Докато официалните данни сочат растеж, редица незабелязани фактори поставят под въпрос устойчивостта на българската икономика.
Да припомня, че стабилността на всяка държава и на нейната икономика са временни явления, независимо че правителството може да е наистина стабилно. Второто не гарантира първото, а само успокоява елита в НС и МС. Много по-продължителни са времената на нестабилност и на „разклащане“, иначе и досега щяхме да живеем или в Османската империя, или в приятелска страна на Третия райх, или в страна-член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и да се разплащаме с преводни рубли. Сега сме в Европейския съюз (изглежда „вечен“) и скоро ще боравим с евро (на пръв поглед, стабилно). „Изглежда“ и „на пръв поглед“ са индикатори за нашите мисловни процеси, а не за характеристиките на ЕС и еврозоната.
Да направим опит за синтез на „черните дронове“ („черни лебеди“ е неточно за нещо, което може да пристигне със скоростта на светлината и да нанесе тежки поражения), които могат да се появят отвсякъде и да разклатят болезнено българската икономика.
Част първа. Приближаващата следваща световна финансова криза
Студентите по икономика още в първи курс научават че капиталистическата икономика е циклична, т.е. че тя има периоди на растеж, на плато и на спад.
Сега все още сме в етап на възход. През тази година повечето западни икономики – на Европейския съюз и САЩ, бележат „тънък“ растеж от 0,2% през второто тримесечие. Финландия, Германия, Италия и Австрия обаче мигат на червено. САЩ се мъчат „да направят Америка отново велика“ (MAGA), което е честно признание че в момента не е велика. Тръмпономиката разчита за това на тарифите, намаляването на данъците и ограничаването на държавната бюрокрация, освен на повсеместно съкращаване на държавните разходи (освен за „войната“, след прекръстването на Министерство на отбраната на Министерство на войната).
Има някои нови причини за притеснения.
1.1. Балонът на изкуствения интелект – 67% вероятност от експлозия до 2030 г.
Но освен в общия позаклател за растежа, не е лошо да се надникне и в структурата на този растеж – къде се насочват инвестициите и от какво се произвежда този растеж. Пол Кругман насочва веднага вниманието ни към следния факт. „Бумът в инвестициите в изкуствен интелект – технологичен бум, какъвто не сме виждали от 90-те години на миналия век – подкрепи икономиката в краткосрочен план, компенсирайки влиянието на тарифите на Тръмп. Без бума на центровете за данни вероятно щяхме да сме в рецесия. Но стотици милиарди, похарчени за центрове за данни, увеличиха инвестициите, докато покачващите се цени на акциите подкрепиха потребителските разходи на богатите, дори когато търсенето от страна на американците с по-ниски и средни доходи отслабва. Въпреки това, за разлика от технологичния бум през 90-те години на миналия век, настоящият бум на изкуствения интелект не се превръща в широко разпространен икономически оптимизъм. Всъщност американците са забележително песимистични относно икономиката и бъдещето като цяло.“ (Krugman, Why Aren’t We Partying Like It’s 1999?, 2025). Но нали всички ние разчитаме на това, което наричаме изкуствен интелект (AI), въпреки че не е интелект?! Инвестициите в AI са свързани с огромни надеждите за баснословни печалби от изкуствения интелект и са довели – на първо време – до огромни бизнес разходи, а не до огромни печалби, най-вече за изграждане центрове за данни. До второто тримесечие на тази година разходите за оборудване и софтуер за обработка на информация, като процент от БВП, вече са достигнали пика си през 1999 г. (пикът на „интернет балона“). Има всички индикации че разходите ще набъбнат още повече до края на годината.
Очакванията че AI ще промени всичко в икономиката – от замяната на много работни места (особено в държавната администрация) до тотална промяна на функциониране на здравеопазване, образование и култура, национална и лична сигурност и т.н.
Същевременно има основания да се подозира, че се инвестира в огромен спекулативен балон. Доказателствата са налице: големите технологични компании влагат повече средства за AI, отколкото техните приходи могат да покриват. Така че сега те поемат много дългове. Следва с голямата вероятност: една значителна част от тези технологични гиганти ще ограничи плащанията си по дълговете си (не е вярно че дълговете винаги се връщат) – кредиторите (банки и фондове) също ще платят последиците за риска (някои от тях ще фалират) – някои от националните бюджети ще се пренапрегнат да компенсират и обезщетяват, като ще режат други разходи.
Косвен показател за задаващата се криза са потребителските очаквания в САЩ, които сега са почти на нивото, на което бяха по време на разгара на световната финансова криза – за едногодишен период положителните очаквания са намалели от 74,4% на 51,7% (University of Michigan, 2025). Изкуственият интелект наистина създава огромно обществено безпокойство за работните места на хората. Не че той ще предизвика чудовищна безработица, но че ще създаде съществена динамика на преход от едно към второ или трето работно място, а това не равнозначно на есенното отлитане на птиците към топлите страни, за да се завърнат обратно в ранна пролет.
1.2. Балонът на криптовалутите – 67% вероятност от експлозия до 2028 г.
Никоя заплаха не идва сама.
Огромен конкурент на изкуствения интелект в състезанието „Кой ще е най-добър сред спекулативните балони“ са криптовалутите. Темата за „балон“ при криптовалутите е широко дискутирана от икономисти, финансови анализатори и академични среди. Аргументи „за“ балон тежат на кантара: висока волатилност – цените на водещи криптовалути като Биткойн и Етериум често се колебаят с десетки проценти за кратки периоди; спекулативно поведение – много инвеститори купуват криптовалути не заради фундаментална стойност, а с надежда за бърза печалба; ограничена реална употреба – въпреки напредъка, криптовалутите все още не са масово използвани като платежно средство.
Икономистите, които говорят за „балон“ при криптовалутите, не са традиционните наши говорещи никому неизвестни „експерти“, а от най-висока класа. Пол Кругман – Нобелов лауреат, който твърди, че липсата на фундаментална стойност прави криптовалутите уязвими за срив. Според него, криптовалутите не решават реален икономически проблем; имат високи транзакционни разходи и ниска ефективност; привличат спекуланти и участници в незаконни дейности. Прогнозата му е: Крипто балонът ще се „спука“ при засилена регулация и спад на спекулативния интерес (Krugman, Transaction Costs and Tethers: Why I’m a Crypto Skeptic, 2018). Нуриел Рубини – известен с прогнозата си за финансовата криза от 2008 г., нарича криптовалутите „най-голямата измама в историята на финансите“. Криптовалутите са „върховна измама“ без фундаментална стойност; 95% от токените са „shitcoins“ – без реална употреба; те са масова манипулация, pump & dump, при липса на регулация. Прогнозата му: Балонът вече е „спукан“; нови сривове предстоят при нови „меме“ токени, предрича масово обезценяване и регулаторна намеса (Roubini, 2025). Да добавим към тези имена и Банката за международни разплащания (BIS) – в доклади от 2022–2024 г. предупреждава за системни рискове, особено при stablecoins и DeFi, които могат да доведат до „спукване на балон“. Да прибавим накрая и името на Хенрик Зеберг – автор на „Монетарната къща от карти – спукването на балона на всичко, причинено от високомерието на централните банки“|, който е крайно песимистичен: очаква се „blow-off top“ до края на 2025 г., а след това – срив до под 100 млрд. долара пазарна капитализация, като 99% от крипто активите ще „се изпарят“. Прогнозата му: Краят на бизнес цикъла ще съвпадне с „спукване на балона“ (Zeberg, 2025).
Стадното поведение на инвеститорите в криптовалути ще порази не само „инвеститорите“, но и цели държави. Например, Ел Салвадор, който прие Bitcoin като официална валута и високата му волатилност може да доведе до макроикономически рискове; САЩ – поради голямото участие на индивидуални инвеститори и институции, както и концентрацията на крипто борси; Южна Корея и Япония – с висока степен на участие на млади инвеститори и спекулативна търговия; и други.
1.3. Балонът на долара? Няма вероятност да експлодира преди 2033 г.
Златото прехвърли 4000 долара с нов исторически рекорд. От началото на 2025 г. златото поскъпва с над 50%, а инвеститори от цял свят се надпреварват да се включат.
Каква е причината?
Златото не е разплащателно средство като долара, еврото или лева. С прецизна везна и със златен прах не може да си заплатиш сметка в кварталния хипермаркет, нищо че златото има ценова равностойност; не може със злато да платиш нов дом, нова автомобил или обучение в Харвард.
50% поскъпване за по-малко от година не може да се обясни по тривиален начин, както понякога се прави, например: „причините зад ръста са митата на Тръмп, геополитическата несигурност, свързана предимно със ситуацията в Газа и Украйна, отслабването на долара и диверсификацията на активите на централните банки на развиващите се страни. Отделно понижаването на лихвите на водещите централни банки като ЕЦБ и Фед също оказва позитивно влияние върху цената на златото, тъй като се очаква, че лихвите по други защитни активи като облигациите ще започнат да се понижават“ (Кузмов, Тодоров, & Стоянов, 2025).
Хората продължават да държат много златни запас – на стойност около 27 трилиона долара, а това е повече от 6 пъти стойността на всички криптовалути. БНБ също е купила 2 тона злато към 31 август и вече притежава 43 тона в резервите си.
Основните причини за „треската за злато“ вероятно са две: очакваната инфлация и намалените гаранции за долара.
Отчитаната инфлация на САЩ и на други страни, включително и на България, вероятно е по-ниска от реалната. Причините са ясно: ако не се отчита такава инфлация, следва уволнение на шефа на статистиката (САЩ, а може и България); следователно статистиката е политическа, а не икономическа наука.
Пол Кругман отива в разсъжденията си още по-далече. „Сега е трудно да се определи точно от какво се страхуват инвеститорите, може би защото самите те не са сигурни. Но много от немислимите досега възможности сега са напълно възможни, предвид радикализма на администрацията на Тръмп. Неконтролируема инфлация, скрита от манипулирана официална статистика? Експроприация на резервите на правителства, които Тръмп не харесва? Принудително конвертиране на чуждестранни активи в 100-годишни облигации? Като се имат предвид досегашните постижения на администрацията, доколко сте уверени, че никое от тези неща не би могло да се случи?“ (Krugman, Ingots We Trust. Are soaring gold prices telling us something important?, 2025) Инвеститорите традиционно се обръщат към златото в периоди на геополитическа и икономическа нестабилност.
Скокът на цената на златото може ба ни казва нещо много важно, а именно, че светът губи вяра в САЩ е правилността на политиката на Доналд Тръмп, в американската икономика и щатския долар. Ето доказателствата: митата и хаотичната търговска политика на Тръмп създават напрежение и несигурност; спирането на работата на правителството е сигнал за политическа нестабилност; фискалните съмнения и дълговите проблеми подкопават системно доверието в долара и американските облигации; централните банки (напр. на Китай, Русия и други) активно купуват злато, за да намалят зависимостта от долара; ШОС обсъжда нова разплащателна система, избягвайки доларовата зависимост.
Крайните резултати са: Индексът на долара е отслабнал с 8% през годината, което е сигнал че доларът е надценен; държавните облигации са в разпродажба, което е знак за намалено доверие. Според Световния златен съвет: „Въпреки че далеч не става дума за „смъртта на щатския долар“, честно е да се каже, че доверието в САЩ, тяхната икономика и основните им активи, щатския долар и държавните облигации, е намаляло.“ (Инвестор, 2025)
Рекордният скок в цената на златото е много повече от пазарна динамика – той отразява дълбоки съмнения в стабилността на американската икономика, в долара като резервна валута, и в политическата посока, включително действията на Доналд Тръмп. Тези съмнения се подхранват от дейностите на централните бани, илюстрирани на следващата диаграма.
Какво ни разкрива диаграмата (Venditti, 2025)? Преминаването на инвестициите в активи подчертава постепенната диверсификация от ценни книжа, деноминирани в долари, към твърди активи. Тази визуализация проследява как тези акции са се развили от 70-те години на миналия век до днес. За първи път от 1996 г. насам златните резерви на чуждестранните централни банки надминаха тези налични в държавни ценни книжа на САЩ. Постоянното изкупуване на злато и нарастващите рискове, свързани с дълга на САЩ, променят състава на резервите в полза на твърдите активи. Централните банки преминаха символична граница: техните комбинирани златни резерви вече надвишават тези, които притежават от Министерството на финансите на САЩ, за първи път от близо три десетилетия.
След края на Бретън Уудс, покачващите се реални лихвени проценти и покачването на петродолара насочиха мениджърите на резервите към американски държавни облигации през 80-те и 90-те години на миналия век. През 2000-те години, дълбочината и ликвидността на долара затвърдиха това предпочитание. От 2022 г. насам обаче масовото официално изкупуване на злато отново се е увеличило – 1136 тона през 2022 г. – рекорд, като през 2023 г. и 2024 г. се запази исторически силното натрупване. Тенденцията е още по-поразителна, като се има предвид, че близо една пета от цялото злато, добито някога, сега се държи от централните банки.
Слабеенето на долара има известен благоприятен ефект върху американската икономика, засега. Мултинационалните компании и износителите засенчват успехите на компаниите, по-ориентирани към вътрешната икономика на САЩ, тъй като слабият долар се превръща в разделителна линия за американския фондов пазар. Индексът на Goldman Sachs на 50-те водещи американски компании с най-висок дял на експозиция към чуждестранни продажби скочи с 21% тази година и достигна нов връх, като акциите като Meta Platforms, Philip Morris и Applied Materials се представиха по-добре от индекса S&P 500. За разлика от него, индексът на банката за акции на Уолстрийт с най-голям дял на вътрешните продажби – който включва T-Mobile US и Target – е спечелил само 5%, тъй като тези компании не успяха да се възползват от по-слабия долар, като същевременно бяха засегнати от по-високите разходи за внос. Разликата между двата индекса тази година е най-голямата от 2009 г. насам. „Слабият долар ви дава турбо тласък“, твърди Стивън Ингландер, ръководител на глобалните изследвания на валутния пазар за G10 в Standard Chartered, визирайки попътния вятър за американските акции с чуждестранни продажби тази година. По-слабият долар увеличава приходите на американската компания от чужбина в доларово изражение, като същевременно прави американските стоки по-евтини в чужбина. Компаниите, фокусирани върху вътрешния пазар, обикновено не се възползват, а фирмите, които разчитат на закупуване на стоки от чужбина в чуждестранна валута, са изправени пред по-високи разходи за производство. Малките компании, които внасят стоки ще пострадат, а големите компании с глобален обхват и капацитет за достъп до финансиране ще се справят с въздействието, е най-вероятната тенденция.
Въпросът, на който засега няма отговор, е до кога ще продължи бягството от долара.
Въпреки тези опасения за съдбата на долара, той е и ще продължава да стои стабилен на световните валутни пазари. Щатският долар остава доминиращата валута в структурата на световните валутни резерви: до края на 2024 г., според МВФ, доларът е представлявал 57,8% от валутните резерви на страните. Този дял непрекъснато намалява (например през 2016 г. е бил 65,4%), но никоя друга валута все още не е успяла дори да се доближи до него. Еврото, втората по големина валута в световните резерви, е представлявало 19,8% в края на 2024 г.; йената, на трето място, е представлявала само 5,8%, а британският паунд, който допълва „голямата четворка“ резервни валути, е представлявал 4,7%. Юанът държи малко над 2% от световните валутни резерви.
Междувременно Китай, който се ангажира да дедоларизира резервите си след световната криза от 2008 г., оттогава насам осъществи серия от реформи за засилване на глобалната роля на юана. Това включва създаването на офшорни клирингови центрове за юани, подписването на двустранни споразумения за cyan с паричните власти в 40 държави, създаването на пазар на облигации „дим сум“ (издадени от емитенти, деноминирани в юани, извън континентален Китай), насърчаването на търговските разплащания с Китай в собствената му валута и ценообразуването на стоките в юани (Кувшинова, 2025).
През 2009 г. Китай стана най-големият износител в света, според данни на СТО, и впоследствие измести Съединените щати като основен търговски партньор за много страни. Според Световната федерация на борсите, към началото на 2025 г. фондовите пазари на Китай станаха най-големите в Азия, надминавайки всички европейски борси, въпреки че разликата със Съединените щати остава значителна (Шанхайската фондова борса е на трето място в световен мащаб с пазарна капитализация от приблизително 7 трилиона долара, докато Нюйоркската фондова борса и Nasdaq имат пазарна капитализация от съответно приблизително 32 трилиона и 31 трилиона долара). Юанът обаче остава само частично конвертируем, а капиталовите потоци към и от Китай остават строго регулирани от Китайската парична администрация, за да се поддържа финансова стабилност. Делът на юана в глобалните плащания остава под 3% към август 2025 г.
Въпреки че ограниченият характер на капиталовата сметка на юана продължава да възпрепятства пълната му интернационализация, бързият растеж на икономиката му, която се превърна във втората по големина в света след Съединените щати, и финансовите реформи, които той осъществи, го превърнаха в жизнеспособна резервна валута. Отразявайки този напредък, през 2016 г. МВФ включи юана в кошницата със специални права на тираж (СПТ), признавайки го за „свободно използваема валута“ наред с „голямата четворка“ (долар, евро, йена и британска лира), и започна да го отчита като отделна категория в официалната статистика за валутните резерви (COFER).
През 2021 г. китайското правителство прие нов петгодишен план, който включва дългосрочни цели за развитие до 2035 г. Планът предвижда „постоянно ускоряване на интернационализацията на юана“, заедно с разработването на дигитален юан, включително в международните разплащания. Това отразява стратегическо желание за засилване на глобалното влияние на китайската валута, според проучване на Вей Сонг и Тимъти Роджърс от университета в Ковънтри и Джифу Сие от университета в Брайтън. Те решиха да анализират потенциала на юана като резервна валута и да прогнозират дела му в световните валутни резерви до 2035 г.
- Според техните изчисления, през 2035 г.:
- Щатският долар ще запази лидерството си с дял от 50-53% в световните резерви;
- По този начин системата от валутни резерви няма да стане напълно многополярна, въпреки че еврото и юанът ще формират конкурентна „втора лига“;
- Делът на юана ще се увеличи до 13-18% в зависимост от темпа на растеж на китайската икономика;
- Юанът може да се превърне във втората най-важна валута, изпреварвайки еврото, чийто дял ще бъде 16-17%.
В оптимистичния сценарий, до 2035 г. делът на юана в световните резерви ще се увеличава до 18,1%, докато в консервативния сценарий той се покачва до 13,6%. Делът на долара намалява съответно до 50% и 53%, докато делът на еврото намалява съответно до 16,3% и 17,3% в полза на юана поради намаляващия дял на икономиките на САЩ и еврозоната. Спадът в дела на долара и еврото обаче се случва със значителна инерция, тъй като и двете валути вече са се утвърдили като резервни валути.
Настоящите тенденции показват, че делът на долара в световните резерви ще намалява не в полза на юана или на която и да е от „големите четири“ валути, а в полза на пул от по-малко „традиционни“ валути. От 2016 г. насам само една четвърт от световните резерви са разпределени в юана, като се отдалечават от долара. Останалите три четвърти са разпределени във валути като канадския и австралийския долар, шведската крона, южнокорейския вон и сингапурския долар.
SUMMA SUMMARUM. И трите балона предвещават предстояща глобална финансова криза, на която не се знае само едно: денят Х, когато ще се спука/т един или два от балоните. 2029 г. може да се окаже по-лоша от 1929 г., когато започна Голямата депресия; но сега светът трябва да е по-умен, което не е гарантирано.
Препратки:
Krugman, P. (2018, 07 31). Transaction Costs and Tethers: Why I’m a Crypto Skeptic. Retrieved from The New York Times: https://www.nytimes.com/2018/07/31/opinion/transaction-costs-and-tethers-why-im-a-crypto-skeptic.html
Krugman, P. (2025, 10 08). Ingots We Trust. Are soaring gold prices telling us something important? Retrieved from Substack: https://paulkrugman.substack.com/p/ingots-we-trust
Krugman, P. (2025, 10 07). Why Aren’t We Partying Like It’s 1999? Retrieved from Substack: https://paulkrugman.substack.com/p/why-arent-we-partying-like-its-1999
Roubini, N. (2025, January 23). Crypto is the Mother of All Scams and (Now Busted) Bubbles. Retrieved from yahoo/finance: https://finance.yahoo.com/news/another-bitcoin-bubble-will-happen-nouriel-dr-doom-roubini-160032860.html
University of Michigan. (2025, 10 09). Final Results for September 2025. Retrieved from Index of Consumer Expectations: https://www.sca.isr.umich.edu/
Venditti, B. (08 10 2025 r.). Central Banks Now Hold More Gold Than U.S. Treasuries. Извлечено от Visual Capitalist: https://www.visualcapitalist.com/central-banks-now-hold-more-gold-than-u-s-treasuries/
Zeberg, H. (2025, 09 28). From Tulip Mania to the AI & Crypto Bubble — History’s Lessons on Market Manias. Retrieved from Substack: https://henrikzeberg.substack.com/p/from-tulip-mania-to-the-ai-and-crypto
Инвестор. (28 04 2025 r.). Защо златото е предпочитаният актив убежище и какво става с долара и ДЦК? Извлечено от Инвестор: https://www.investor.bg/a/538-pazari/412471-zashto-zlatoto-e-predpochitaniyat-aktiv-ubezhishte-i-kakvo-stava-s-dolara-i-dtsk
Кувшинова, О. (30 09 2025 г.). Немногополярное будущее мировых валют. Получено из Econs : https://econs.online/articles/opinions/kak-privlech-investorov-na-fondovyy-rynok-eksperiment-v-kitaye/
Кузмов, С., Тодоров, Т., & Стоянов, Н. (08 10 2025 r.). Златото прехвърли 4000 долара с нов исторически рекорд . Извлечено от Капитал: https://www.capital.bg/biznes/pazari/2025/10/08/4837908_zlatoto_prehvurli_4000_dolara_v_nov_istoricheski_rekord/
Следва
