ВЪПРОС: Вие излязохте с един обширен материал по повод четири години от началото на специалната военна операция, които се навършват сега във вторник на 24-ти. Там описвате причините за конфликта, как се е стигнало до това, Минските споразумения, после началото на операцията, червени линии и така нататък. А моят въпрос е свързан с това можем ли накратко да кажем как Европа – вие сте описали как участва в конфликта – но как Европа сега бие спирачки на евентуални преговори? Как се противопоставя на мира? Противопоставят ли се според вас Европа и Великобритания?
ОТГОВОР:
Определено. Ние трябва да кажем, че не Европа, а Европейският съюз – да бъдем по-точни при термините. Вижте, тук става дума за действително четири години от започването на така наречената специална военна операция, както се нарича тя в Руската федерация или пък на така руско-украинска война, както я наричат на Запад. Да не говорим, че има и даже по-така остри определения за този военен конфликт. Наричат го наглата агресия на Русия срещу Украйна.
Тука става дума действително за един конфликт, който има много дълбоки корени и от името на Антифашистки форум България се излезе с този материал, при който се казва много ясно, че тука става дума първо за една гражданска война на бившето пространство, на съветското пространство, където в това бивше пространство, на част от това бивше съветско пространство, каквото е Украйна, се раздуха гражданска война от една страна на сили, които определено имат фашизоидна окраска. Става дума за сили, които изхождат, в буквалния смисъл на думата произхождат – това е една регенерация на така нареченото бандеровско движение на Степан Бандера, така наречената ОУН (Организация на украинските националисти), УПА (Украинска въстаническа армия), ОУН-УПА, и тези сили нанасят удар, тоест те търсят реванш, търсят исторически реванш тези фашизоидни сили или нацистки ги наречете – то и нацизмът е една от формите на фашизма, между нас казано.
И тези сили фактически търсят реванш по две линии. От една страна това е една силно русофобска линия, от друга страна това е една линия срещу всички онези сили в обществото, като се почнем по целия спектър от ляв до центристки и десен, които не са съгласни с подобна политика.
В случая тука основният факт е, че тази политика се поддържаше навремето от американското правителство, администрацията на Джо Байдън, на Демократическата партия. Но днес се измени обстановката в света, доколкото новата администрация на Тръмп си поставя едни други цели, по-важни цели, и тя – не става дума, че е изоставила подкрепата за Украйна, тъй като няма защо да се лъжем, за всичките тези сложни видове оръжия, свързани с изкуствен интелект, свързани с системите Пейтриът, наблюденията, разузнавателните наблюдения и така нататък – там действително се работи с американски персонал, който е подготвен по този въпрос, но в случая основна поддържаща сила на това, което наричаме войната в Украйна, това несъмнено е Европейският съюз и Великобритания.
При това забележете, че тази силна поддръжка на разклащане на Русия, на търсеща, нека така, както навремето винаги Западът я търсел, окончателно решаване на руския въпрос, както навремето го защитаваха хитлеристите – окончателното решаване на руския въпрос – така и днес търсят подобно окончателно решаване, превръщането на Русия в сбор от малки враждуващи помежду си части. И ето в случая такъв един конкретен пример е насъскването на днешния украински фашизиран режим срещу Руската федерация. И тази подкрепа продължава даже при условие, че днешната американска администрация на Тръмп се дистанцира в известна степен. Не казвам абсолютно се е дистанцирала от тази война, но в известна степен се дистанцира – най-малкото от гледна точка на това, че тя е готова да продава оръжие на европейците, те може би да ги дават на Украйна, но тя самата няма вече да подарява, както казват, тези оръжия. Тоест те превърнаха тая подкрепа в търговска сделка, докато Европейският съюз, даже в ущърб на своите интереси, той отделя значителни средства за подкрепа на Украйна и за продължаването на войната.
Това е несъмнено както британска политика – която знаем, че още 22-ра година се започнаха преговори, които отначало вървяха в Минск, след това вървяха даже в Гомелска област и така нататък, и накрая в Истанбул, на които се готвеха действително мирни споразумения и прекратяването на тези военни действия. Но трябва да кажем, че те бяха провалени именно от Борис Джонсън, тогавашния премиер на Великобритания, който реши, че Русия трябва да бъде разклащана и те продължават и до ден днешен – както британците, така и Европейският съюз, най-вече в лицето на ръководството му, на някои видни, включително канцлери на Германия, Мерц и някои други – Макрон например, президентът на Франция, които, обладани от крайна русофобия, действително крайна русофобия, те са готови да дават допълнително средства. Ето, говори се за 90 милиарда, при условие че същият този Европейски съюз, а даже и Великобритания, са в определена криза – икономическа криза, ако щете политическа криза, особено във Франция ние наблюдаваме подобна политическа криза. Но даже поставяйки в залог интересите, коренните интереси на Европейския съюз, на собствената си, на британските коренни интереси, те са готови да продължават тази война срещу Русия с цел, повтарям, коренно решаване на руския въпрос.
Несъмнено подобна политика не прави чест нито на тези правителства, нито за съжаление на една значителна част на обществата в Европейския съюз, а също така и във Великобритания, тъй като подобна политика води към нищото. И тука знаете, че в материала се цитира даже не кой да е, а един виден американски интелектуалец и общественик, какъвто е Джефри Сакс, който пряко казва, че в крайна сметка тука наблюдаваме една лицемерна политика от страна на тези – на Европейския съюз и Британия. И тази лицемерна политика е такава, че това, което те искат за себе си – тоест някаква система за сигурност – те не са съгласни подобна система на сигурност да има и Руската федерация.
И това е фактически едно продължаване на една, бих казал, цивилизационна война, която води своето начало още от великите географски открития, когато знаем, че Западна Европа стана една голяма колониална сила, която държеше на практика една значителна част – преди Първата световна война 84% от земните територии са под контрола на тези колониални сили.
Бяха покорени всякакви цивилизации, но има една цивилизация, а това е именно руският свят, славяно-православната кирилска цивилизация, в лицето на руския свят, която не беше покорена от Запада. Точно обратното – всякакъв опит на Запада да постави в подчинение Русия свършваше обикновено в столиците на страните, поставили си такава цел. Тука си спомняме и Наполеон, тука си спомняме Хитлер и така нататък. И подобно нещо говори за един, как да ви кажа, една ненавист към това, че те не са успяли да покорят, да поставят под контрол руския свят. Бил той Руска империя, бил той Съветския съюз, а сега в случая Руска федерация. И оттук наблюдаваме една абсолютно грешна политика, която, забележете, е против интересите на самите европейски народи. Независимо дали става дума за британците, дали става дума за другите европейци и особено за нас, българите.
Това пък е много важно, защото няма защо да се лъжем – когато се говори за Балканите, не бива да се забравя, че на Балканите винаги са доминирали или една, или друга, две основни сили. От една страна това е руският свят, от другата страна това е османска Турция, в случая. И ние трябва да знаем като българи – ние това много добре го знаем – че днес, когато нашите средства за масова информация, официалните, също провеждат една, бих казал, крайна русофобска политика, те, желаят или не желаят, но те фактически съдействат на така наречения неоосмански проект. Знаем какво представлява неоосманският проект – това е желанието на Турция тя да се смята за наследник на Османската империя, по един или друг начин да се върне там, където е била на Балканите, в случая в България. По един или друг начин. Това означава какво? Поставянето под контрол на основни параметри на българската държавност.
И това не го казвам аз. Знаете, че има една такава организация Стратфор, която навремето беше писала, че най-вероятно в бъдеще ще наблюдаваме как Турция ще се срещне с Полша по Дунава, по границите на долен Дунав. Знаем, че има така наречения проект „Триморие“, който се поддържа от Полша, и той именно това има може би предвид и включването на Румъния в този проект Триморие. Но забележете – с Турция ще се срещне, тоест България я няма в тези прогнози на Стратфор. България я няма и ето това говори, че има сили и на Запад, и най-вече в съвременна Турция, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. И в този смисъл ние българите, българи патриоти, родолюбивите българи, трябва да помнят много добре какъв Дамоклев меч виси над главата на България и да помнят много добре кой ни спаси от петвековното безвремие. Почти петвековното безвремие. Трябва да сме благодарни на тази сила, която ни спаси, тоест на руския свят, който ни спаси и благодарение на него ние се възродихме като нация и държава.
ВЪПРОС: И за финал, понеже темата ни е за четири години от началото на СВО, според вас има ли изглед той да приключи скоро този конфликт или не?
ОТГОВОР: Вижте, при наличието на подобна политика, ако тези политици, които днеска стоят начело на Европейския съюз и начело на Британия – мисля, че този конфликт ще се окаже доста продължителен. Но в крайна сметка нещата ще зависят преди всичко от това как ще се развие ситуацията на бойното поле. В резултат на тази ситуация ще се реши и колко скоро ще бъде този мир, който ще се установи след края на конфликта.