Интервю с генерал Димитър Шивиков

Въпрос: Интересно е, че на преговорите в Женева неочаквано се появи британска делегация, която се настани в същия хотел, където се провеждаха те и явно е инструктирала украинската делегация. Какви са вашите очаквания от тези преговори към момента? Накъде вървят нещата?

Шивиков: Моите очаквания не са толкова позитивни, в смисъл, че биха приключили с някакъв резултат или най-малкото някакво решение. Като цяло това е поредна стъпка в опитите да се установи един постоянен контакт с посредническата роля на САЩ. Но учудващо, ако мога да използвам тази дума, е намесата на британската страна, защото това веднага ме връща в началото на специалната операция, когато април месец 22-ра година започнаха първите тогава преговори в Истанбул, си спомняме, че те бяха, двете страни руската и украинската едва ли не пред прага да се договорят и да бъде спряно проливането на кръв или даването на жертви от двете страни. Но си спомняме колко скоротечно по онова време тогавашният министър-председател на Великобритания в лицето на Борис Джонсън пристигна и за по-малко от 24 часа украинската страна прекрати по-нататъчното си участие и се оттегли от преговорния процес. Великобритания е коколоводът. Тя играе основната роля. Тя, както се казва, продължава да налива масло в огъня и да подстрекава президента Зеленски и хората около него да продължават да хвърлят в месомелачката обикновените украинци. Така че краткият ми отговор е, че не очаквам някакво позитивно развитие, въпреки благосклонността и на руската страна да продължат тези разговори, тези преговори, да започнат по основните направления да се изчистват болезнените въпроси за двете страни…

Въпрос: Тези преговори, които сега преминаха в Женева, се състояха малко преди да се навършат четири години от началото на специалната военна операция. И затова ми се искаше да дадем така една оценка за тези четири години каква е ролята на Европа в това, че все още няма постигнат мир. Според вас каква е ролята на Европа тук и на Великобритания?

Шивиков:
По-добре да ги сложим под един знаменател Великобритания и Европа. Европа имам предвид водещие страни на Европейския съюз. Каква е ролята? Ролята е да водят, за да използвам едно сравнение, президента Зелевски за носа, а под предлога, че защитават демокрацията, в кавички слагам естествено тази дума в Украйна и да я подпомогнат в нейния път за европейското ѝ развитие, вече отпадна темата и разговора за членство на Украйна в НАТО…

Европа е в основата да започне специалната военна операция. Това е истината. А може би ще ни трябва доста време, за да се преповторят тези факти. Някои от тях много удобно биваха премълчавани, защото Европа в лицето на двете водещи страни, Франция и Германия, с тогавашните си държавни ръководители в лицето на канцлера Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд бяха основните гаранти по тъй наречените Мински споразумения. И какво се оказа, когато те се оттеглиха от реалната власт и бяха пенсионирани и Меркел и Оланд, в обстойни интервюта те си признаха, че и Минск 1 и Минск 2, тъй наречените споразумения, са били чиста форма на заблуда за руската страна.
А основната цел е била да се спечели време за Украйна, в което време Европа да въоръжи, да напълни с оръжие, да преформатира украинската армия, да я подготви и когато моментът наближи, Украйна да започне агресия спрямо Руската федерация. Това е признание на тези двама държавника на Франция и Германия.

​В последствие знаем коя разузнавателна служба е в основата и предоставя всякакъв вид информация и разузнавателна и сведения за целеказване и набелязване на целите. Участва активно в планирането, организирането и самото изпълнение на всякакви военни удари, това е Великобритания, в лицето на тяхното разузнаване МИ-6. Това са сведения, които вече четвърта година се потвърждават. Тоест отговорът на вашият въпрос е, че Европа в тясно сътрудничество с Великобритания е страната, която води тази пагубна за Украйна война, защото Украйна, когато и да настъпи мирът и когато бъде подписан мирният договор, тя вече няма да бъде тази Украйна преди 2022 година.

Виждаме, че днешното политическо ръководство на Европа осъзнава, че буквално губи както на театъра на военните действия, така и в политически план, защото редица техни политици, да, повечето от тях са опозиционни, започнаха да говорят в друга насока и да претендират и заявяват, че вземайки властта в съответната страна, визирам Франция, визирам Германия, че една Нидерландия, Белгия също, че политиката относно Украйна на Европа ще претърпи коренен обрат. Тоест вече тази безкритична помощ, която бива изразявана не само във финансови средства, защото съвсем наскоро Европейската комисия за пореден път отпусна и прие нови 90 милиарда евро помощ на режима в Украйна, а и доста страни от Европейския съюз тук изключвам, защото то вече стана на традиционно за Унгария, за Словакия вече и Чехия се присъедини, че те прекратяват всякаква военна помощ за Украйна.

​Така че нищо добро не очаква Украйна. Най-вече украинският народ е големият губещ и страдаща част от този конфликт, но губещият е Зеленски с неговия приближен кръг и може би на евентуалните президентски избори, които ги анонсират, че сега пролетта на тази година ще има президентски избори, дори той анонсира, че паралелно с изборите за президент ще има и референдум относно бъдещия мирен договор. Той е губещ и ще се стреми да запази своята власт, защото извън властта нищо добро не очаква.

Въпрос: Всъщност доста европейски политици, които поддържаха Зеленски, си заминаха. А каква според вас ще е неговата участ след всичко това? Може би той също има основен мотив да продължава конфликта.

Шивиков:
Най-добрият случай, нали, защото все пак като християни, каквито сме, не би следвало и не е нормално, не е естествено да желаем смъртта на когото и да е, неговата гибел, въпреки че той по случай коледното привесие в директен ефир пожела смъртта на президента Путин, Зеленски имам предвид. В най-добрият случай неговата участ е да бъде политически имигрант и да получи убежище в някои от страните на неговите колководи. А пък аз съм убеден, че той си е осигурил едно добро, бих казал охолно житие, бъдещо, няма да бъде лишено от нищо, но това са догадки, това са конспирации. Той извън властта е не само политически труп, дано не бъде и физически такъв.

Въпрос: И отново във връзка с тази годишнина, която предстои сега на 24-ти, видях, няма да казвам кои са, за да не им правя реклама, български граждани, които са открити поддръжници на Азов, даже ходиха с тениски Азов, организират акция в подкрепа на Украйна. Вие как гледате на подобни акции? Хора, които подкрепят Азов у нас, искат да подкрепяме Украйна едва ли не докрай?

Шивиков: Естествено, че изобщо не ги подкрепям, отричам ги. Навсякъде, всяко едно общество, всяка една държава има своите лумпени. За мен това са едни неориентирани индивиди, които търсят своето моментно публично представление, да бъдат изявени, да бъдат евентуално забелязани от вас медиите, да бъдат отразени, съответно те трябва и да си оправдаят добрите финансови потоци, които получават, защото те нашите евроатлантици, нашите украинофили, те не го правят по вътрешна убеденост, те го правят срещу заплащане. Това съм лично убеден и все пак трябва да оправдая, пред техните спонсори, които щедро ги финансират, да оправдаят къде отиват тези пари. Най-малкото за изработването на такива фланелки с тези пронацистски символи на Азов и всички останали структури и организации, които действат на територията на Украйна…

Такива индивиди, когато ги коментираме, ние още повече им правим реклама и злото се разпространява много бързо, много скоротечно, като злокачествено заболяване. Колкото по-малко биват отразявани, толкова по-добре. Все пак нали живеем в условията на демокрация, а ние нормално мислещите хора, които сме над 65% от българския народ, както се казва, нямаме нищо против и инакомислещите да има правото и възможността да изразяват своето мнение, въпреки че на нас не ни харесва и в пълен контраст. Но за разлика от тази малцинствена група, тези евроатлантици и укрофилите, те имат целия спектър и подкрепа от основните медии от под различна форма, електронни телевизии, радиа и така нататък и тяхното крещене стига до много високи октави, което е жалко, разбира се.

Въпрос: Да. Но понеже говорим за фенове на Азов, а Азов са си откровени екстремисти и радикали.

Шивиков: Те са признати за такива, за терористична структура.

Въпрос: Да. Но въпросът ми е такъв. Има ли в България почва за създаването на подобни екстремистски групи? Видяхме сега покрай казуха Петрохан, че на някакви НПО-та се дават сериозни правомощия, оръжие им се дава в голямо количество. Там има доста такива неща, които ни карат да се замислим въобще за състоянието на държавата и всъщност след като в момента т. нар. политически елит подкрепя Украйна, според вас има ли риск от създаването и развиването на подобни екстремистски групи у нас, било то от български граждани или може би дори от украинци, които са дошли у нас?

Шивиков: Ами при неработещи институции, които са призвани да гарантират обществения ред и сигурност, естествено, че има такава почва, има такива наченки и пак казвам, това са най-вече неосъзнати младежи, които биват лесно манипулируеми, биват подвеждани от самозвани лидери, които ги слагам в кавички. Като цяло те са страхливи. Пак ще използвам, то не е метафора, но примерно на една такава групичка, без значение дали са 5, 10, 20 души, ако хвърлиш една-две пиратки сред тях и те ще се разбягат. Дотам опира тяхната смелост и решителност. Те повече са на принципа да бъдат показвани…

Като цяло, да, има все пак някакви условия, чак почва е присилено, но е такива малобройни групички да се опитват под някаква форма да развиват някаква дейност, но това е благодарение на некомпетентността, благодарение на бягството на службите, без да ги цитирам, тези, които са призвани да гарантират реда и сигурността и затова се допуска и стига до такива ситуации. Но организиране в регионален, да не кажа и в национален мащаб, няма.

Източник - Ефир. инфо