Иван Костов, поне що се отнася до крайната десница, която е частично и негова рожба, а също за „центъра“, е отдавна една от най-важните институции – идеологическа и икономическа. Освен това, Иван Костов е известен като сериозен макроикономист и политикономист, който не един път е поставял точни диагнози на икономиката. По тази причина на неговите редки аналитични прояви и изказвания трябва да се гледа много отговорно, особено във време, когато десницата ГЕРБ-СДС е първа политическа сила.
В последното му интервю в „Лице в лице“ и чрез друга статия в Mediapool.bg той изказа верни, частично верни и неверни тези, които подлежат на дисекция.
Моето категорично „Да“ получават следните негови диагнози.
1. След „гарантираното“ приемане на еврото от 1.01.2026 г., няма как да няма „разпалване на инфлационните очаквания“. Бих добавил, и на практики.
Масовото внушение че от 1-ви януари следващата година цените ще литнат нагоре, вече в евро, е факт; не е факт че в други страни именно еврото е разпалило инфлацията, но тук е така. Освен това, очакванията на производителите и на търговците че „държавата ще администрира цените“, като ги замрази до 2027 г., ускоряват работата на помпата на инфлацията предварително, като те гледат да се освобождават от стоки с още по-високи цени и с по-големи обороти, за да не пострадат по-късно от държавните тояги, държани най-малко от КЗК, КЗП и НАП.
Да, инфлацията си се вихри, въпреки че всички са се вторачили само в „кошниците“, услужливо пропускайки цените на жилищата (те летят като F-16), цените на пакетните почивки (в България, Гърция и Турция), цените на 1 км път и на 1 кв. м саниране (корупционната инфлация) и т.н.
2. В момента „сивата икономика е проинфлационен фактор“. Сивият сектор, които е в границите 20-30 % от БВП, за 35 години натрупа и концентрира огромни нелегитимирани суми. Особено онези „сиви новобогаташи“, които натрупаха сиви милиони, сега се хвърлят да купуват апартаменти, имоти, автомобили и какво ли не, за да си „вложат“ сивите пачки. Иначе, ако един отиде в пощата или в банка с чувал от 800 000 лв. (от тези 30 млрд. лева кешови пари в населението), може да го попитат от къде ги е получил. Да добавим и „черният сектор“, който също борави кешово, официално „безработните“ босове сега също „перат“ яката парите си, така както „мутрите“ се легитимираха след 1987 г.
3. Да се намали лимитът за кешови плащания от 10 000 на 2 000 лв. Категорично „Да!“, но мафията е свикнала иначе!
4. Да се забранят плащания в брой при покупка на имоти и автомобили. 100% правилно, но не и под пазарната им стойност!
5. Да се въведе електронна отчетност в реално време към НАП. „Дойде му времето“, ако сме европейци!
6. Да се стимулират плащанията по банков път. Бих прибавил „и обменът на лева в евро“, за да изплуват на светло хората от „сивия сектор“ и мафиотите от „черния сектор“.
„Не“, уви, не мога да се съглася с други негови твърдения:
1. „Истинският инфлационен натиск идва от друг механизъм: изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността на труда увеличава разходите за труд в себестойността и оскъпява произведените у нас стоки и услуги. Това е „инфлация на предлагането“, твърди Костов.
Тук Костов умишлено (понеже не се съмнявам в икономическите му познания) пропуска факта че добавената стойност се състои от заплати и печалби. Ако фондът на работната заплата нараства абсолютно и относително в добавената стойност, често се случва и печалбата да се увеличава, за да се запази постоянно съотношението „заплата – печалба“. Ако се критикува само нарастващата работна заплата, защо не се критикува и (най-често) нарастващата печалба?
Още нещо, няма икономически закон или универсално доказателство, че заплатите задължително трябва да растат по-бавно от производителността на труда. Това е по-скоро нормативно твърдение, използвано в определени десни икономически и политически контексти, отколкото емпирично доказана истина. Неокласическата теория предполага, че заплатите се определят от пределната производителност на труда, но това е силно опростено и често не отразява реалността. Обратно, кейнсианската теория допуска, че увеличението на заплатите може да стимулира потреблението и производителността, особено в условия на недостатъчно търсене.
Няма икономическо „доказателство“, че заплатите не трябва да изпреварват производителността. Това е въпрос на икономическа политика, социална справедливост и пазарна динамика. В някои случаи изпреварването е напълно оправдано и дори необходимо. След 2008 г. ЕС започва да обръща внимание на „wage-led growth“ – т.е. растеж, стимулиран от доходите, а не само от производителността.
Едно задочно питане към колегата Костов, понеже секторът на услугите е вече почти 70 % от БВП, как точно предлага да се изчислява производителността на труда на полицаите, на лекарите, на медицинските сестри, на санитарите, на говорителите по БНТ и БНР, на диригентите, на цигуларите, на масажистите, на фризьорите и т.н.? За материалното производство зная как става изчисляването на „производителността на труда“, но за системата на услугите имам съмнения. Моля за математическа формула.
2. Дефицитът на бюджетът може да е много над очакванията. Това е правилна теза, но продължението че това става като „държавата е индексирала доходи, социални подпомагания, вдигала пенсии, като е увеличавала заплати в един сектор, друг сектор, трети, пети“ е неправилна теза. „Това е политика, която увеличава бедността“, „това е антисоциална политика“. Социалните разходи са 26,8% от БВП на ЕС през 2023 г. Над това ниво са повдигнали глава 9 „много социални“ страни – Франция, Финландия, Австрия, Германия, Белгия, Италия, Дания, Швеция и Нидерландия; други 9 образуват средното ядро – „средно социални“ страни; последни 9 страни попадат в групата „ниско социални“ страни, естествено, сред тях е и България с под 20,0 %. Естествено е българските граждани да се вълнуват от това си бедно положение в „богатия съюз“ и да натискат за увеличаване на своите доходи. Подчертавам, това е естествен процес!
Друг цитат от Костов: „Данните на НСИ за март 2025 г. показват, че средната работна заплата е нараснала с 11.1% спрямо март 2024 г., а инфлацията за този период е едва 2.9%. Това означава реален ръст на покупателната способност на заплатите с около 8%. Пенсиите също са се увеличили реално с близо 7%.“ А сега пак погледнете какъв ръст имат цените на жилищата – България се нарежда на второ място в Европейския съюз по този показател през първото тримесечие на 2025 г; официалните данни на Евростат показват годишен скок от над 15%, така че не е възможно да има „реален ръст“ на покупателната способност на заплатите с около 8%. Хората, освен да ядат и пият, се налага да си купят и жилище, нали така?!
3. Категорично „не“ на тази идея: „Да се ограничи темпото на нарастване на заплатите и да се насърчава конкуренцията на пазара на труда, включително чрез привличане на чужда работна ръка.“ За 500 долара на месец няма как да си внесем повече доктори или медицински сестри, за да „конкурират нашите“. А културната промяна не ми е по вкуса, особено от „чужда работна ръка“. Понятието „работна ръка“, впрочем, никога не е съществувало; „работна сила“ е правилното.
4. „Да се даде временна подкрепа за местното производство, което предлага по-ниски цени“. Няма как да върнем производството на тениски, обувки или домати на по-ниски цени. Това и Тръмп вече го разбира за САЩ.
5. „Да се ограничат ръстът на заплатите в публичния сектор и автоматичното индексиране на доходите“. Да, но има европейски правила за индексиране на доходите – минимална заплата, пенсии.
6. „Ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход“. Уви, доверието във властта е под нивото на Перловската река, а „ясен план за действие“ властта няма и насън.
С интелигентни хора като Иван Костов си заслужава да се дискутира и да се говори; това съм го констатирал още от времената на ВИИ „Карл Маркс“ когато заедно правихме ценни анализи и прогнози, още от защитата на докторската му дисертация (бях на тази убедителна защита), та даже и след това.
Така че не възприемайте коментара ми като анти-Костов, а като покана за културна научна дискусия.
Мисля си, дали не е време за нова Национална кръга маса?!
