Разговор с Алексей Леонков – руски военен анализатор и редактор на списанието „Арсенал Отечества“.

Темите: обстановката на фронта в Украйна, провокации на спецслужбите, участието на българи в СВО.

Видео:

Ето и интервюто в текстови вариант:

ВЪПРОС: ФСБ предотврати операция на украинските спецслужби, споменава се и участие на британските спецслужби. Поред опит за провокация. Заговори се и за опит за осигуряване на casus belli. Смятате ли, че ще има още подобни провокации с цел въвличане на други държави в конфликта?

ОТГОВОР: Ами работата е там, че ФСБ и Службата за външно разузнаване на Русия вече неведнъж са предотвратявани подобни провокации, а тези, които са успявали – например операция „Паяжина“ – след разследването са извеждали не само до украинските спецслужби, но и до техните куратори, които се намират във Великобритания. И Службата за външно разузнаване вече направи изявление, че зад тези терористични актове, зад диверсиите стоят британските спецслужби. Тоест, след като стана ясно, че Украйна вече не печели тази война и всички вложения са практически напразни – колкото и военна техника да доставят, колкото и парична помощ да пращат, това не влияе на хода на бойните действия, дори свръхдалекобойните ракети, за които Зеленски постоянно говори, не влияят на хода на самата специална военна операция. Затова във Великобритания някои политици изразиха желание от следния характер – че срещу Русия трябва да се обяви тотална война. Тотална война в британското разбиране – това е терористична и диверсионна война, която се води преди всичко срещу цивилното население и цивилни обекти. Според британските анализатори такава война ще принуди всяка държава да прекрати определени действия и да отиде на споразумение с противостоящата страна. В случая – споразумение с Украйна на нейните условия, които сме чували многократно: връщане към границите от 1991 г., изплащане на репарации, връщане на Крим и т.н. Но въпреки че такава война се води в момента – огромен брой безпилотни апарати атакуват области на Русия, намиращи се извън зоната на специалната военна операция – тя не носи онези резултати, които очакват британските покровители на Украйна. Русия продължава да води бойни действия, отразява тези терористични атаки, разкрива различни терористични актове, хваща агенти, които пращат и вербуват. Разкриват по-мащабни операции – както стана с операцията, при която украинските спецслужби се опитваха да вербуват пилоти и щурмани на самолети МиГ-31, които са носители на хиперзвуковата ракета „Кинжал“. Разбираемо е, че след като противникът ни е обозначен – тоест службите за външно разузнаване и ФСБ работят в единна връзка – подобни действия вече не могат да имат фактор на изненадата. Макар да разбираме, че британците, заложили всичко на карта, ще отидат докрай. И неслучайно сега техните представители се опитват да намерят контакти с нашия президент – да се свържат с нашия президент, за да се договорят за нещо. Защото Великобритания не просто губи – тя губи тотално. Авантюрата, зад която стоеше тя, сценарият, който разработваше – той не проработи. Не се получи нито падането на Русия – нито във военен, нито в икономически план. И не се получи да се повлияе с тази тотална хибридна война върху руското общество, което сега е сплотено около нашия президент и около нашата армия. Затова опитите са напразни, но Великобритания не иска да загуби. Тя иска по някакъв начин да реши проблема в своя полза. Но докато търси тези начини, Украйна търпи поражение на бойното поле.А линията на бойното съприкосновение едва се държи. И сега голямото огнище на настъпление сериозно подрива отбранителната способност на украинската армия. Имам предвид преди всичко настъплението в запорожкото направление –
котелът, който се образува в района на Покровск, Мирноград и Купянския котел. И Украйна не е в състояние да разреши този проблем. Най-важното, което се наблюдава – тя вече не може да прехвърля повече резерви. Липсва квалифициран личен състав. Липсва военна помощ, на която Украйна много разчиташе. И множество фактори сочат, че фронтът започна да се пропуква. Тоест Украйна, която заложи на това да се задържи на линията на бойното съприкосновение и през това време западните й партньори да окажат натиск върху Русия, за да замрази конфликта по линията на бойното съприкосновение – тази надежда напълно се провали. Тоест сега виждаме, че и Украйна, и нейните куратори от Великобритания, и всичките им опити по някакъв начин да повлияят на хода на специалната военна операция са практически нулеви. Сега им се налага да отидат на нещо още по-екстремно, за да въвлекат по някакъв начин САЩ в тази война. Тоест да създадат прецедент, при който САЩ ще отидат докрай и отново ще се забъркат в конфликта, но вече в друга роля – ролята на преки участници в конфликта на страната на Украйна.

ВЪПРОС: В такъв случай можем ли да очакваме други подобни провокации като предотвратената, или друго, с цел въвличане на още страни в конфликта, освен САЩ? Да речем от Европа, от тези страни, които в Брюксел наричат прифронтови?

ОТГОВОР: Опити се правят – прибалтийските държави, Полша, Румъния – се опитват по някакъв начин да провокират. Една от тези провокации са неидентифицираните безпилотни апарати в небето на тези държави, за чиято принадлежност никой не може да каже нищо, но по някаква причина всички твърдят, че това са руски дронове и че летят с провокационна или дори терористична цел. Например на територията на Германия вече са регистрирани
над няколко хиляди безпилотни апарата, които системата за ПВО на Германия не успя да разпознае. При това не успяха да установят кои от тях са легални, търговски, и кои са нелегални, пуснати с някакви други цели. Работата е там, че безпилотните апарати не са оборудвани със система за държавно разпознаване „свой-чужой“, за да имат принадлежност към дадена държава или организация. Така просто не ги произвеждат и такива устройства няма. Освен това, ако търговските дронове имаха такъв идентификатор, те практически щяха да се приравнят към гражданските самолети, които извършват пътнически и товарни превози. Но това не е направено, затова в небето има много дронове и тази тема може да се експлоатира както си иска човек. Което всъщност и се прави. Ако в небето има дронове, ако някой прелети близо до летище, или над населен пункт, или – не дай Боже – близо до военна база – край, това е еднозначно „руски дрон“. И разбираемо е, че някои политици в тези държави започват да се изказват много агресивно срещу Русия, смятайки, че имат повод –
че някакъв си дрон прелетял. Сега ще се изкаже и ще му олекне. Работата е там, че САЩ напримерпо отношение на някои държави, граничещи с Руската федерация, взеха решение, че от януари 2026 г. няма да има никакво финансиране, което преди се оказваше директно от САЩ. Тоест преди русофобията се продаваше добре. И добре се продаваше, особено при администрацията на президента Байдън. И сега тези държави, които участват в провокации – или по-скоро не участват – си мислят, че ако провокират така, изведнъж някой на Капитолийския хълм ще се усети и ще каже: „Спасете Прибалтика, трябва спешно да пратим пари там, защото ето сега Русия ще ги превземе.“ Макар че Русия с устата на нашия президент им казва: „Успокойте се. Успокойте се, занимавайте се със своите работи. Ние не планираме да ви нападаме. Имаме си собствени задачи за по-нататъшно развитие. Но и вие не ни провокирайте.“ В същото време виждаме, че такива провокации не се получават – значи ще търсят нови начини. И нашата Служба за външно разузнаване периодично разказва за тези начини – когато под чужд флаг са се опитвали да проникнат на територията на Полша някакви бойци в руска военна униформа, които е трябвало да нападнат някого. Или например кораб или съд, плаващ в Балтийско море – също е трябвало да бъде нападнат от диверсанти. И така нататък, и така нататък. Тоест виждаме, че провокациите ще ги има все пак. Все пак ще ги има. Но успешната работа на нашата Служба за външно разузнаване позволява да се разкриват тези провокации, те се публикуват и целият свят чете, че британските спецслужби и техните партньори в Полша, Прибалтика и Украйна търпят фиаско. Тоест не им се удава да организират операция така, че нашата служба да не разбере за нея. Това много ги притеснява, но не ги спира. Тоест ще продължат да опитват, докато не дойде ноември 2026 г. Работата е там, че цялата им най-голяма надежда е да протакат конфликта до това време и по този начин да компрометират американския президент Доналд Тръмп, който в момента води нелек преговорен процес с Русия, така че неговата партия в Конгреса да загуби. Там да вземат мнозинство демократите и тогава ще започнат напълно да бавят работата на правителството на Тръмп, както правеха, когато той беше 45-ият президент. И на това възлагат надежди – че ще издържат до това време и тогава, както се казва, ще се върнат благословените времена на Байдън. САЩ отново ще се забъркат в конфликта и всичко ще се завърти както те искаха. Но последните тенденции, посоки, трендове – както още ги наричат – говорят, че надеждата им е напразна.

ВЪПРОС: Как гледате на военната истерия, която започна в Европа? Тя е по медиите, в политически изказвания, в плановете за милитаризация и т.н.
Рейнметал строят заводи по производството на барут и боеприпаси в една линия – България, Румъния, Латвия. Говори ли за нещо изборът на локациите на тези заводи? Как се гледате на нагнетяването на военна истерия в Европа? Защо се прави това?

ОТГОВОР: Работата е там, че решението за милитаризация на Европа започна още преди началото на специалната военна операция. Това беше през 2007 г., когато нашият президент говори в Мюнхен. Той произнесе реч, в която каза, че еднополюсният свят е опасен и може да доведе цялото население на планетата до война тотална война. Затова трябва да се промени. Че сигурността на една държава се създава за сметка на други държави. Когато тази реч беше произнесена, в структурата на НАТО се появи подразделение, което трябваше да изчисли логистиката за прехвърляне на войски от пристанищата в Ротердам до източните граници – по-точно до границите на Република Беларус и Русия. Още тогава започнаха да изграждат планове за военен натиск върху Русия. През 2014 г. това се изрази в акция на русофобия. Русия беше обвинявана за всички смъртни грехове. После последва конфликтът в Украйна. Направиха така, че Русия не можа да не влезе в специалната военна операция. Милитаризацията продължи. Защото през 2019 г. беше приета програмата „Стратегия НАТО 2030“. В тази програма се говори за милитаризация, превъоръжаване на всички страни от блока НАТО. Но това не е само появата на нови образци въоръжение. Там има и структурни промени. Които всички страни от Европа, членки на НАТО, трябва да доведат до общ знаменател. Те трябва да се откажат от националните си интереси и да преследват само един интерес – който се нарича евроатлантическа сигурност. По този начин блокът НАТО трябва да стане монолитен военен блок. А над строежа трябва да стои Еврокомисията – която ще изпълнява ролята на политически орган, политическо ръководство. Генералният секретар на НАТО става изпълнителен директор на този блок – тоест военен ръководител. Този конгломерат трябваше да бъде готов до 2030 г. Но знаем, че имаше пандемия. После започна специалната военна операция. И парите, които се отделяха за всичко това, някъде изчезнаха – но бяха „усвоени“, както казваме ние. И когато Тръмп стана 47-ият президент… Защото при него, когато беше 45-и, тази програма стартира. И Столтенберг трябваше да е главният й куратор и проводник. Оказа се – неизпълнена. Няма логистични пътища. Няма превъоръжаване. Парите са похарчени. По някакъв начин усвоени. А резултати няма. При това тече конфликт в Украйна, който не беше планиран по време на реформите НАТО 2030. Той трябваше да бъде стартиран след 2030 г., когато НАТО вече щеше да представлява по-силен военен блок. Тоест тази авантюра с Украйна, която позволяваше бързо обогатяване на участниците за сметка на Украйна – защото те не изпращаха войски – те много добре въртяха парите през Украйна. Много корупционни схеми. И сега тече корупционен скандал, който впоследствие се изрази точно в схемите, които вие споменахте. Например Rheinmetall и други компании започнаха да говорят, че в Украйна строят заводи – заводи за ракети, боеприпаси, барутни заводи. За това се отпускат пари. Подписват се някакви договори. А после става така – прилитат руските „Герани“ и всичко разрушават. А парите вече са похарчени. Създадена е такава корупционна схема, която позволяваше и на Украйна да вземе част от парите. По-голямата част се връщаше по обходни пътища в джобовете на онези, които организираха тези програми. И когато започна поредният корупционен скандал – особено свързан с ракетите „Фламинго“ – например Дания рязко си промени решението да участва в програмата като производител на твърдо ракетно гориво. В Дания изведнъж разбраха, че корупционният скандал ще ги засегне и се опитаха бързо да се измъкнат. Но такива потьомкинови села – които ги има и ги няма, а парите вече са усвоени, договорите и актовете са подписани, ги има доста в Украйна. И носители на тези тайни са най-близкото обкръжение на Зеленски, срещу което сега точно се разгръща корупционният скандал. До какво ще доведе това – въпросът е отворен. Но интересното е, че организатор на този корупционен скандал са британците. Които точно бият по американските креатури около Зеленски. Великобритания отново се опитва да натисне САЩ, за да може САЩ – искайки да избегнат скандала – да приемат условията на Великобритания и отново да се забъркат в тази война на страната на Украйна.

ВЪПРОС: Промени ли се нещо в руската военна стратегия след срещата в Аляска и след несъстоялата се среща в Будапеща? Има ли някакви изменения?

ОТГОВОР:
Главната промяна засяга международната сигурност. Тоест САЩ непрекъснато се опитваха да провокират пряк конфликт с Русия. Мисля, че в Анкоридж тази тема беше засегната и са се договорили, че всички провокации от страна на коалицията, която иска победа на Украйна, не бива да водят до това САЩ и Русия да започнат да се конфронтират помежду си. Това се потвърждава и от факта, че когато внезапно Доналд Тръмп обяви, че иска да проведе ядрено изпитание, руската страна беше много изненадана. И това показваше, че въпросите за ядрената сигурност също са били засегнати. В това число – за никакви ядрени изпитания не е трябвало да става и дума. Тоест Доналд Тръмп показа на Русия, че му е много неудобно, че го притискат. И той реши да отиде докрай, като обяви, че САЩ ще проведат ядрено изпитание. Тоест анкориджските договорености създадоха рамки, в които трябва да съществуват двете страни на преговорите, за да не се задейства друг механизъм – механизъм на термоядрена война. И e разбираемо, че тези рамки още се спазват, макар постоянно да са подложени на атаки от страна на партньорите на САЩ в НАТО, които измислят различни условия, за да провокират САЩ и да принудят Тръмп да вземе непопулярни решения – например същите санкционни решения. И от друга страна – да провокират Русия към някакви стъпки. Например може би са разчитали, че ако Тръмп каже за ядрено изпитание, Русия ще каже „Тръмп каза за ядрено изпитание – ето, всичко, ние сме готови, сега ще взривим“ – Не, и това няма да се случи.

ВЪПРОС: Но все пак отново започнаха да говорят на тези тема. Русия също заяви, че ако те започнат такива изпитания, то и Русия ще прави такива изпитания…

ОТГОВОР: Да, за това нашият президент говори още през 2023 г. А сега на Съвета за сигурност каза, че ще проучим. Да, ще проучим. Ще проучим възможността. Тоест никакви конкретни действия няма да има. Ще бъде чисто проучване на информацията – особено информацията какво точно е имал предвид американският президент и какво ще предприемат американците, Пентагонът, лабораторията в Лос Аламос по този въпрос. Защото знаем, че сериозните ядрени изпитания изискват подготовка. И с щракане на пръсти не се провеждат. Разбира се, може просто да се взриви ядрен боеприпас и да се каже, че се взривява. Или да се изстрелят носители на ядрени боеприпаси. Което американците и направиха – изстреляха „Минитмен-3“. Направиха пуск, който според тях беше успешен. Тоест отговор все още няма. И американската страна пази упорито мълчание. А в Европа около това се изграждат различни манипулации. Европейците започват да ги плашат с Трета световна война с използване на ядрено оръжие. Само че сега тези страшни истории се различават от предишните. Преди се казваше, че Трета световна война – да, част от населението ще пострада, но блокът НАТО начело със САЩ ще спечели тази война. Преди се говореше, че Трета световна война – да, част от населението ще пострада, но блокът НАТО начело със САЩ ще спечели тази война. Но напоследък това, което показва чуждестранната преса – The Times или New York Times – те рисуват ужасна-ужасна картина, в която ще загиват 99% от населението, а онези, които останат – 1% – ну, най-вероятно те също няма да оцелеят. Тоест – краят на човешката цивилизация. Разбираемо е, че такава информационна кампания се стартира не просто така. Тя е свързана с това, че САЩ не печелят, не могат да догонят в ядрените технологии нито Русия, нито Китай. И този разрив се увеличава. Сега това изоставане възлиза на около 15 години. А с всяка година разривът ще се увеличава. Тоест до момента, когато американците – ако изведнъж невероятно им се получи – обновят ядрения си комплекс, ще изостават с 30, а може и 40 години. А това е неприемливо. Защото за времето, през което те искат да завършат обновяването си – 2042 г. – в света може да се променят много неща. Затова единственият ход е – сега да започнат най-мощната кампания за пълно ядрено разоръжаване. Което всъщност Тръмп започна да намеква, че в Анкоридж е ставало дума за ограничаване на ядрените въоръжения. И че той много се надява Русия и Китай да се включат в диалога за ядрено разоръжаване.

ВЪПРОС: Да поговорим за това, което се случва на фронтовата линия. В началото споменахте, но все пак – какви са основните тенденции към момента що се касае фронтовата линия?

ОТГОВОР: След 2023 г., когато се случи провалът на така нареченото контранастъпление, кураторите на Украйна предложиха да се премине към отбранителна тактика. В резултат на което бяха укрепени силите, създадени така наречените армeйски корпуси, които покриваха определени участъци от линията на бойното съприкосновение. И имаше стратегически резерв, който участваше в операции по блокиране на пробивите на руската армия на този или онзи участък от линията на бойното съприкосновение. После се случи Курската авантюра и се получи така, че линията на бойното съприкосновение стана много голяма – над хиляда километра. И главните точки на тази линия на бойното съприкосновение станаха фортификационните съоръжения, в които седяха подразделения на украинската армия и по някакъв начин отблъскваха настъплението на руската армия. Когато се случваха по-силни пробиви, тези пробити участъци се укрепваха незабавно с части от резервите и допълнителни сили, например корпус на безпилотни апарати. Които като пожарна бригада присъстваха ту на един, ту на друг участък от линията на бойното съприкосновение. И всичко това доведе до това, че в резултат на тази тактика им се удаваше да сдържат настъплението на руските войски, но имаше няколко големи провала. Загубата на Авдеевка, Курахово и т.н., които доведоха до това, че тактиката не престана да работи. Те се укрепиха в Покровск, направиха от него най-мощната фортификационна крепост. Но дори и с това не се справят.
Защото Русия има превъзходство във въздуха, работи по търговските обекти. А втората грешка е в това, че много дълги вериги на логистиката.Тоест доставката на въоръженията върви по сложни вериги и някъде логистиката дава срив и руската авиация разпознава тези точки и ги унищожава. Тоест своевременно не получават на фронта тази помощ, която НАТО изпраща в Украйна. Третия проблем е свързан с мобилизационните възможности на Украйна. Те така не жалeха своите бойци, че загубите сега значително надвишават мобилизационните възможности, които се опитват да организират ТЦК. Армията на ТЦК, или броят на ТЦК-шниците сега наброява според украинските сведения 100 хиляди души. Но те не се справят със зададената работа. Плановете, които сега ТЦК демонстрира, постепенно намаляват. Бяха 35 хиляди души, те трябваше да са 25. Сега още по-малко. Тоест възстановяването не върви. Получи се така, че украинците се държат, въпреки всичко, надявайки се на западните си партньори, които обещаха на Украйна да окажат натиск върху Русия и Тръмп, за да замрази Русия конфликта по линията на бойното съприкосновение и да отиде на някакви сепаратни преговори, които биха спасили украинския режим и неговата армия от тотален разгром. Но европейските държави не се справиха с тази работа. Коалицията на желаещите не постигна нито една поставена цел. Военно-промишленият комплекс на НАТО не успя да осигури на Украйна обещаните снаряди. Говореха, че Украйна ще получава 2 милиона такива снаряда годишно. Но и тези планове не са изпълнени. При това закупуването на цялото въоръжение за Украйна върви по схемата ПУРЛ. Тоест европейците закупуват от американците оръжие, и това оръжие отива в Украйна. Собственото европейско оръжие, ако отиде в Украйна, то трябва да върви с надценки, с тарифни надценки, които трябва да отиват в полза на САЩ. Тоест се получава такъв затворен кръг, че Европа е с вързани ръце и крака и зависи от волята на Америка. В Америка наскоро свърши шътдаунът. При който бяха спрени всички материални и финансови помощи за Украйна. При това Тръмп след края на шатдауна каза, че той напълно е прекратил финансирането на Украйна. Всичко на европейските плещи. А Европа не е готова да финансира Украйна, защото всичките си лимити, които е имала, вече ги е изхарчила. Затова сега наблюдаваме следното. Фронтът пропуква и вече няма смисъл да се държи. Но Украйна не може да оттегли войските си например на десния бряг на Днепър. Защото щом остави този укрепен район, а след това, както казват, е чисто поле и там нищо не е построено. Тоест, ако започне да оттегля войските, това означава, че всички тези войски при преминаването ще бъдат унищожени. Затова искат прекратяване на огъня за 30 дни. За тези 30 дни може да се изведат войските на десния бряг на Днепър и там да се организира по-нататъшна отбрана. Но Русия не се съгласява на това. Тя казва: ние не сме за временно прекратяване на огъня, ние сме за елиминиране на причините, които доведоха до специалната военна операция. Затова сега украинската армия е в цунг-цванг. Няма сили да се държи, няма сили и да се оттегли. Тоест и така, и иначе ще бъдат унищожени. Но подразделенията на украинската армия, които са в обкръжение, имат шанс да се спасят, ако се предадат в плен. Но не всички ще се предадат.

ВЪПРОС: Да поговорим за българите в конфликта. Правили сме интервю с български гражданин, участник в СВО на страната на Русия. Чували сме, че има много етнически българи от бившите украински територии, например от Зопорожието, които участват като доброволци на страната на Русия. Чели сме и за такива, които участват на страната на Украйна. Чувал ли сте за участието на българи на едната или на другата страна?

ОТГОВОР: Знаете ли, най вече съм чувал за българите, които воюват за нас. Които воюват и се борят за нас не само в зоната на специалната операция, но и на територията на самата България. Които стоят зад това, че с Русия е наше братство, както се казва, и не може да се води война срещу нея. На тези българи не е много лесно да живеят на територията на България. Но и на онези, които са при нас, също до определено време не беше лесно. Защото българското правителство неведнъж е подавало запитвания да бъдат екстрадирани тези доброволци на територията на България. Но сега нашият президент прие закон, в който се казва, че тези, които са воювали на наша страна като доброволци, ние няма да издаваме никого. А по-нататък те самите ще решават съдбата си. Ще станат ли граждани на Русия или когато в техните страни всичко се успокои, ще се върнат у дома. Но повече така да издаваме тези, които воюват за Русия – няма да го правим изобщо. Затова аз по-добре познавам тези българи. А тези българи, които воюват за украинската страна – имаше сведения, че са намирали удостоверенията им. И в такъв вид, който се нарича „двеста“ (труп). Живи не са ни попадали. Но че там е присъствало известно количество – да, такива сведения имаше. Но, да речем, не толкова количество, колкото например полските наемници, американските наемници, британските, френските. Тоест това са били по-скоро единични случаи. Това са хора, които или са били заблудени от пропагандата, или по някакъв начин са попаднали на фронта.

ВЪПРОС: Има социологически проучвания, които показват, че в България мнозинството българи на практика подкрепят Русия. Знаете ли колко са българските граждани, които са на страната на Русия във войната?

ОТГОВОР: Знаете ли, тези цифри не се разкриват. Цифрите не се разкриват. Но много подразделения казват, че у нас воюва интернационал. Тоест казват го. Разбираемо е, че за този човек, който воюва на наша страна, се говори само тогава, когато той даде съгласие. За да може да се разкаже за него. Ако той не иска никой да знае за това, като се опасява, например, че роднините му у дома могат да пострадат. За това не се говори. Затова това е много пикантна тема.

ВЪПРОС: Вече споменах, че в България мнозинството българи се отнасят положително към Русия. Но България е с такова географско положение, че Великобритания или други страни могат да поискат да направят провокации от наша територия. Как тези две тези се съчетават една с друга? Може ли българите да противодействат на въвличането ни в провокации?

ОТГОВОР: Мисля, че българите са самостоятелни хора. Те помнят братската помощ, която им оказваше Русия. И това, между другото, е много силно движение.Онези, които са маргинали – те са малцинство. Но доколкото знам, в правителството също стават все по-малко и по-малко. И това е много добра положителна тенденция. Освен това виждаме, че вече се е формирала така наречената антиукраинска коалиция. И появата на такива политици във властта в България най-вероятно ще се случи. И тогава всичко ще се нареди по местата си.

Източник - Ефир. инфо