Сием Берхане, политолог и експерт по международни отношения, от Еритрея, Източна Африка, коментира борбата с неоколониализма днес, как страната му отстоява своите интереси и направи сравнение със ситуацията в европейска България, където чужди компании изнасят златото ни срещу жалките 2-3 процента концесионна такса.
ВЪПРОС: Какви са проявленията на неоколониализма днес? Има ли подобни примери по отношение на Еритрея?
ОТГОВОР:
Днес проявленията на неоколониализма са по-ярки от всякога. Мога да изброя няколко обстоятелства като политическо и идеологическо влияние, експлоатация на ресурси, икономическа зависимост, военна интервенция, поставяне на условия за помощ и така нататък. Не мога да кажа, че тези обстоятелства не съществуват в Еритрея.
Искам да кажа, че това е безкраен процес, наложен ни от западните сили. Те никога няма да спрат, но въпреки това мога да кажа, че тяхното въздействие в Еритрея е значително малко и слабо. Днес хората са се събудили и са започнали да издигат глас срещу неоколониализма.
Борбата е много амбициозна, но дезорганизирана, децентрализирана и ограничена само до определени части на света. Понастоящем Еритрея защитава интересите си главно чрез дипломатическо ангажиране със страни, които споделят подобни възгледи. Това се осъществява основно чрез нейните чуждестранни мисии зад граница.
ВЪПРОС: Как изглежда борбата срещу неоколониализма днес? Как Вашата страна защитава интересите си в момента и кои са основните пречки?
ОТГОВОР:
Външната политика на Еритрея следва независима политическа линия – без чужда намеса и без никакви политически решения за угаждане на западните сили. В допълнение към това, Еритрея има обявена политика на разчитане на собствените сили. Тя се опитва да мобилизира собствените си ресурси без никакви условия за помощ от западните сили.
Това не е ново откритие в Еритрея. Съществува от десетилетия, още от 70-те години на миналия век. Откакто сегашното правителство беше освободителен фронт по време на въоръжената борба срещу етиопския колониализъм, самият президент Исая Афеворки е откровен поддръжник на тази политика още от 70-те години.
Това не означава, че Еритрея не е отворена за международни ангажименти с партньори. Например, в Еритрея има редица съвместни инициативи и проекти, изпълнявани от правителството в партньорство с различни организации като Европейския съюз и различни агенции на ООН. Трябва обаче да се посочи, че приоритет се дава на проектите, определени от еритрейското правителство.
Така че в секторите, на които правителството на Еритрея дава приоритет – именно там се осъществяват проектите от правителството и неговите партньори. Една от основните пречки е глобалната структура на властта. Международната система, която включва Обединените нации, глобалните финансови институции и търговските организации, е проектирана по начин, по който насърчава интересите на западните сили.
Така че дори опитите за реформиране на тези системи са изключително трудни. Свързана с това е и икономическата зависимост. Много развиващи се страни разчитат на чуждестранна помощ, заеми от финансови институции и износ на суровини.
Подобна подредба отнема тяхната политическа независимост и влияе на външната им политика. Военното присъствие е друга пречка. То често засяга националната политика, а също така влияе и на независимостта на външната политика.
В допълнение към това, липсата на регионално единство също е пречка. Страни от един и същи регион, които се предполага да се борят с неоколониализма и които трябва да бъдат обединени, обикновено се оказват блокирани в регионални конфликти или съперничества и липса на икономическа интеграция. Това играе своята отрицателна роля в удължаването на борбата срещу неоколониализма.
Борбата срещу неоколониализма невинаги минава без цена, която трябва да се плати. Мога да ви дам примера с Еритрея. Поради факта, че Еритрея гласно изразява опозицията си срещу неоколониализма, тя беше политически изтласкана в периферията, дипломатически изолирана и икономически отслабена.
И това я направи жертва на различни форми на едностранни принудителни мерки като икономически, военни и политически санкции. Мога да кажа, че Еритрея е идеалният пример за това, което Ноам Чомски би нарекъл „гнила ябълка“ заради нейното неподчинение на западното влияние.
ВЪПРОС: Успяла ли е Вашата страна да си върне контрола върху своите природни ресурси?
ОТГОВОР:
Това може да е изненада за много хора, но Еритрея е една от малкото страни в света с почти нулево чуждо влияние в своята вътрешна политика.
Не е случайно, че правителството има последната дума при контрола върху природните ресурси на страната. Чуждите компании, участващи в минния сектор, работят при предварителните условия, поставени от еритрейското правителство. Така че, като цяло, е безопасно да се каже, че Еритрея има пълен контрол върху своите природни ресурси.
ВЪПРОС: България никога не е била колония и е член на ЕС, но въпреки това чужди компании извличат природните ни богатства срещу унизителни концесионни такси от порядъка на 2-3%. Каква е Вашата гледна точка по този въпрос? Ако сравним това със ситуацията във Вашата страна, какъв би бил изводът?
ОТГОВОР:
Току-що научих за концесионните такси, с които българското правителство облага чуждестранните компании, извличащи природното богатство на България. Най-лошото е, че тези концесионни такси са само два до три процента. Е, никога не съм очаквал това да бъде така в европейска държава, но за съжаление такъв е случаят.
Така че смятам, че това е унизително и пълно неуважение към суверенитета на Република България. Смятам, че тези нива трябва да бъдат преразгледани с нови закони и те трябва да бъдат проектирани по начин, който е в полза на българския народ. Еритрея, от друга страна, получава значителни суми доходи от чуждестранни компании, извличащи нейното природно богатство и които са заети основно в минния сектор.
Правителството, например, има 40 процента дял във всяка чуждестранна компания, която оперира в Еритрея. Само шепа правителства в света имат такъв дял. Така че изводът е, че България трябва да продължи напред с предложено ново законодателство, за да увеличи концесионните такси, които правителството получава от чуждестранните компании.
Знам, че реалностите и приоритетите на правителствата на Еритрея и България са различни, но когато става въпрос за контрол върху природните ресурси, мисля, че еритрейският подход има толкова много уроци, които да предложи на българския народ или правителство.
ВЪПРОС: Смятате ли, че днес съществува дискриминация от страна на Запада към африканските държави? Несправедлив ли е подходът към развиващите се нации, като например съществува ли отказ за предоставяне на достъп до модерни технологии?
ОТГОВОР: Би било нелепо да се мисли в 21-ви век, че съществува обявена политика на дискриминация от страна на Запада срещу африканските страни, но въпросът е: има ли систематична дискриминация? Сто процента. Това е видимо в различни аспекти, като например Съвета за сигурност на Обединените нации чрез неговите несправедливи решения, международните финансови институции чрез техните несправедливи лихвени проценти и политическите предварителни условия, които поставят.
Военна интервенция на държави, действащи извън тяхната юрисдикция, които се опитват да се намесват във вътрешната политика на страните. Двойни стандарти при правата на човека спрямо африканските страни. Санкции.
Някои правителства са санкционирани, а други са подкрепяни по стратегически причини. И така, след като разгледах гореспоменатите няколко факта, мога уверено да кажа, че отношението към африканските страни е много несправедливо.
ВЪПРОС: Каква е Вашата позиция относно съвместните инициативи на бивши колонии, които се обръщат към международни институции с искане за компенсации за щетите, причинени от колонизаторите в миналото? Бихте ли могли да ни разкажете повече за тях? Подкрепяте ли подобни инициативи и защо?
ОТГОВОР:
Съвместните инициативи на бивши колонии, търсещи обезщетение за щетите, причинени от колониалните сили, се въртят около искане на официални извинения, търсене на финансова компенсация, искане за анулиране на дългове и искане за връщане на ограбени артефакти.
Подкрепям подобни инициативи, но също така знам, че целта е наистина трудна за постигане, защото за съжаление живеем в свят, в който колониалните сили, бившите колониални сили, са много неохотни дори да поднесат официални извинения, камо ли финансови компенсации. Така че, за съжаление, не сме имали успешни случаи, в които колониалните сили да дадат пълно признание за колониалните зверства и в резултат на това – пълно обезщетение.