепелта на тази симулация.

Еврозоната – валута без държава

В началото на XXI век ЕС се опита да създаде паричен съюз без фискален съюз.

Резултатът: еврозоната — икономическа машина, съставена от държави с несъвместими ритми, вързани с една и съща валута.

• Италия: 25 години икономически застой. БВП, който не е мръднал от 1999. Дълг: над 140% от БВП.

• Гърция: системно задушавана от бюджетни рестрикции, наложени отвън.

• Германия: използва еврото като занижено маркиране на собствената си конкурентоспособност – изнася, докато югът трупа дълг.

ЕЦБ може да управлява лихвите, но не и бюджетите.

Няма механизъм за вътрешни трансфери при криза, както в САЩ между щати.

Няма и изход — напускането на еврото е технически възможно, но политически „неприемливо“. *обяснено в края на публикацията

България – малкият камък, който може да преобърне колесницата

България от 1997 г. е под валутен борд, вързан към еврото. Това означава:

• Никаква парична политика – левът не се управлява от България.

• Никакъв фискален буфер – при криза не може да се отпусне ликвидност.

• Влизането в еврозоната ще бъде окончателно предаване на паричен суверенитет без право на връщане.

Протестите срещу въвеждането на еврото в България не са ексцесия.

Те са първият реален институционален отказ от догмата, че “повече Европа” е винаги добро.

Ако България каже „не“, Румъния ще се замисли.

Ако България откаже, Италия ще се огледа.

Ако малък народ се осмели, големите ще усетят, че разрешение има.

Германия и войната в Украйна: федерализация чрез хаос?

Берлин е изправен пред стратегически срив:

• Загуби руската енергия – деиндустриализацията вече е факт.

• Зависим от износ към САЩ и Китай – и двете държави вече не са надеждни партньори.

• ЕС се разпада отвътре – Унгария, Словакия, България отказват послушание.

Германия залага на интеграция чрез заплаха – войната в Украйна като оправдание за военна мобилизация, оръжейно обединение, ценови контрол и „европейска отбрана“.

Но:

• Германия няма армия.

• Няма легитимност да води.

• И няма последователи – само съюзници по принуда.

Поведението на Берлин прилича все повече на опита на СССР през 1991 да се централизира чрез „нов съюзен договор“. Историята знае как завърши това.

Националистическата вълна вече е тук

• RN на Льо Пен доминира във Франция.

• AfD в Германия надхвърля 20%, особено в източната част.

• В Италия, Мелони играе двойна игра: външно умерена, вътрешно — с твърда линия срещу Брюксел.

• В Словакия и Унгария: Орбан и Фицо блокират евроинституциите.

Това не са „крайни гласове“. Това е новият център.

САЩ с Тръмп – краят на западната опека

С победата на Доналд Тръмп, Европа остана сама.

• НАТО вече е условна реалност.

• Военната помощ за Украйна – поставена под срок.

• ЕС е трети приоритет: след вътрешната икономика и Азия.

Без САЩ, Европа няма армия, няма единен глас, няма защитен гръб.

А еврото, вместо да е щит, се превръща в огледало на безсилието.

Заключение: истината без лозунги

Еврозоната не е съюз. Тя е договор без изход.

ЕС не е общност. Той е компромис, който вече никой не иска да плаща.

България няма да разруши Европа.

Тя ще изрече на глас това, което други мислят тайно:

Съюз без съгласие е преструвка. Валута без доверие е окови.

А мирът, ако още е възможен, ще дойде не чрез разширение,

а чрез оттегляне от илюзията, че централната власт е по-мъдра от народната воля.

Истинската Европа ще се роди от пепелта на тази симулация.

* Правната реалност: ЕС ≠ договор с изходни клаузи за еврото

• Договорът от Маастрихт и последващите договори не предвиждат механизъм за излизане от еврозоната, отделен от напускането на самия ЕС (чл. 50 от Договора за Европейския съюз).

• Тоест: ако една страна е приела еврото, няма установена законова процедура да се върне към своя валута, без да напусне ЕС като цяло.

• Това е направено съзнателно — като политически и психологически капан: влизането е необратимо „по дух“, макар че реално правото не забранява изход, а просто… не казва как.

Технически възможно ли е излизане?

Да. И има реални сценарии, описани от икономисти като:

• Prof. Paul De Grauwe – London School of Economics

• Prof. Otmar Issing – бивш главен икономист на ЕЦБ

• Jens Nordvig – Nomura / Exante

• Nouriel Roubini – NYU Stern

Примерен технически сценарий:

1. Обявяване на изненада: „От утре въвеждаме нова валута.“

2. Кратко банково затваряне.

3. Преизчисляване на депозитите в новата валута.

4. Обезпечаване на конверсия за местни плащания.

5. Международните дългове остават в евро (трудната част).

6. ЕЦБ вероятно не сътрудничи – кризата е сигурна.

7. Но – Италия, Гърция или България с ниска външна експозиция могат да го направят, ако политическата воля надделее.

Политическата реалност: табу, не невъзможност

• Излизането би било удар срещу самия мит за „европейската необратимост“.

Ако една държава го направи успешно, други ще я последват.

• Това означава: не ЕЦБ, а политическото ядро (Берлин–Брюксел) ще направи всичко възможно да предотврати това.

• Ето защо: политическият натиск, медийната манипулация и етикети като „популисти“, „крайни“, „ретроградни“ се използват превантивно.

Извод:

Да, напускането на еврозоната е технически възможно, но политически немислимо — поради страха, че ще срине цялата конструкция.

Това е като врата без дръжка:

можеш да я изблъскаш, но ще кажат, че си разрушител.

Превод Соня Кирилова-Кирби