Областният директор на полицията в Русе пребит от „деца“. Това е поредният камък, хвърлен в българското обществено блато. Резултат – поредният изблик на кал и мръсотия.
Журналистите получиха добра порция скандал, с който да привлекат аудитория и да оправдаят парите си. До умопомрачение се повтарят „сведения“ от анонимни източници, разнищват се достоверни, полудостоверни и направо измислени „факти“ и „обстоятелства“. Тази нечиста храна продължава и явно още доста време ще продължи да се сервира на непретенциозната публика.
Както става в подобни случаи, управляващи и опозиция се счепкаха. Очевидно те смятат, че по този начин ще извлекат политически дивиденти. Министърът на вътрешните работи провидя причината за случилото се в действията на опозицията и президента, които рушели институциите. Очевидно управляващите мислят, че самите те са институциите и държавата.
Бойко Борисов, който от толкова години е повелител на държавното блато (много „анализатори“ смятат, че то вече си има друг сайбия) нарече случая „Битов инцидент, може да се случи на всеки“. Защо ли той не изригна срещу политическите си опоненти? Вероятно „опитът“ му подсказва, че най-добри би било случаят да се омаловажи и да не се рови повече. Вероятно има причини да смята така.
Но какво е „битов инцидент“? Битов инцидент ли е човек да бъде пребит на улицата от непознати. Ако такава е българската „дефиниция“, българският „бит“ е преизпълнен с бити и убити. Случаите са толкова много, че вероятно от нас се очаква да свикнем и да престанем да се впечатляваме. За съжаление има и такъв ефект – затъпяване на чувствителността и апатия.
А колко „умно“ реагира опозицията! Като коне с капаци нейните „лидери“ се фиксираха върху действията на полицията, които определят като меко казано „неадекватни“ и искат оставки в полицията и на самия министър. Кого ще изненадат с твърденията си, че полицията не си върши работата, въпреки новогодишния подарък ( 1.7 пъти увеличение на заплатите ), който нейните служители получиха за Новата година. Вместо по-добра работа имаме още повече „битови инциденти“ по смисъла на Бойковата „дефиниция“. И какво ще се промени, ако министърът си тръгне (той самият едва ли се чувства комфортно на своя пост)? Толкова по-добре за управляващите – един изгърмял бушон, на негово място ще сложат нов и така ще бъдат малко „поизпрани“.
Наистина това е безсмислено поведение от страна на опозицията, но то е стандартно и така обикновено се постъпва при „демокрацията“. Но има и нещо много по-лошо, бих го нарекъл дори кошмарно. Гротескното за мен е, че гафът е дело на Асен Василев – човекът, който ми се струва най-адекватният сред опозиционните лидери. Той като финансов министър направи много за подобряване на живота на голяма част от българите. И изведнъж – такъв провал. Че иска оставката на правителството – бял кахър. В своя политически унес обаче той насочи симпатиите си към побойниците и се възмути от факта, че „тези младежи са в ареста без да са осъдени“. Василев сравни положението на побойниците с това на арестувания без достатъчно доказателства кмет на Варна Благомир Коцев. Какво по-голямо поругаване на собствената кауза! Една достойна кампания в защита на законността е вече омърсена.
Този връх на политическото малоумие (демонстриран от един според мен несъмнено умен и способен човек) е симптоматичен за цялата медийна кампания, която се вихри по случая. Критиките и иронията по отношение на полицията и министъра прерастват в симпатии към „децата“, нанесли тежки телесни повреди и застрашили живота на човек, пък бил той и полицейски шеф. Да, често ги наричат „деца“, въпреки че трима от четиримата извършители са на 18 или 19 години, а едно момиче е на 15. Самите те не са получили физически травми.
Агресията им била предизвикана. Не мисля, че съществува непредизвикана агресия. Един жест, една забележка, един поглед може да предизвика насилствени действия. Човек може да бъде бит не само когато е силен и представлява заплаха, а тъкмо поради това, че е слаб, че насилието спрямо него може да остане безнаказано, или пък че насилниците имат групово превъзходство.
„Децата“ нямали криминални прояви. Това в известен смисъл е най-страшното. За вече проявилите се такова поведение обикновено се приема като очаквано и „обяснимо“. През 90-те години престъпленията срещу личността бяха свързани предимно с криминалния контингент и хора с проблемно материално и социално положение. Сега е времето да покажат какво могат „добрите деца“, децата от „добри семейства“. Те обичат „свободата“, т. е. не понасят нищо, което не отговаря на желанията им. Обикновено родителите са тези, които са създали свои малки тирани, които не са лишени от нищо и се радват на всепозволеност. След това повече никой не може да се справи с тях.
Училището? Нека си спомним за битите и унижавани учители. А също сцените на организиран побой и унижения на връстници. Това са „сцени“, планирани и организирани като за филм, целенасочено заснемани и разпространявани от самите извършители, но са брутално истински, а не филмови постановки.
Такава всепозволеност на едни, може да бъде преборена само от нечия друга всепозволеност, т. е. по насилствен път.
Колко са тези „деца“ никой не може да каже. Дори да са относително малко, те са всъщност огромен проблем. Човек не може да ги различи – не са от някое гето, облечени са добре, посещават „добри училища“, успехът в живота им изглежда гарантиран. Но не дай си боже да застанеш на пътя им, да ги „подразниш“ с нещо или пък да те възприемат като удобен обект за доказване на своята сила и превъзходство.
И тогава идва и трайно се настанява страхът – страхът от нещо, което не можеш да идентифицираш, но което може да избухне във всеки момент и във всяка ситуация, когато си навън. Публичното пространство, в буквалния смисъл на този израз, става опасно място.
Не говоря нито за „морал“, нито за „ценности“. В нашето обществено блато отдавна е станало смешно и омерзително да се споменават подобни неща от някакъв си идеален свят. Сред нас бродят хора-вълци. Извинения към вълците: тяхната глутница не познава такава непоносимост към себеподобните.
А нашите журналисти и „анализатори“ се занимават с темата, как русенският случай ще се отрази върху политическата ситуация в страната. Ще има ли оставки, ще падне ли правителството. Блато, блато, блато…
